Нека се държим като гърци - да си хвалим морето, защото е българското море
Има хора, които отиват на море, за да събират слънце и залези. Други - да поплуват и да си починат. Трети - да помързелуват на пясъка. Четвърти - да купонясват до припадък. Има обаче и такива, които заминават на море с важна мисия. Стъпят ли на морския бряг, се превръщат в подвижни инспекции за чадъри и порции, грамажи и касови бележки. Това е ендемично български тип туризъм, който условно ще наричаме „инспекционен туризъм“. Стига с тези глезотии и губи-време културен, балнео или екотуризъм. Инспекционният туризъм е новата мода, защото съчетава престоя край българското море с важни ангажименти към род и Родина. Държавата трябва да създаде специални условия за развитието на този вид туризъм. А междувременно, ето някои работни съвети към редовия инспекционен турист.
Още преди да са разопаковани банските, вече трябва да е претеглена с поглед порцията сафрид, да са преброени до бройка картофите в чинията и веднага да бъде установено, ако салатата е с две кубчета сирене по-малко от миналата година. Следва светкавичен репортаж в социалката: „бесен/бясна съм“. Ваканцията превключва напълно на режим „инспекция“. Има си строга процедура. Влиза се в първото срещнато заведение, без значение дали е по джоба на инспектиращия турист. Поръчва се, плаща се и се започва. Снима се касовата бележка - леко накриво, на лоша светлина и така че да не се виждат нито името на заведението, нито адресът, нито понякога дори какво точно е поръчано. После се публикува с гороломно обвинение: „Ето как ни дерат на бетономорието!!!!!“ Много е важно да не се забравят петте удивителни, защото те предават пълнокръвно издевателството и същевременно намекват родолюбива връзка с онова прочуто „Народе????“
Много е важно обаче аудиторията да остане с непоклатимото впечатление, че инспектиращият турист не е имал друг избор, освен да влезе в това заведение. Трябва да звучи все едно са ти сложили пистолет на челото, силом са те принудили да влезеш, да поръчаш и да платиш. Как да не е това пладнешки грабеж?
Другата особеност на инспекционната процедура по правило е тайнствеността. Къде по нашето море? Тайна. В кое заведение? Не е важно. Кога е издадена бележката? Подробности. Дали изобщо е истинска? Как смеете да задавате подобни въпроси, когато тараторът е девет евро. Бележката може да е от яхтено пристанище, петзвезден хотел, плажен бар, софийски ресторант или принтер в нечий хол. В момента, в който попадне в социалката, тя вече се превръща в неоспорим и официален документ за състоянието на целия български туризъм - от Резово до Дуранкулак. Една скъпа салата на марината в Созопол автоматично доказва, че навсякъде по Черноморието, включително в Езерец и Крапец, цари ценова тирания и дерат по десет кожи на клетите сиромаси, които са отишли на морска почивка.
Следващата част от процедурата е неизбежното сравнение с Гърция. „А в Гърция за тези пари...“ И се започват описания, които сравняват несравними места и вече несъществуващи цени и практики. Там порциите са огромни, октоподът сам скача в чинията, а собственикът на таверната лично прегръща българския турист и му подарява половината заведение. Накрая дори се извинява, че мусаката не е безплатна и му предлага догодина да му припише единия етаж от селската къща, защото го уважава като турист. Как да не им ходиш на гърците, а нашите само пари искат. Най-важното, за да покажем на всички, че ни дерат по нашето море, е да се сравнява несравнимото - цените в луксозен комплекс на първа линия на някой от огромните пясъчни плажове в България, с някоя семейна кръчма в село на третия ръкав на Халкидики или кафе-каравана на полупесъкливия плаж сред нивята.
В никакъв случай не трябва да се сравнява с равнозначните по ранг морски курорти в Гърция. Както и трябва да се правим, че не съществуват дивите плажове по селата на север от Каварна, където цените са по-евтини от Халкидики. Трябва да се сравнява така: петзвезден хотел с басейни, охрана, анимация и гледка към морето в България от едната страна на уравнението, а от другата - четири пластмасови маси под асмата, пет котки и собственик по потник, който едновременно готви, сервира и поправя климатика. Когато го направим така, изводът крещи: „В България е безбожно по-скъпо!“ Разбира се, никога не трябва да се сравнява нашия висок клас курорти и заведения по морето с гръцките Миконос, Санторини или с първокласните хотели на Крит и Родос. Не за друго, а защото луксът и в Гърция има неприятния навик да струва пари. При това много повече пари, отколкото в България. Не трябва да се прави и обратната инспекция: колко струва обядът в някое спокойно място по нашето море, примерно в Езерец или в Шабла, далеч от яхтите, инфлуенсърите и менюто на три езика.
Тази година в емблема на туристическата „инспекция“ стана тараторът. Можело ли било в някакво анонимно заведение да има таратор за 9 евро? Гняв, попържни към „скапаната държава“ и прочие „българизми“. Ами, защо да не може? Щом има кой да го плаща, даже е задължително да има и такива заведения. Но инспекционните туристи не търсят заведения с цена, която ги удовлетворява, а превръщат ваканцията си в извънредно положение, защото точно в това, което са нарочили, било толкова скъпо.
За да не става всичко толкова стихийно, трябва държавата (кой друг?) да въведе ред. Затова предлагам за догодина държавата да положи специални грижи за инспекционния туризъм. Примерно, да бъде въведен с министерско постановление Национален индекс на таратора, изчисляван по формулата: цена на купичката, разделена на количеството, умножена по броя на стръкове копър, минус видимите кубчета краставица, плюс разстоянието до плажа. Стойностите на тараторения индекс да се съобщават всяка сутрин заедно с температурите: „Времето по Черноморието ще бъде слънчево, морето - два бала, а тараторът в района на Несебър достигна критичните 8,4 евро за 300 грама. На населението се препоръчва да запази спокойствие, да снима касовата бележка и да не посочва заведението.“
По плажовете също могат да се поставят електронни табла: „температура на въздуха: 29°C, температура на водата: 25°C, среден грамаж на кюфтето: 73 гр., опасност от надценена цаца: оранжев код“. Въоръжени с тази официална информация, инспекционните туристи ще могат да обикалят с кухненска везна, шублер и калкулатор, за да правят сравнителен анализ на таратора, размера на доматите и грамажа на всички порции в радиус от пет километра. Представете си гледката: морето шуми, чайките кръжат, слънцето потъва зад хоризонта. Но няма кой да го забележи. Всички чакат касовата бележка.
Шегата настрана. Разбира се, по българското Черноморие, както и навсякъде по света, има калпави заведения, нагли търговци, нелепи цени и безобразно обслужване, които не заслужават и половината от поисканото. Защо ги посещавате, ако толкова ви възмущават? Има достатъчно други. Но истината е, че вече години наред в началото на всеки летен сезон социалните мрежи по родните ширини се изпълват с еднотипни и в голямата си част неверни твърдения, сигнали, вопли и „потребителска“ загриженост за българското Черноморие и особено - за курортите по него. Мазут имало навсякъде, душманите деряли с цените по хотели, ресторанти и плажни барове, ту цацата, ту тараторът е скъп.
Въобще - ужас и безумие. Говори се, че в основата на завихрянето на тези негативни кампании била умната чужда конкуренция от комшиите гърци и турци, които добре са преценили манталитета на масовия българин, който лесно се хваща на подобни въдички и после ги повтаря до гроб. Достатъчно е да се пусне в мрежата и масово „кълват“. Я, опитайте да пуснете такива партенки при комшиите, да видите с какво презрение ще ви изгонят. Но такива са особеностите на националния характер.
Не е ли време да видим колко хубави и уредени станаха всички курорти и населени места по нашето море през последните години? Благоустроени, с достатъчно леглова база, с градини и паркове, крайбрежни алеи. Навсякъде, без изключение. Морето е по-чисто от всякога, заради изградените със средствата от ЕС пречиствателни станции. За всеки джоб има всичко. И да се държим като гърци - да си хвалим морето, защото е българското море.
Труд
