НАТО след Анкара - монолитен гранит или трошлива скала?

Анкара може да бабува на раждането на “Европейско НАТО” под егидата на Турция
 
Очаквания Вашингтон да подкрепи твърдо Киев срещу Москва или да го отреже завинаги
 
Плановете са срещата да сплоти Алианса, но цари страх от последната дума на Тръмп

Срещата на високо равнище на Атлантическия Алианс във вторник и сряда в турската столица Анкара ще бъде изключително кратка. Прогнозата е на британски, германски, италиански и френски наблюдатели, които намериха време през уикенда да поумуват върху изхода на изключително важния според тях форум. Единодушно е мнението им, че генералният секретар на НАТО Марк Рюте и неговият екип са направили всичко възможно Алиансът да излезе от сбирката по-сплотен от всякога. Но се прокраднаха и опасения, че непредвидимият Доналд Тръмп е в състояние да погребе бързо тези намерения и вместо монолитен гранитов блок, след Анкара НАТО да стане рехава, трошлива скала. Която дори може да започне да се саморазрушава без чужда намеса, под въздействието на вътрешни ерозионни сили и процеси.

Да, вероятност, която коментаторите очертават, позовавайки се на намерението на американския министър на войната Пийт Сегсет да обяви още миналата седмица изтеглянето на токумай всички войски на САЩ от Стария континент. Намерение, възпряно преди да бъде оповестено от Държавния секретар Марко Рубио, ама изглежда оставено да виси в очакване на последната дума на господаря на Белия дом.

Но наистина ли е възможно Тръмп да приключи за нула време участието си във форума и да си тръгне още недошъл, така, както направи миналата година на форума на “Г-7” в Канада? Основният проблем, на който ще бъде търсено решение в голямата зала с 32 делегации най-вече в сряда сутринта според домакините, - за вторник е предвидена само официалната вечеря на участниците в срещата на върха - е увеличаването на военните разходи. Знае се поне от година и половина, че САЩ настояват всяка страна-членка на Алианса да харчи за война поне 5% от брутния си вътрешен продукт, но въобще не са готови да го сторят поне пет и то големи европейски страни, начело с Испания и Италия. Първата Тръмп я нарочи неотдавна, че въобще не ставала за Алианса и трябвало едва ли не да бъде натирена от него. Докато с премиерката на втората страна - Джорджа Мелони, президентът се скара жестоко в средата на юни, след като я обвини, че искала да стои “седнала на два стола - американски и европейски, черпейки ресурси и оттук, и оттам”.

Но ако Тръмп не загърби на бърза ръка форума в Анкара поради шикалкавене по темата за исканото от него увеличение на военните разходи, той може да го стори и при изостряне на противоречията между страните-членки по един друг щекотлив въпрос - инициативата “PURL” за закупуване от европейците на американска бойна техника и боеприпаси за Украйна. Начинанието бе горещо подкрепено от северняците Норвегия и Швеция, от балтийските републики, от Германия, Дания, Нидерландия и Полша, но то е трън в очите на южноевропейските държави. Ослушват се доста също така Белгия и Франция, но пак изглежда “черната овца” е Италия, която за първите шест месеца на тази година не е похарчила и цент за обещания на Украйна пакет военна помощ за 2026 г. И както писа римският всекидневник “Република”, дясното правителство на Джорджа Мелони нямало никакво намерение да поема в Анкара каквито и да било ангажименти за участие в програмата “PURL” - факт, накарал министъра на отбраната на Рим Гуидо Крозето да развее преди няколко дни оставка. А Тръмп пък да се заяде отново с Мелони в неделя, пожелавайки за нея специални рестриктивни мерки, за да бъдела вкарана в правия път и увековечена в социалната мрежа на президента на снимка, гледаща го като божество.

Несъмнено Украйна и войната там ще бъде основна тема на форума в Анкара, особено след като завчера Тръмп разговаря необичайно дълго с Путин - цял час и половина и после за малко със Зеленски. Той би трябвало да се види на Срещата на високо равнище с президента на САЩ и засега очакванията са в две посоки - или Зеленски да бъде подкрепен и поощрен да продължи конфликта с много нови и модерни американски оръжия до рухването на една от страните, или да бъде потупан по рамото и посъветван да вдига белия байрак, тоест да се съобрази с руските искания за Донбас и да подписва мирния договор, особено след последните жестоки бомбардировки на Киев от Москва. Среден път няма, защото ядрена Русия не го желае, знаят го всички, а като се има предвид, че фикс-идея на Тръмп отдавна е постигането на бърз мир в Украйна, сякаш по-ясно очечтаваща се е втората посока. Иначе партньорите от Атлантическия Алеанс са включили в окончателния текст за изхода от форума в Анкара ангажимент за двугодишна подкрепа за Зеленски - по 70 милиарда долара за период от две години.

Това означава седемдесет милиарда за Киев през 2026 г. и още седемдесет милиарда през 2027 г. - 40 милиарда, гарантирани от страните-членки на НАТО с изключение на САЩ, и още 30 милиарда под формата на заеми от Европейския съюз. Според медиите в Рим и Милано Италия е настоявала ангажиментът да бъде ограничен само до една година, за да не се слага дългосрочна бариера на пътя към мира, но вариантът за две години е надделял под натиска на балтийските държави и на Германия. Но окончателната дума естествено ще има Вашингтон и ако бъде направен от някого опит тя да бъде оборена, човекът, който може да я произнесе, като нищо ще си събере багажа от Анкара.

Не вещаят изглежда добри времена за НАТО и сегашното ръководство на Украйна дългият телефонен разговор завчера на Тръмп с Путин, окачествен от Кремъл като “много ползотворен”, нито пък намерението на президента на САЩ да позвъни на руския си колега веднага след като приключи сбирката на Алианса в турската столица. 

Плашещи са също така заканите на Москва от неделя, че т. нар. специална операция срещу властите в Киев вече ставала война, при това срещу Запада, който издържа Зеленски и екипа му, а като начало - срещу Полша чрез целеви операции срещу фабриките за производство на дронове за Украйна. Остава да виси като Дамоклев меч над главата на Североатлантическия Блок и споменатото намерение на САЩ да освободят Европа от присъствието на техните войски и да я оставят да се оправя сама с предполагаемите заплахи от Изток и Юг. 

Тоест в Анкара като нищо могат да се сбъднат пророчествата, че там ще бъде поставено началото на едно “Европейско НАТО”, хилаво като начало, но с възможности да заякне, тъй като малко или много ще бъде ръководено от Турция, заела водещата роля на САЩ. Момент, в който отсвирването на Алианса от неговия стълб - Америка, за страните-членки е абсолютно нежелателно, но нищо не се знае - нали Тръмп си е все така непредвидим?!