И лекарите имат моменти, в които трябва да оставят професионалното знание настрана и да се доверят на колегите си. Такъв е случаят с д-р Петър Петров – кардиолог от Велико Търново, който сам се оказва пациент със спешен сърдечен проблем и избира екипа на Клиниката по кардиохирургия в МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен.
Историята започва с на пръв поглед познат, но лесно подценим симптом – стягане в гърдите. Първият епизод се появява сутринта, докато д-р Петров пътува за изнесени прегледи в Елена. Оплакването отшумява и той продължава работата си. По-късно обаче стягането се повтаря и продължава между 10 и 15 минути.
След поредния епизод, вече на работното си място, лекарят решава да направи електрокардиограма. Резултатът показва, че ситуацията не позволява повече отлагане. Необходимите изследвания са извършени във Велико Търново, а д-р Петров е транспортиран до МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен.
Там случаят е поет от екипа на Клиниката по кардиохирургия. След обсъждане между специалистите е взето решение за спешна оперативна намеса. Още същата нощ д-р Петров влиза в операционната, където екипът на д-р Александър Георгиев, д-р Димитър Дудевски и д-р Йордан Динков извършва операцията.
Интервенцията приключва около 2 часа след полунощ и преминава без усложнения. След приблизително 24 часа в реанимация кардиологът е преместен в стационара, а възстановяването му протича бързо. Днес той вече е изписан от болницата.
Случаят е важен не само заради щастливия край, но и заради посланието, което носи. Самият д-р Петров признава, че човек лесно може да свикне с постепенно появяващи се задух, умора или спад във физическата издръжливост. Именно затова той призовава тези промени, както и всяко необичайно стягане в гърдите, да не бъдат пренебрегвани и да бъдат повод за своевременна медицинска консултация.
Особена тежест имат думите му за хората, които са били до него в най-трудния момент. Преди да напусне болницата, д-р Петров се снима с лекарите, които само дни по-рано са били с него в операционната.
А когато става дума за доверието към екипа на Клиниката по кардиохирургия в „Сърце и Мозък“ – Плевен, неговият отговор е кратък и категоричен: „Аз съм живият пример.“
Понякога най-силната препоръка не идва от реклама или статистика, а от човек, който сам е поверил живота си в ръцете на други лекари. Историята на д-р Петров е и тихо напомняне към всички нас да слушаме по-внимателно сигналите на собственото си сърце и да благодарим на хората, които знаят как да му помогнат навреме.