Труд
Автор:
Труд news
До седмица правителството излиза с програма за пътна безопасност
Но убитите при катастрофи това лято са със 7 повече от миналата година
Патрулите на ДАИ отиват към МВР
Август свърши с 37 загинали при автомобилни катастрофи и това е рекорд за най-черния месец по пътищата в България за десетилетия назад, сочи статистиката на КАТ. Само веднъж през последните 10 години досега - през миналата 2025 г., убитите по пътищата през август са били под 50 (49). Нещо повече - средномесечно за този период през август у нас загиват 56 души (виж таблицата за годините от 2017 до 2026), а преди това - в периода от 1990 до 2017 г. техният брой средно е бил 104 души, обясниха пред “Труд news” експерти по пътна безопасност.
В същото време общият брой на загиналите за летните месеци юни, юли и август за тази година е 138 човека и е със 7 души повече, отколкото през същите три месеца на 2025 г. Единствената добра новина е, че е по-малко от трите летни месеци на 2024 г., когато загиналите общо са били 156 души.
Тревожни са данните и като цяло за първите 8 месеца на тази година, защото загиналите са 311 души, докато за същия период на 2025 г. са били 283, за 2024 г. - 294.
Според експертите това, което се случва по нашите пътища, няма нищо с напъните на депутатите от последните 3-4 скоротечни парламента да гласуват отнемането на автомобили на пияни и дрогирани шофьори, вдигане на двойнто и тройно на глобите и още над 100 поправки в Закона за движение по пътищата.
От 2023 и от 2025 г. тези “драконовски мерки” са в сила, но картината с нищо не се променя. През същия период от МВР, че даже и от тол управлението продължаваха да да се хвалят, че годишно налагат над 2 милиона глоби с електронни фишове за превишена моментна и средна скорост. И какво като ни бъркат в джоба - България остава страната в Европейския съюз с най-много загинали при ктастрофи спрямо 1 милион души от населението.
През тази или до края на другата седмица се очаква правителството на Румен Радев да предложи своя програма за пътна безопасност. “Труд news” научи, че се очаква реформата да включва както преструктуриране на контролните органи - премахване на патрулите на ДАИ и пращането им към МВР, така и отнемане на тол управлението да се прави на втори КАТ със своите камери, плюс нови задачи пред Държавната агенция “Безопасност на движението по пътищата”, която бе създадена през 2019 г., но досега не свърши работа за пет пари.
Възможно е също с реформите да се разшири програмата на АПИ за поставяне на още колчета на проблемните участъци, като това вече се случи не само в Кресненското дефиле, а и на пътя София-Варна в районите на Български извор, Микре и по пътя към Севлиево, по пътя Русе-Бяла, пред обходния път на Варна през Аксаково към Албена и Балчик.
Това лято пътните хулигани с ТИР-ове, автобуси и джипове карат в тези отсечки с колчета с 90 км/ч и скърцат със зъби, защото не могат да изпреварват колоните така, както го правеха с години на тези места и убиваха хора при челни удари.
Институтът за пътна безопасност:
При сравнителен анализ на официалните статистически данни за първите 8 месеца на 2026, 2025 и 2024 г. се вижда не устойчива тенденция към подобряване на пътната безопасност, а нестабилност на системата. Това обявиха вчера от Института за пътна безопасност (ИПБ).
За експертите е “ключова аномалия” това, че за целия период 2024-2026 г. катастрофите с пострадали намаляват с 5,5%, а ранените - с 6,2%, а броят на загиналите се увеличават с 5,8%. През 2025 г. загиналите са с 11 по-малко спрямо 2024 г. (−3,7%), но през 2026 г. те скачат с 28 спрямо 2025 г. (+9,9%). Така през 2026 г. загиналите вече са 17 повече спрямо 2024 г. и 28 повече спрямо 2025 г.
“Август традиционно е месец с по-нисък обществен и политически натиск. Затова и временният спад на загиналите през август не трябва да се превръща в основание за самоуспокоение. Напротив - точно сега е времето за реформа”, пишат от ИПБ. В анализа им се казва още, че е време правителството да действа. “Защото спокойствието в статистиката не винаги означава спокойствие на пътя. Понякога то може да бъде само “затишие пред буря”, предупреждават от Института.
„Счетоводните трикове“ за по-малко загинали при катастрофи
Снемането от отчет - по-малко, но продължава
Ежедневната статистика за тежки Пътно транспортни произшествия (ПТП), която се води от КАТ в Главна дирекция “Национална полиция”, има два начина да отчита по-малко загинали. Първият е чрез снемане от отчет на хора, които са имали здравословни проблеми и травмите от сблъсъка не са станали причина за смъртта им. А вторият - от КАТ да “пропускат” (не е ясно дали с умисъл или толкова си могат - б. р.) да добавят починалите в болница 30 дни след ПТП-то, обясниха експерти пред “Труд news”. Те сравниха статистиката на МВР за зиганили при ПТП със “счетоводните трикове” на предишното редовно правителство да държи бюджета около 3% дефицит, за да влезе в Еврозоната. Проблемът е обаче, че и с тези “намаления на хартия” България за последните 2 години продължава да е на първо място от страните в Европейския съюз по брой на загиналите спрямо 1 милион от населението.
От ноември 2024 г. “Пътната полиция” е длъжна да работи по “Вътрешни правила за регистрация, отчет и анализ на ПТП”, разписани от служебния министър Атанас Илков във второто служебно правителство на Димитър Главчев. Тогава се създава и единен регистър на всички катастрофи - Автоматизираната информационна система “Пътна полиция” (АИС-ПП). В нея катаджиите са длъжни да въвеждат както данните за тежки ПТП със загинали и ранени граждани, така и протоколите за леки ПТП, при които има само материални щети.
Според вътрешните правила за всяко ПТП се издава уникален регистрационен номер, като за тежките се въвеждат всички данни от огледите и за пострадалите, а за леките - протоколът за щетите. Всеки пътен полицай има достъп до регистъра и може още на мястото на катастрофата да въведе в АИС-ПП най-ключовите данни, а ако няма интернет връзка, трябва да направи това от служебното си работно място в рамките на 24 часа.
От този регистър се снемат от отчет загинали при ПТП, предизвикани от природни бедствия - земетресения, наводнения, пожари и т. н., умишлени убийства и самоубийства и опити за тях, катастрофи при автомобилни състезания или тренировки, или станали извън пътищата за обществено ползване - на територията на предприятия, военни обекти и др. Най-важното снемане от отчет е след заключение на съдебно-медицинската експертиза за получени инфаркт или инсулт от шофьора, или когато се установи, че участник от ПТП не починал или не бил ранен в резултат на самата катастрофа. По част от тези показатели през 2025 г. МВР “задраска” от статистиката 64-ма загинали, а от началото на тази година броят им около 20, като 9 от тях са за последните три летни месеца - юни, юли и август, показа проверка на “Труд news”.
Вътрешните правила задължават началниците на 28-те служби КАТ в страната, както и на отделите “Пътна полиция” към Районните управления, да следят за здравословното състояние на тежко ранените 30 дни след датата на ПТП-то и ако установят, че някои от тях са починали, да докладват в националния КАТ, където да ги въведат допълнително в АИС-ПП. Ако това не се случило, от националния КАТ трябва да проверят за събитие “Смърт” в регистъра за гражданско състояние ЕСГРАОН. И именно от липсата на тези проверки като от страна на катаджиите по места, така и от шефовете им в Главна дирекция “Пътна полиция” се получава вторият “счетоводен трик” за намаляване на загиналите при катастрофи.
Експерти казват, че за близо 2 години досега не са чували случай на някой наказан служител на КАТ за това, че е изключил от регистъра неправилно някой от загиналите, или че не е добавен починал в болница 30 дни след катастрофата. Върху ситевата АИС-ППН няма абсолютно никакъв външен контрол, всеки полицай може да изтрива и въвежда от нея, без проблеми, няма и никаква връзка между този регистър и последващите досъдебни исъдебни производства за катастрофите със загинали и ранени.
