Проф. д-р Стелиян Димитров, заместник ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, пред „Труд news“: Бедствията са резултат от невежество, глупост и алчност на хората

Трупат незаконно земна маса в река Суходолска, може да се случи беда

Най-висок риск от наводнения има на границата между планини 
и равнини

Всяка година наводненията в България стават все повече и все по-неЬжертви.
Кой е виновен и какво трябва да се направи, за да намалим тежките последствия, питаме проф. д-р Стелиян Димитров.

- Проф. Димитров, хората ли сме виновни за тези тежки наводнения през последните дни, месеци и години или природата?
- Виновни са стеченията на обстоятелствата, но ние имаме своята вина. Природата не е виновна, тя прави това, което е правела винаги, с тази разлика, че сега нещата стават малко по-екстремни в контекста на климатичните промени. Тези явления се наричат аномални. Когато те се срещнат с нас - хората, тогава тези явления се превръщат в бедствия. През последните години наблюдаваме все по-съществени в обичайния климат и в обичайните условия, които ние сме наблюдавали през последните почти 200 години. Всички параметри на климата се изменят, Земята отразява все по-малка част от слънчевата енергия, която получава, абсорбира по-голяма. Благодарение на парниковия ефект се задържа в рамките на планетата, което динамизира всички останали процеси и като цяло прави географията по-динамична. Едно от проявленията на това са тези екстремни явления, които наблюдаваме - сериозни извалявания за много кратък период от време. Когато се случат в малки водосбори - под 25-30 кв. км, то те не могат да поемат тази води и в крайна сметка всичко това води до такива бедствия, каквито наблюдаваме в Струмяни, каквито наблюдавахме в „Елените“ и Царево. Това са едни явления, които зачестяват от една страна, а от друга - хората в нашата страна не са помислили, когато са презастроявали, когато са изграждали инфраструктура, че може да се стигне до такъв тип явления. И ако трябва да търсим вина, тя е в невежеството, глупостта и алчността.
 
- Могат ли да се предвидят такива тежки наводнения?
- Ние не можем да предвидим къде ще падне валежът, но можем да предвидим къде, ако падне такъв валеж, могат да се случат подобни бедствия. Поне това можем да направим. За тази цел трябва да се проучат, картографират, изследват, моделират всички тези малки водосбори, които се намират и по Черноморското крайбрежие, и във вътрешността на страната, където планинските склонове преминават в котловините и равнините.
 
- В случая с наводнението преди година в „Елените“, където е застроено дерето, не се ли е знаело, че може да се стигне до такова бедствие?
- На много места в България така е строено, но в „Елените“ е особено фрапантно, защото не са взети никакви мерки да се минимизира този риск, който е съществувал. Тоест - прекомерно застрояване с неоразмерени хидротехнически съоръжения, ако въобще можем да ги наречем така, които не само не са спасили курорта, но практически са усилили ефекта от това явление.
 
- Винаги е имало много силни дъждове, защо сега те се превръщат в такъв проблем?
- Заради промените в климата. Става все по-често, по-непредсказуемо, в много по-екстремни ситуации се озоваваме. Другото е, че ние не се адаптираме достатъчно бързо и ефективно.

- Изсичането на горите играе ли роля при наводненията?
- Играе голяма роля, защото когато падне такъв валеж, всяка една грапавост по терена, включително горите, се явяват омекотяващ фактор - намаляват интензивността, с която явлението се трансформира от валеж в повърхностен отток и дават възможност по-бавно да се оттече тази вода. Големият проблем тук е времето, защото този интензивен валеж, ако няма препятствия, ако няма ефективни филтри, каквато се явява гората, много бързо се стича и с голяма скорост в ниските части, като тогава се причиняват всички тези разрушения. Тука трябва да кажем, че в тези малки водосбори наводненията, които се случват, не са чисти наводнения. Това са така наречените дебрисни потоци, водата не е само вода, а тя е примесена с всякакви отломки - автомобили, изкоренени дървета, мъртва дървесина, камъни, кал, наноси. Въобще всичко, което срещне по пътя си, заради високата скорост и голямата транспортна сила, който има този повърхностен отток. Всъщност той променя физическите характеристики на това явление и то вече не е чисто наводнение, това е нещо много-по-опасно. Същото явление видяхме в Непал преди няколко дни. Разбира се в стотици пъти по-голям мащаб. Това не беше вода, това беше лед, примесен във всякакви примеси, отломки.
 
- Кои са най-опасните места в България, когато говорим за наводнения?
- На първо място това е Черноморското крайбрежие. Това е Южното Черноморие, на юг от Дяволската река, но също така видяхме и в района на Стара планина, където са „Елените“ и Свети Влас. Около Варна територията също е доста рискова. Другите места са северните склонове на Средна гора, включително и Витошката яка, има и в Стара планина, в Предбалкана. Въобще местата, където планините рязко преминават в котловини и равнини. Там, където се пречупва релефът, е едно от най-опасните места, а всъщност ние там сме изградили голяма част от нашите селища.
 
- Вас, специалистите географи, някой търси ли ви при строителството на сгради?
- При самото строителство никой не ни търси. Но в момента мога да кажа, че за първи път имаме истински диалог с Министерството на околната среда и водите в лицето на министър Росица Карамфилова, която миналата седмица ме извика на среща и говорихме за една сериозна научна програма, която да даде отговор на въпроса къде са най-големите рискове. Защото ние можем да говорим много, знаем какви са факторите, но реално не сме ги изследвали в детайли, не сме видели всъщност кои са техните места, къде трябва да се изгради инфраструктура, базирана на природата. Това е единственото решение, което ние можем да предложим в момента. Науката трябва да се използва, защото всичко това, което се случва е свързано, то е много сложно и трябва да се търсят научно обосновани решения. Именно поради това, че в България не е търсена науката дълго време, са налице тези резултати, които виждаме. А ние имаме капацитет - и държавата, и Софийския университет, и научните организации, и БАН. Въпросът е, че засега не сме добре организирани, но се надявам това да се случи в най-скоро време.
 
- Има ли опасност от такова бедствие и в София?
- Разбира се. Ще ви дам даже един жокер - отидете и проверете река Суходолска при Околовръстния път до „Люлин“. Това е място, определено от Министерството на околната среда и водите като район със значителен потенциален риск от наводнение. Вие ще видите там огромно количество струпани земни маси директно в речното легло. И се струпват и в момента. Абсолютно незаконно над 900 000 куб. м са струпани. Стане ли такова бедствие просто не ми се мисли какво ще се случи. И никой не реагира. Ние вече няколко пъти алармирахме за това.
 
- Другият проблем, който в някои страни се превърна в бедствие, са големите горещини. Как можем да „охладим“ населените места?
- Големите горещини са още по-големи в тези места, които ние, хората, сме превърнали в наши домове, именно населените места. Те са част от това глобално изменение на климата, което не случайно наричаме глобално затопляне. Всичко това - изкуствените покривки, все по-силният парников ефект, който е резултата от това, че изхвърляме в атмосферата повече парникови газове, отколкото се формират по естествен път, води до това загряване на нашата планета и в проявата на продължителни топлинни вълни, каквито наблюдаваме напоследък. Тази година в България минахме много по-леко, но миналата беше много тежка от гледна точка на жегите и няма никаква гаранция, че следващата няма да е още по-топла. Промените в климата не са нещо, което очакваме да се случи в бъдеще. Те са нашата нова реалност, в която живеем и ще трябва някак си да се адаптираме, да можем да останем, ако не със същото, то поне с подобно качество на живот. Но тук се изисква едно нещо, което ние наричаме географска интелигентност - да знаеш къде какво да правиш и да не правиш. И тя трябва да почива на наистина сериозно знание, адекватни данни, които да се транслират по подходящ начин в информация, която да захранва т. н. използваема наука, която да се ползва от държавата.

- Хората променят природната среда, а тя им отмъщава, така ли?
- Хората променят не само природната среда, а географията. В нашата наука има така нареченият първи закон на географията, който гласи, че всичко е свързано с всичко, но по-близките неща са по-свързани от по-далечните. Тоест, ако ние променим който и да е елемент от една географска среда, всичко останало се променя синергично. И това води до неща, които трудно могат да бъдат предсказани в някои случаи, каквито са тези аномални явления. А природата не се съпротивлява, тя си действа. Природните закони продължават да си работят, просто този катализатор, който прави така, че те да са по-екстремни, в основата му стоим ние, хората.

- Излиза, че географията е една от най-полезните науки.
- Тя е полезна навсякъде, защото нашата цивилизация се е развила благодарение на това, че ние сме се адаптирали към променящата се география. Ако ние не я познаваме, нито можем да проектираме, нито можем да строим. Ако не познаваш географията и не я използваш по правилния начин, тя в един момент ще си отмъсти. Географията е навсякъде около нас, над 80% от информацията, с която ежедневно борави човек, е географски реферирана.
 
- Вие заснехте скандалното селище „Баба Алино“ край Варна, какво установихте?
- Да, направихме го по молба на колегите от Регионалната камара на архитектите във Варна, които ни помолиха да им осигурим данни, за да могат да направят анализ. В момента те работят доста интензивно и мисля, че ще се получат интересни резултати. Ние установихме разминавания първо между това, което е налично в данните, които са в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Там има сгради, които не отговарят на размерите, формата и даже локацията, които са налични в кадастралната информационна система. Открихме и много сгради, които въобще пък не са отразени там. Така че голяма част от отразените в кадастъра сгради не отговарят на реалните параметри в пространството. Някой е взел средства, за да ги заснеме, а реално не ги е заснел, а е отразил погрешни параметри. И въобще не ми се мисли на колко места в България е така.

- В тази гора там разрешено ли е строителството?
- Да, в общия устройствен план, приет през 2012 г. тази територия е предвидена за застрояване. Северната част е предвидена за курортни функции, а южната си е за жилищно строителство. Но за да се случи това трябва да се извърви доста сериозен път по нормативната уредба на страна. Но, да, там е възможно да се строи.

- Тогава защо инвеститорът не е изминал този законен път?
- Това е големият въпрос. Най-вероятно някой е предложил на инвеститора „бърза писта“. Тоест по-бързо да се случат нещата. Това е гора в границите на парка и вероятно процедурата би отнела много време, биха били разрешени много ниски параметри на застрояване, докато тук в случая е дадена възможност строителството да започне веднага. Защото до началото на 2025 г. там няма нищо построено, всичко се случва практически за 1 година. Някой е бързал. Това са мои спекулации, разбира се, но те почиват на това, което наблюдавам.

- Оптимист ли сте за бъдещето?
- Трябва да сме оптимисти, но не голи оптимисти. Трябва да работим за това тези оптимистични очаквания да се случат. Необходимо е сериозно усилие от всички страни - и от държавата, и от науката.

 Нашият гост

Проф. д-р Стелиян Димитров е заместник ректор по научната и проектна дейност на СУ “Климент Охридски”. Преподавател е по геопространствени системи и технологии и пространствено моделиране. Председател е на Българското географско дружество. През 2001 г. защитава в Оксфордския университет докторска дисертация по проблемите на икономическата и социална география. Автор и съавтор е на множество публикации, учебни и методически пособия в областта на регионалното развитие и планиране и дистанционните методи за обработка на географски данни.