Труд
Автор:
Румен Михайлов
Идеята Канада да стане „асоцииран член“ на ЕС е взаимствана от някогашния соц-формат
Миналата сряда Урсула фон дер Лайен изненада всички, когато в речта си в Европейския Парламент в Страсбург предложи Канада да стане първият “асоцииран член” на Европейския съюз. Тази формулировка озадачи поред на номерата висшите негови началници, дипломатите в Брюксел и много лидери, следящи словото на “европремиерката” от съответните си столици. Зачуди се дори самият държавен мъж, пряко засегнат от думите є, който ги слушаше в пленарната зала и реагира с видимо изумление. Всички недоумяваха - обясниха после водещите медии из Стария континент, - защото такъв термин “асоцииран член” не съществувал в световната история. Дори веждесъщата и с претенции да знае всичко за икономиката американска агенция “Блумбърг” разтръби, че Фон дер Лайен била изнамерила някаква нечувана досега форма на интеграция, че хрумването є покрай Канада било абсолютна новост.
Няма такова нещо - шефката на ЕК или някой неин разтропан асистент просто са разтворили учебниците за строителството на някогашния Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), основан през 1949 г. и позорно разтурен през 1991 г. по настояване на Михаил Горбачов. И там, в букварите по соц-интеграция, са прочели, че съществува една доста добра форма за международно икономическо сътрудничество - асоцииран член. При това още от 1964 г., когато някогашната Югославия става първият “асоцииран член на СИВ” и тъй като стопанството є е изградено малко или много на планова основа, а не на пазарна, тя е третирана почти наравно с останалите пълноправни страни-членки, извличайки от това доста облаги. Същото обаче не може да се каже за Финландия, Мексико, Ирак и още няколко страни, които стават асоциирани членове на СИВ през периода 1973-та - 1975 г. на миналия век, но тъй като икономиката им е пазарна, а не планова, като тази на страните-членки, сцепката е по-трудна и ползите за тях - по-малко. Така че Фон дер Лайен на практрика преоткри миналия четвъртък топлата вода, а скараните с историята и въобще със задълбоченото вникване в световните политически и икономически процеси млади западни анализатори, като например тези от вестниците “Таймс”, “Франкфуртер Алгемайни Цайтунг”, “Льо Фигаро”, “Кориере дела сера” или “Блумбърг”, изръкопляскаха на “новаторката”, обладани от невежеството си.
Но кой е държавният мъж, който изслуша внимателно речта на еврошефката от първия ред и макар че формулировката є го учуди, не скри задоволството си от чутото? Това е Марк Карни - министър-председателят на Канада, чието житие-битие е от интересно, по-интересно, особено що се отнася до непрекъснато възходящата му кариера. Ами преди да стане премиер на страната, в която се е родил, той е заемал поста управител на Английската централна банка, докато Обединеното кралство все още е член на Европейския съюз. В това си качество Карни се е опитвал с всички сили да убеди британците да останат в Съюза, но напъните му се оказват безуспешни. Съвсем естествено след “Брексит” той се завръща в Отава, където оглавява Либералната партия и на 16 март миналата година поема поста министър-председател. Но преди да встъпи в длъжност, Карни се отказва от британското си гражданство, придобито именно благодарение на ролята му на управител на централната банка на кралството, както и от ирландското, наследено от емигриралия в Канада негов дядо. И чувствайки се почти европеец, като лидер на канадските либерали и след това като министър-председател, Карни от доста време търси сближаване с ЕС, може би и подплашен от агресивната икономическа политика на сегашната администрация на единствените съседи на държавата му - САЩ.
Някои западни коментатори заподозряха обаче в предложението на Фон дер Лайен Канада да стане “асоцииран член” на ЕС доста демагогия и преди всички зле прикрито озъбване на Белия дом. По простата причина, че между Канада и ЕС вече действа пространно споразумение за свободна търговия. То е известно като “СЕТА” и благодарение на него стойността на двустранния обмен е достигнала през 2025 г. рекордните 130 милиарда евро. Цифра, която представлява увеличение с 80% в сравнение с 2016-а - годината преди договорката да се задейства отчасти. Защото има една малка пречка - след близо десетилетие, споразумението все още не е влязло напълно в сила, тъй като десет държави - членки все още не са го ратифицирали. Сред тях са Италия, Франция и Белгия, като процесът се бави заради протестите на заетите в определени сектори и най-вече на земеделски производители. Освен това през 2024 г. Канада подписа споразумение за присъединяване към научноизследователската програма “Хоризонт Европа”, финансирана от бюджета на ЕС. Тя стана и първата държава извън Европа, присъединила се към програмата “SAFE” за финансиране на съвместни обществени поръчки в сферата на отбраната и вече заяви намерението си да участва в схемата на ЕС за отпускане на заеми за Украйна. А черешката на тортата е в български багри - от следващата година Канада официално ще участва в “Евровизия” - ами за първи път държава от Америка ще бъде представена на сцената на музикалния конкурс в Бургас. Ех, през 1988 г. канадката Селин Дион печели в Дъблин изданието на музикалната надпревара с песента “Ne partez pas sans moi” (“Не тръгвайте без мен” - прев. кор.), но това не се брои, тъй като тогава тя се състезава за Швейцария.
Абстрахирайки се от песенното бъдеще на Канада в Европа, служещи в Брюксел еврочиновници подчертават, че предварителната програма за двустранно сцепление е изключително обемиста, като стартът є е предвиден на 29 и 30 октомври. Тогава в Монреал е насрочена среща на върха ЕС - Канада, която би трябвало да послужи като платформа за полагане на основите на клеймосаното от медиите в Берлин, Лондон, Париж и Рим “безпрецедентно партньорство с асоциирания член Отава”. Блянът на Брюксел и на сегашния премиер на Канада бил да се сключи стратегическо споразумение, обхващащо различни сектори - енергетика, научни изследвания, цифрови пазари, изкуствен интелект, критично важни суровини, както и мобилност на работници и студенти, като е възможно процесът да започне със символичен жест, например включването на Канада в програмата “Еразъм+“. Очаква се също така централен ангренаж в “сглобката” да бъдат поредица от съвместни инвестиции с участието на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която вече предприема стъпки в тази посока. Налице е и стремеж към по-нататъшно укрепване на връзките в сферата на отбраната и сигурността - Фон дер Лайен дори повдигна въпроса за евентуалното създаване на истински “Европейски съвет за сигурност”, който да включва лидерите на Украйна, Норвегия, Обединеното кралство и Канада.
Ден след речта на Урсула фон дер Лайен - в четвъртък 17-и септември, Марк Карни също произнесе слово в пленарната зала на Европарламента. Той предпочете да говори за “съюз за бъдещето”, а малко по-късно, когато бе попитан що е то “асоцииран член” на пресконференция, избегна въпроса с думите, че “точното определение зависи от Европа”. Разбира се, премиерът на Канада изрично подчерта, че страната му въобще не иска да стане член на Съюза, но това не успокои онези европейски лидери, които не бяха ентусиазирани от реториката на Фон дер Лайн. Начело с премиерката на Италия Джорджа Мелони, чийто представител в Европарламента Никола Прокачини разкритикува остро предложението на председателката на ЕК, определяйки го като “смущаващо угодничене пред канадския министър-председател”. Да не говорим за опасенията на доста евролидери, че идеята може да настрои враждебно Доналд Тръмп и той го потвърди веднага, заплашвайки ЕС и Канада с нови мита. А какво да кажем за премиера на Испания Педро Санчес, който обяви, че въобще не може да асимилира формат за Европа “27 + 1”!
*Авторът е завършил през 1978 г. в тогавашния ВИИ “Карл Маркс” специалностите “Международни икономически отношения” и “Икономическа журналистика”. Темата на дипломната му работа по първата специалност е: “Правно регулиране на отношенията между СИВ и ЕИО” - Европейската икономическа общност, която е предшественик на ЕС. Десет години по-късно, през 1988 г., СИВ и ЕИО подписаха в Люксембург за взаимно признаване и развитие на отношенията.
