Ратко Младич помрачи предпразничната еуфория в Скопие

Министър и високопоставен чиновник в правителството на Северна Македония с изявления за възвеличаване на делото на „касапина от Сребреница“

Република Северна Македония ще посрещне тридесет и петата годишнина от обявяването си за суверенна и независима държава дълбоко разделена

Смъртта на Ратко Младич в болницата на Трибунала в Хага очевидно заплаши политическото лятно спокойствие в Скопие. Както и в другите бивши югорепублики, впрочем. Как хубаво си я бяха подредили програмата - на 28 август, петък в Северна Македония неработен ден заради празника Голяма Богородица, предстояха още два почивни дни, а още от четвъртък вечер задръстванията на граничните пунктове с Гърция вече бяха започнали. Гражданинът на Република Северна Македония обича да ползва всеки повод, за да отскача до плажовете на южната съседка, каквито и да са отношенията между двете държави. А от провъзгласяването на независимостта на Република Македония, чиято тридесет и пета годишнина ще бъде отбелязана след седмица - на 8 септември, те са, меко казано, сложни.
Да, за гражданина на Република Северна Македония пътуването за Гърция и летуването там е въпрос на престиж, на традиция още от югославско време, а дори и на социален статут. Държавата и нейните управляващи, които не правят изключение от въпросния манталитет, „излизат насреща“ и при всяка календарна възможност сливат празнични и почивни дни, така че техният гласоподавател да има повече свободно време на разположение. И да им благодари, разбира се, като на следващите избори, каквито и да са те, отиде пред урната и пусне съответната бюлетина. И това се прави от всяка политическа партия, която е на власт. А и дните около Успение Богородично е последната възможност да се отиде на юг, защото на 1 септември започва учебната година в цялата държава. Значи, децата трябва да са у дома и няма как това да се случва повече. За тази година - край!
 Край ли? А дните около 8 септември, когато ще се празнува и ще се дига гюрултия за това кой има повече заслуги бившата югорепублика да стане чрез референдум суверенна и независима свободна държава? Един мой колега и приятел, с когото често имаме напълно противоположни мнения, вече си прави лична кампания да докаже, че е първият журналист, който в ефира на Радио Скопие е съобщил, че референдумът на 8 септември е успешен. Казвам му, че няма нужда от това да търси допълнителни доказателства, защото истината е тази, но за него очевидно признанието е важно. Така ми се струва.
Все в този тон вече се правят дълбокомислени анализи и коментари за това какво е спечелила и какво е загубила републиката от това да се откъсне от Югославия и да тръгне по самостоятелен път. Тридесет и пет години са достатъчен срок подобна вярна оценка да може да се направи, въпреки опасността сегашната действителност в държавата да я изкриви и субективизира. Спорове ще има и по това, както по всичко друго, което разделя дълбоко обществото през всички тези години. Няма да се пропусне да се добави, че всъщност въпросът на референдума от 8 септември 1991 г. бе до голяма степен подвеждащ с неговата втора част, според която бъдещата свободна държава ще има право да се съюзява с други като нея от бившата СФРЮ, чийто жертвен разпад вече бе започнал. Според опитни юристи, тази половина на питането витае някъде из правния мир и никак не е изключено някой някога и някъде да сети и да я върне за дебат и някакво решение по нея. Знае ли човек, така както е тръгнала сега нашата съседка, нищо чудно и това да се случи. Същият колега и приятел, за когото по-горе споменах, в един свой пост в социалните мрежи препоръча на днешните журналисти в страната да не говорят за сърбизацията на Северна Македония, а за нейната „Вучевичизация“. Това бил точният термин за всичко, което правителството на Християн Мицкоски прави. Което си е тема за отделен текст, който се надявам да подготвя следващата седмица.
Не съм сигурен дали в този порой от патетика някой все пак ще оцени приноса на България в утвърждаването на новата държавност на Република Македония с първото в света признаване на нейната независимост и суверенитет. Там обичат да забравят такива важни факти от своята най-нова история, освен ако не подхвърлят, че и този акт от страна на София има някаква задна мисъл, или пък че е израз на чувството на дълбока историческа вина от България към днешна Северна Македония и нейните граждани. За доста хора от политическия елит край Вардар, ако изобщо това е елит, от раждането на новата държава Република Македония, днес Северна, няма честно и искрено решение от наша, българска страна по отношение на тях. Дали и как ще вкарат в празничния контекст България, ще видим, но еуфорията, която вече се създава и се задава с още по-голяма сила, е пред нас. Въпреки че практично погледнато от позицията на „обикновения“ гражданин на страната това е още един шанс граничните пунктове към Гърция да бъдат задръстени. Ура!
Да, Република Северна Македония ще посрещне тридесет и петата годишнина от обявяването си за суверенна и независима държава дълбоко разделена. Съобщението за смъртта на генерал Ратко Младич я подели още повече. И то по много линии: управляващи -опозиция, което си е стандарт, в рамките на албанската етническа общност и нейните партии, което за Северна Македония си е политическа традиция, между привържениците на европейската идея и югоносталгиците, и така нататък, разделителни линии колкото искате. Спорове има дори между тези, които са познавали Младич от първите години на неговата военна кариера в гарнизоните в Охрид, Щип, Куманово и Скопие. Едни казват колко приятен и мил човек бил, други пък сочат, че още оттогава, във времето на ЮНА и СФРЮ, му личало в какво ще се превърне години по-късно.
Както всичко си беше подредено и нагласено и премиерът Християн Мицкоски си я караше както си знае да не слиза от екраните на телевизорите със свои изявления от сутрин до вечер, както предпразничната еуфория завладяваше обществото, изведнъж дойде съобщението за кончината на Ратко Младич. Не че тази новина не се очакваше. Напротив, още когато молбата на неговите близки да бъде пуснат у дома заради влошеното си здравословно състояние бе отхвърлена от съда, стана ясно, че краят на живота на осъдения за престъпления срещу човечеството и геноцид висш офицер от ЮНА, а после командващ армията на босненските сърби, е близо. И той, краят, ще се случи зад затворническите стени, колко и условно това да звучи. Не че ще бъде изолиран или единичен случай. Само да припомним, че и Слободан Милошевич, един от вдъхновителите на политиката, която следваше Ратко Младич, също се помина в затвора на Трибунала в Хага преди даже да чуе присъдата си от съдебния състав. Но тя, политическата, вече му бе произнесена.
Но това, което поздразни доста хора край Вардар, бяха два статуса в социалните мрежи на двама висши чиновници в управлението на страната. Единият бе министърът на местното самоуправление Иван Стоилкович, чиято Демократична партия на сърбите нарече Младич „нашият генерал“. Другото изявление бе на Далибор Китанович, директор на Агенцията за реализация на правата на малцинствата в страната, който в специално изготвен клип приравни Младич с най-големите личности в сръбската история. Извън искането на оставките и на двамата, което впрочем само бе актуализирано отново сега, опозицията, правозащитниците, лидерите на някои партии и обикновени хора настояха правителството на Мицкоски да определи своята позиция към личността на Ратко Младич. Всъщност ставаше дума за отношението към миналото, срещу опитите престъпленията по време на войната в БиХ да бъдат оневинени и всичко това да бъде вкарано в контекста на сегашната идея за „Сръбския свят“, натиск за реализирането на която има над Скопие. Мицкоски бе поставен в крайно неудобна ситуация, в която трябваше да отговаря за поведението на своя министър и директор, предизвикали въпроса дали правителството и той лично като премиер приемат тяхната оценка за Младич. След няколко дни мълчание, все пак от кабинета бе разпратено съобщение, че позицията на Стоилкович и на Китанович е тяхна лична и тя не отразява становището на правителството като цяло. Но това не внесе успокоение, нещо повече, появи се дискретна информация, че Мицкоски и Стоилкович щели тайно да отидат до Белград да се подпишат в книгата за съболезнования по повод смъртта на Ратко Младич.
 А там, в сръбската столица и в останалите бивши югорепублики въпросителните, които си задават хората и властите край Вардар, са на дневен ред и то с много по-голяма острота и тежест. Например как трябва да бъде изпратен Младич - като герой с държавни почести, или като справедливо осъден за геноцид затворник? Със смъртта си Младич извика много сенки от миналото, извади на бял свят много забравени истории, истини и заблуди, а и доста скелети взеха да потропват в гардероба на историята.
 Голямо тропане ще падне, очевидно.