Дълговата примка на G7: коя икономика ще се пропука първа?

Ако прогнозата на МВФ се сбъдне, към 2030 г. G7 ще има държавен дълг равен средно на 137,2% от годишния си БВП

Проф. Боян Дуранкев

Дългът на най-богатите икономики отново расте. До 2030 г. той може да достигне близо 140% от техния съвкупен БВП. Къде е границата между „управляем дълг“ и дългова спирала? Да направим една първоначална уговорка: за държавния дълг е по-смислено да гледаме съотношението дълг/БВП, а не само номиналната сума, защото седемте икономики са с много различен размер. По последните прогнози на МВФ от април 2026 г. картината за G7 е доста тревожна.
1. Колко е дългът на G7 през 2026 г.?
Според априлския Fiscal Monitor на МВФ брутният държавен дълг на G7 достига около 128% от съвкупния БВП през 2026 г. Това е увеличение от 125,7% през 2025 г. Още по-показателно е сравнението с преди пандемията. Тоест МВФ очаква още около 9 процентни пункта увеличение между 2026 и 2030 г. А ако гледаме нетния дълг, картината също не е успокояваща: от 97,3% от БВП през 2026 г. той се очаква да достигне 106,9% през 2030 г.
2. Кои са „шампионите“?
Проблемът не е еднакъв за седемте държави. По данните на МВФ за 2026 г. приблизителната картина е:
 Япония - около 250% от БВП;
 Италия - около 136%;
САЩ - около 121%;
Франция - около 112%;
Великобритания - около 101%;
Канада - около 105% по общата брутна мярка;
Германия - около 62%.
Тези стойности трябва да се сравняват внимателно заради различията в националните статистически дефиниции. МВФ използва консолидирания general government gross debt като основна съпоставима мярка. И тук има един много интересен парадокс: Япония има колосален дълг спрямо БВП, но не е непременно в същото положение като САЩ или Франция, защото структурата на дълга, вътрешните спестявания, валутата и притежателите на облигациите са от огромно значение.
3. Какво подсказва прогнозата за 2030 г.?
Ако прогнозата на МВФ се сбъдне, към 2030 г. G7 ще има държавен дълг, равен средно на 137,2% от годишния си БВП. Това не означава, че през 2030 г. седемте държави „ще дължат 137% от произведеното през годината“. Това е натрупаният запас от дълг, съпоставен с едногодишното производство. Но тенденцията е важна: дългът вече не просто е висок - той отново започва да расте по-бързо от икономиката. И това е същинският проблем. МВФ очаква глобалният публичен дълг да достигне 100% от световния БВП още през 2029 г. - година по-рано от прогнозираното само година преди това.
4. Защо G7 ще продължава да задлъжнява?
Тук има няколко 
„слона в стаята“:
1. Стареенето на населението. Пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи ще изискват все повече публични разходи.
2. Военните разходи. След началото на войната в Украйна, по-късния конфликт в Близкия изток и нарастващото съперничество между САЩ и Китай, държавите от G7 харчат повече за отбрана. И независимо от растежа, разходите за отбрана уж се „отписват“, но са реални.
3. Енергиен и зелен преход. Инфраструктурата за декарбонизация, електрификация, мрежи, енергийна сигурност и т. н. също изискват огромни инвестиции. колкото и да се подценява глобалното затопляне, опустиняването и обоклучаването, без зелен преход няма как да се подлъжи напред.
4. Лихвите вече са все по-голям проблем. Това е особено важно. При почти нулеви лихви огромният дълг може да изглежда сравнително евтин. Но когато старият евтин дълг се рефинансира при по-високи лихви, лихвените плащания започват да изяждат бюджета. OECD предупреждава, че през 2026 г. правителствата и корпорациите ще трябва да заемат около 29 трилиона долара от пазарите, а по-високите разходи по заемите вече оказват натиск върху публичните финанси (Organisation for Economic Co-operation and Development, 2026).
5. Най-опасният механизъм е „дълг + лихви + нов дълг“. Представете си държава, която има огромен дълг. Тя трябва да плаща: стар дълг + лихви + нови бюджетни разходи. Но ако бюджетът е дефицитен, тя не може да финансира всичко от данъци. Затова емитира нови облигации. Новите облигации увеличават дълга. По-големият дълг може да накара инвеститорите да поискат по-висока доходност. По-високата доходност увеличава лихвените разходи. И така се получава неприятна спирала: дефицит + нов дълг + повече лихви + още дефицит + още дълг. Точно затова МВФ говори не просто за висок дълг, а за нарастващи фискални рискове (IMF, 2026).
6. Дали това задлъжняване и финансови рискове не е вече проблем за целия свят? G7 не е периферията на световната финансова система. Тези държави са едновременно най-големите емитенти на държавни облигации, основни резервни валути, основни финансови пазари, ключови центрове за капиталови потоци. Следователно проблемът с американските, японските, британските, френските и италианските облигации не остава в съответната държава. Например, ако доходността по американските Treasury облигации се повиши значително, това променя цената на капитала по целия свят. Така капиталът може да се изтегля от по-рисковите икономики.
7. Има и още един особено неприятен риск - фискалната политика започва да се конкурира с частния сектор за капитала. Ако правителствата масово заемат, то се получава следната верига на зависимости: правителства + повече облигации + по-голямо търсене на капитал + по-високи лихви + по-скъпи кредити за бизнеса и домакинствата. Това може да означава по-малко частни инвестиции, по-слаб жилищен пазар, по-малко потребление, по-нисък икономически растеж. Получава се един от най-неприятните парадокси: правителството взема повече заем, за да стимулира икономиката, но ако заемането стане прекалено голямо, започва да задушава частната икономика.
8. Но високият дълг не означава автоматично катастрофа. Това е много важно. 137% дълг/БВП през 2030 г. не е магическа граница, след която държавата фалира. Япония е пример за това. САЩ могат да поддържат много висок дълг благодарение на огромния си финансов пазар, ролята на долара и статута на американските Treasury като глобален резервен актив. Германия може да си позволи да увеличи дълга повече от Япония или Италия поради съвсем различна изходна позиция. Следователно по-важни от самото число са: лихвата по дълга + номиналният икономически растеж + първичният бюджетен баланс + структурата на дълга + валутата + доверието на инвеститорите.
9. И тук е големият исторически въпрос. Досега моделът на G7 до голяма степен беше: „Ще вземем заем днес, а утре икономическият растеж ще реши проблема.“ (същото го мисли и новото българско правителство!). Но ако растежът стане хронично слаб, населението застарява, производителността се увеличава бавно, а разходите за отбрана и социални системи растат, „утре“ започва да изглежда доста скъпо. МВФ вече предупреждава именно за тази комбинация от високи дългове, големи бюджетни дефицити и растящи разходи за лихви.
Иронията е, че G7 има един огромен проблем - това са най-богатите държави в света, но започват да се държат като човек, който е решил да финансира повишаването на жизненото си равнище и пенсионирането си с неограничена кредитна карта. Докато доходът расте по-бързо от лихвите - няма голям проблем. Но ако стане обратното, идва моментът, когато кредитната карта вече не финансира жизнения стандарт - тя финансира самата кредитна карта. И точно там се намира големият риск за периода 2026-2030 г.
5. Коя икономика от G7 ще се пропука първа?
„Банкрут“ не е добър термин за суверенна държава. Държава като САЩ, Великобритания или Япония не фалира като фирма; по-реалистичният риск е загуба на пазарно доверие, рязък скок на доходността, фискална криза или суверенно преструктуриране/дефолт. Нито една от G7 не е на път да „фалира“ до 2030 г. включително при базовия сценарий на МВФ. Ако обаче трябва да прогнозирам коя първа би попаднала в сериозна дългова криза при неблагоприятен шок, бих посочил Франция - приблизително 2028-2030 г. Италия е много близо зад нея. Защо Франция? Франция съчетава няколко неприятни фактора: слаб растеж - МВФ очаква едва 0,7% през 2026 г.; висок бюджетен дефицит; държавен дълг около 118% от БВП през 2026 г., с тенденция нагоре; значителни разходи за социалната държава, отбрана и обслужване на дълга; ограничено пространство за нови данъци, защото данъчната тежест вече е много висока; политическа трудност да се проведе необходимата фискална консолидация. МВФ изрично препоръчва на Франция структурно фискално затягане от около 0,8% от БВП годишно през 2027-2029 г., за да бъде поставен дългът на траектория надолу (IMF, 2026). Това е ключът: проблемът не е само сегашният дълг, а необходимото политически болезнено фискално затягане. Моето подреждане при неблагоприятен сценарий. Ако приемем, че растежът е по-слаб от прогнозирания, лихвите останат високи и правителствата не успеят да проведат необходимата консолидация, то очакванията ми са следните.    
*Със съкращения