Норвегия - едно от малкото убежища на здравия разум в Европа

Държавата остава практически единственото убежище за енергоемките индустрии в Европа

Норвежкото правителство влиза в открит конфликт с невменяемата власт в Брюксел, Берлин и Париж. Норвежкият министър на енергетиката ясно заявява, че изобщо няма намерение да се съобразява с мораториума на ЕС върху проучванията и добива на нефт и газ в Арктика.
„B нacтoящaтa гeoпoлитичecкa oбcтaнoвкa и пpeдвид cитyaциятa c pecypcитe, вяpвaм, чe пpoдължaвaщaтa coндaжнa дeйнocт в Бapeнцoвo мope e в интepec кaктo нa Hopвeгия, тaкa и нa Eвpoпa.“
Cлeд нaчaлoтo нa вoйнaтa в Укpaйнa, Hopвeгия ce пpeвъpнa в нaй-гoлeмият дocтaвчик нa пpиpoдeн гaз в Eвpoпa, кaтo cтpaнaтa ocигypявa 30% oт oбщoтo тъpceнe в EC и Beликoбpитaния. Maкap минaлaтa гoдинa пpoизвoдcтвoтo нa нeфт и гaз дa дocтигнa peкopдни нивa, пpoгнoзитe ca зa pязък cпaд в пpoизвoдcтвoтo cлeд 2030 г., ocвeн aкo нe бъдaт oткpити и paзpaбoтeни нoви нaxoдищa. Затова норвежките власти и значимите местни компании (Equinor, Aker BP, Var Energi) изобщо не си поплюват. Заедно планират инвестициите в търсене и проучване на нови находища да бъдат рязко ускорени. Целта е намирането на поне пет големи находища годишно, така че да се поддържа добивът и износът на текущите нива поне до 2035 г. Неслучайно Equinor, най-голямата норвежка компания в сектора, се търгува на рекордни нива - акциите ù днес са 5 пъти по-скъпи, отколкото на дъното през март, 2020 г.
Едновременно с това Норвегия продължава да играе ролята на „зелената“ батерия на ЕС. Гигантската ù хидроенергетика постоянно поддържа мрежите на Северозападна Европа като поема излишъците от непостоянните ВЕИ и осигурява енергия, когато слънцето и вятърът не дават достатъчно. Поглед върху средните цени за 2026 г. на пазара „Ден напред“ в Европа ясно показва, че Северна Норвегия (заедно с подобната Северна Швеция) са единствените европейски региони с устойчиви цени под 50 евро/MWh. Това е нивото, което се смята за критично за оцеляването на енергоемки индустрии.
За съжаление слабите зимни валежи през текущата година засегнаха дори и норвежките язовири. В комбинация с вечната енергийна криза в ЕС и Великобритания, това води до средна цената на електричеството в Южна Норвегия, която тази година нахдвърля 100 евро/MWh. Като се има предвид колко високо е нивото на електрификация на норвежката икономика, това е все по-голяма тежест за потребителите. Не знам колко дълго политиците там ще издържат на натиска на гражданите за ограничение на износа на юг, така че цените да паднат...
Всичко гореописано води и до други ефекти. Норвегия остава практически единственото убежище за енергоемките индустрии в Европа. Страната продължава да бъде огромен производител и износител не само на енергия, но и на горива и масла, торове, алуминий и други метали. Освен това, Норвегия се позиционира като единствен адекватен избор за големи центрове за данни в Европа, привличайки лавина от инвестиции на американските технологични гиганти.
С две думи: Ако искаме не само да говорим, но реално да постигнем реиндустриализация, дигитализация и електрификация, трябва да мислим и действаме като Норвегия. А в ЕС засега правим точно обратното...