Военновъздушните сили на САЩ подготвят усъвършенствана програма за летателни изпитания на своя изтребител от шесто поколение F-47, съчетаваща конвенционални летателни тестове с цифрово моделиране, симулации и ранни оперативни оценки, за да ускорят разработката на самолета. Центърът за изпитания на ВВС (AFTC), базиран във военновъздушната база „Едуардс“ в Калифорния, работи по осигуряването на възможност за започване на изпитанията на критичните способности на самолета веднага щом първият екземпляр се издигне във въздуха – събитие, планирано за 2028 г. Военновъздушните сили си поставят за цел да въведат първите оперативни самолети в експлоатация в началото на 30-те години на този век, като отдават голямо значение на съкращаването на времето между първия полет на изтребителя и влизането му на въоръжение. Анализатори масово поставят под въпрос дали индустрията ще успее да спази графика на ВВС, особено предвид дългата история на сериозни закъснения, засегнали всички предишни програми от ерата след Студената война, пише Military Watch Magazine.
Предишните надежди в САЩ, че използването на модерни технологии за цифрово сглобяване и изпитване може значително да ускори разработката на самолети от шесто поколение и да намали разходите, се оказаха краткотрайни; през 2023 г. министърът на военновъздушните сили Франк Кендъл призна, че ползите от тези технологии са били „силно преувеличени“. Като се има предвид, че при предишните изтребители от пето поколение F-22 и F-35 са изминали повече от 15 години между началото на фазата на инженерно проектиране, производство и разработка и реалното им въвеждане в експлоатация, фактът, че изтребителят по програмата NGAD навлезе в тази фаза едва в средата на 20-те години, подсказва, че той може да влезе на въоръжение едва през втората половина на 30-те години. Представянето от страна на Китай на два летящи технологични демонстратора от шесто поколение през декември 2024 г., както и бързият напредък, постигнат впоследствие и по двете програми за летателни изпитания, породиха усещане за спешност в Съединените щати.
Бригаден генерал Марк Масаро, командир на Центъра за изпитания на ВВС, представи този подход на 6 октомври, като подчерта значението на интегрираните изпитания, при които дейностите по изпитване за целите на разработката и оперативните изпитания се провеждат в по-тясна координация. Вместо да чакат приключването на изпитанията за разработка, преди да започнат съществени оперативни оценки, Военновъздушните сили възнамеряват да включат персонал за оперативни изпитания по-рано в процеса, което позволява изискванията да бъдат формулирани и оценявани през целия период на разработка на самолета. Този подход надгражда методи за изпитване, въведени на други места във ВВС на САЩ. Изтребителят F-15EX стана първият самолет на службата, преминал пълни изпитания и въведен в експлоатация чрез паралелно провеждане на изпитания за разработка и оперативни изпитания, докато при стратегическия бомбардировач B-21 също бяха включени пилоти както за изпитания за разработка, така и за оперативни изпитания в един и същ процес на летателни изпитания.
Очаква се тестването на софтуера да бъде друг основен компонент на програмата. Масаро описа итеративен подход, при който софтуерът и възможностите на самолета могат да се оценяват непрекъснато, а резултатите от изпитанията предоставят на вземащите решения лица редовна информация за това какво може да бъде предоставено на оперативните части. Това би позволило на ВВС да въвеждат използваеми способности веднага щом те достигнат необходимата зрялост, вместо да обвързват доставката им единствено с традиционните етапи на програмата. Дигиталното инженерство също ще се използва за съкращаване на времето, необходимо за анализ на резултатите от летателните изпитания и за включването им в конструктивните решения. AFTC използва все по-мощен хардуер за графична обработка и усъвършенствани софтуерни инструменти за прецизиране на дигиталните модели. Данните, събрани по време на реални летателни изпитания, могат след това да бъдат въведени обратно в модели за изчислителна хидроаеродинамика и други симулации, като подобряват тяхната точност и помагат на инженерите по-бързо да оценят последиците от евентуални промени в конструкцията.
Масаро специално подчерта ползата от използването на информацията от летателните изпитания за прецизиране на моделите за натоварване на самолета и маневриране при големи ъгли на атака. Тези дейности генерират данни, които помагат на инженерите да разберат как се държи самолетът при сложни полетни условия. Включването на резултатите в дигиталните модели може да подобри последващите симулации и да предостави по-бързо информация на отговорните лица, които решават дали са необходими промени в конструкцията на самолета. Въпреки това ВВС възнамеряват да запазят реалните летателни изпитания като съществена част от процеса. Масаро подчерта, че дигиталните модели трябва да се основават на реални физични принципи и да бъдат проверявани спрямо действителните данни от изпитанията.