Politico: ЕНП на Вебер ще получи 172 места в Европейския парламент

450 млн. души от всички 27 членки на ЕС имат право на глас на предстоящите избори за Европейския парламент. Изборите се провеждат от днес, 6 юни, до 9 юни включително, а датата на вота се избира по усмотрение на всяка държава.

Европейският парламент дава работа на 720 народни представители от страните членки. Той е един от трите основни институции в Съюза. Другите два са Европейската комисия (ЕК) и Европейския съвет. 

Прогнозата на авторитетното издание “Политико” сочи ЕНП да получи 172 места на евровота.

Европейската народна партия (ЕНП) начело с Манфред Вебер е най-голямата парламентарна група. Тя е дом на партии от десния център, сред които са Германският християндемократически съюз (ХДС) и испанската Народна партия. В семейството на ЕНП досега ГЕРБ-СДС бе с 6-има евродепутати: Асим Адемов, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Емил Радев и Александър Йорданов, както и ДСБ с Радан Кънев.

Второ е политическото семейство на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D), което обединява лявоцентристки и социалдемократически партии. В редиците на S&D в досегашния парламент бяха 5-мата избраници на БСП: Сергей Станишев, Иво Христов, Елена Йончева, Цветелина Пенкова и Петър Витанов, но от тях само Пенкова остана вярна на лидерката Корнелия Нинова. Очаква се S&D да остане втори в ЕП със 143 места.

“Фамилията” на “Обнови Европа” (Renew Europe) обединява центристки либерални партии като “Ренеранс” на френския президент Еманюел Макрон и евролибералите от ALDE. В редиците на “Обнови Европа” е и ДПС - досега представена от Атидже Алиева, Илхан Кючюк и Искра Михайлова.

Имаше очаквания Макрон да направи нова група в следващия ЕП и именно там да отидат бъдещите евродепутати от българската ПП. По лична покана на френския президент първо Кирил Петков, а после и Николай Денков като премиери участваха в сбирки на “Обнови Европа”. Но в името на стабилността на Евросъюза на фона на двете войни плановете за отцепване на Макрон в момента не са актуални.

Следващо е семейството на “Зелените – Европейски свободен алианс” (Greens – EFA), което събира формации с екологичен фокус, както и т.нар. пиратски партии, които се застъпват за гражданските права, пряката демокрация, прозрачността и отворения достъп до информация. България няма депутати в Greens – EFA.

“Фидес” на унгарския премиер Виктор Орбан бе изключена от ЕНП през 2021 г., а “Посока” на словашкия премиер Роберт Фицо - от миналата година.

В редиците на крайните партии България имаше депутати единствено в ECR - Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков от ВМРО.

Сега голямата въпросителна е при дебюта си в Европарламента къде ще седнат хората на “Възраждане”. Крайните консерватори в Брюксел били леко скептична към българската партия, която иска излизане от съюза, затова е възможно тя да се опита да участва във формирането на ново политическо семейство. Това няма да е неочаквано при сътресенията в този политически ъгъл. 

Почти сигурно ЕНП ще финишира на върха (както се случва от 1999 г. досега), но популярността ѝ бавно намалява и се очаква лек спад в сравнение с 2019 г. Това е и далеч от предишния им разцвет, когато получаваха 200 и дори повече места. S&D очаква подобен резултат на този отпреди 5 г., но по-интересно е как ще се разпределят силите сред останалите пет семейства.