Половината българи пестят от храна и лекарства

Близо 74 на сто от българите заявяват, че повишаването на цените на енергоресурсите (природен газ, електроенергия, горива и др.) значително е намалило покупателната им способност през последните 12 месеца. 50% от българите признават, че са ограничили разходите си за храна или здравеопазване.

Това показват резултатите от осмото издание на Климатичното изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

При 23 на сто от българите отражението върху покупателната способност е било много силно. Делът е малко над средния за ЕС: 20 на сто. По този показател България също е сред държавите с най-високи стойности в европейската общност.

Според проучването 69 на сто от българите смятат, че енергийният преход е спешно необходим за страната. Като най-очаквана полза от него 77 на сто посочват по-стабилни или по-ниски цени на енергията, 74 на сто – намаляване на зависимостта от вноса на нефт и природен газ, а 66 на сто – забавяне на изменението на климата.

В България делът на хората, които посочват, че повишаването на цените на енергията силно е намалило покупателната им способност, е 74 на сто

при 60 на сто средно за ЕС.

Много силно отражение отчитат 23 на сто от българите при 20 на сто средно за Съюза.

За да се справят с поскъпването, 50 на сто от анкетираните в България са ограничили ежедневните си разходи за храна или здравеопазване. Средната стойност за ЕС е 38 на сто. Други 26 на сто са намалили разходите си за отопление у дома, а 20 на сто са задлъжнели, потърсили са финансова подкрепа или са забавили плащането на сметките си за енергия. Последният показател е 16 на сто средно за ЕС.

Повишаването на цените на горивата е променило начина, по който използват автомобилите си, при 56 на сто от българите. От тях 26 на сто са ограничили пътуванията за основни нужди като пазаруване, посещение при лекар или административни задачи, а 24 на сто са се отказали от пътувания през почивните дни, ваканции или семейни и приятелски събирания. Други 16 на сто шофират по-бавно, за да пестят гориво, а 19 на сто са заменили личния автомобил със споделено пътуване, обществен транспорт или велосипед.

Попитани за последиците от забавянето на енергийния преход в Европа, 75 на сто от българите посочват като риск дългосрочното повишаване на цените на енергията и на разходите за живот. По-голямата зависимост от вноса на нефт и природен газ е посочена от 73 на сто.

Повече от шест от десет българи (63 на сто) заявяват, че биха се гордели повече, че са европейци, ако ЕС стане енергийно независим. 

Общо 87 на сто от българите смятат, че нисковъглеродната енергия трябва да бъде приоритет, колкото е и делът средно за ЕС. Слънчевата енергия е посочена от 45 на сто, а ядрената – от 42 на сто от анкетираните. Делът на подкрепящите ядрената енергия е сред най-високите в ЕС, където средната стойност е 28 на сто. Вятърната енергия е посочена от 23 на сто от българите.

„Българските домакинства бяха засегнати най-тежко от високите цени на горивата и тяхното послание е недвусмислено: енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия и по-голяма независимост“, заяви вицепрезидентът на ЕИБ Марек Мора.

Климатичното изследване на ЕИБ е проведено от Ipsos bva между 3 и 25 август 2026 г. То обхваща 23 000 души на възраст 16 и повече години в 27-те държави членки на ЕС, включително 1000 респонденти в България. Резултатите са претеглени според населението на съответната страна, за да бъдат представителни.

Цифрите в Европа 

Цените на енергията се отразяват на покупателната способност не само у нас, а и на целия континент. 
В резултат на това европейците променят начина си на живот. В изследването са изнесени данни от пътуванията на хората:

31 % заявяват, че са намалили пътуванията с кола за основни нужди като пазаруване, посещения при лекар или административни задачи

30 % са се отказали от уикенд извън града, почивка или посещение при приятели и роднини

22 % карат по-бавно, за да пестят гориво

22 % са заменили някои индивидуални пътувания с кола с споделено пътуване, обществен транспорт или велосипед

Хората се притесняват, че проблемът може да продължи. Ако Европа напредва твърде бавно с енергийния си преход, 79 от 100 виждат риск от дългосрочно повишение на цените на енергията и на разходите за живот.

Шефът на „Енергетика и околна среда“ в Европейската инвестиционна банка, разглежда това като наболял социален проблем.

„Наистина се озоваваме в ситуация на енергийна бедност, при която енергията е твърде скъпа и хората не могат да си я позволят, при която трябва да избират между храна и отопление. Трябва да променим това и то бързо“, казва той.

Шест от десет европейци заявяват, че покачването на цените на газа, горивото за автомобили, мазута за отопление или електроенергията, е намалило значително покупателната им способност през последните 12 месеца.