Дигитализацията не е самоцел, ще ускори производствата
С идеи за конструктивен диалог, предвидимост в кариерното израстване и реална защита на професионалното достойнство на магистратите за изборен член на Прокурорската колегия на ВСС кандидат е Милена Гамозова, прокурор в Апелативна прокуратура-Варна. „Моят стремеж в съвета ще бъде да отстоявам принципите на равнопоставеност и законност, за да функционира институцията като истински и авторитетен стълб“, каза пред „Труд news“ прокурор Гамозова, която получи широка подкрепа от колегите си от целия апелативен район.
- Г-жо Гамозова, кандидат сте за член на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Какво Ви мотивира да участвате в това състезание и колко колеги подкрепиха номинацията Ви?
- Моята мотивация се основава на натрупания 23-годишен юридически опит, от който последните 12 години преминаха изцяло в Апелативна прокуратура. Кандидатирам се за член на ВСС, защото вярвам, че кадровият орган има нужда от почтени, работещи и доказано независими професионалисти. Моята амбиция е да вложа своя капацитет за гарантиране на обективно кариерно израстване на магистратите, достойно възнаграждение, балансирана натовареност и добър професионален микроклимат. Сериозен стимул и огромна отговорност за мен е фактът, че номинацията ми беше официално издигната с подписите на 83-ма колеги от целия апелативен регион. Тази широка професионална подкрепа е моят най-ценен морален компас и ми дава независимост и увереност, че идеите в концепцията ми отразяват реалните нужди на мнозинството от работещите магистрати.
- В концепцията си споделяте, че още при първото си назначение преди 12 г. сте се натъкнали на проблем в административната практика на ВСС, който при спечелени от Вас първи места на външен конкурс за съдия и прокурор е отказал да Ви назначи на съдийска длъжност. Случват ли се подобни неща и днес и как може да се повиши доверието на магистратите и на обществото във ВСС?
- Този ранен личен опит при прилагането на кадровите процедури ми показа по безспорен начин, че е изключително важно правилата в системата да се спазват и те да важат в еднаква степен за абсолютно всички. Днес, благодарение на натрупаната съдебна практика и по-голямата публичност, подобни казуси са по-скоро изключение, но в общността все още се усещат дефицити на предвидимост. Повишаването на доверието както на магистратите, така и на обществото може да се постигне единствено чрез пълна прозрачност при взимането на кадровите решения. Когато кадровият орган работи по ясни, обективни и предварително известни критерии, съмненията за субективизъм ще изчезнат по естествен път. Моят стремеж в съвета ще бъде да отстоявам именно тези принципи на равнопоставеност и законност, за да функционира институцията като истински и авторитетен стълб.
- Кои са най-сериозните проблеми, за решаването на които бъдещият Висш съдебен съвет трябва да работи и какви решения предлагате Вие?
- Основните въпроси, които изискват последователни и системни решения, са свързани с оптимизирането на конкурсните процедури и постигането на по-равномерна натовареност сред колегите. В моята концепция предлагам практически решения, насочени към съкращаване на сроковете за провеждане на конкурсите и въвеждане на обективни механизми за автоматично отчитане на реалната сложност на делата. Паралелно с това бъдещият съвет трябва да провежда последователна политика за осигуряване на достойно заплащане, което да съответства на високата отговорност на труда ни на всички нива. Ключов приоритет за мен ще бъде и подобряването на професионалния микроклимат и битовите условия, тъй като те са пряко обвързани с достойнството на магистратите. Всички тези промени следва да се реализират чрез предвидимост, прозрачност и активен вътрешен диалог с професионалната общност.
- Самата Вие била ли сте някога обект на външен или вътрешен натиск, откакто сте прокурор?
- В работата си като прокурор винаги съм се ръководила единствено от закона, фактите по делата и вътрешното си убеждение. Институционалният характер на работата ни изисква висока степен на устойчивост и професионална почтеност, които са най-добрата защита срещу всякакви форми на външно или вътрешно влияние. В практиката си никога не съм била обект на подобен натиск и винаги съм се стремяла обективността на моите актове и решения да бъде напълно защитена от странични съображения. Смятам, че именно този личен и принципен подход е задължителен за всеки бъдещ член на кадровия орган, за да може той да бъде истински и предвидим гарант за независимостта на колегите в системата.
- По закон прокурорът е господар на досъдебното производство. Но през последните години при дела с голям обществен интерес сме свидетели как в публичното пространство изтича информация от неприключили производства, която после се ползва и за политически цели. Как се отразява това върху работата на обвинението и може ли да бъде прекратено?
- Използването на материали от неприключили производства за политически цели поставя прокурорите под неоправдан външен натиск и пречи на разкриването на обективната истина. Това накърнява презумпцията за невиновност, подкопава доверието в институцията и създава изкривена представа в обществото за работата на прокуратурата. Прекратяването на тези практики е възможно чрез стриктно прилагане на закона по отношение на следствената тайна. Наблюдаващите прокурори трябва да бъдат максимално взискателни при даването на разрешения за разгласяване на данни, като се преценява внимателно балансът между обществения интерес и успеха на разследването. От своя страна, бъдещият Висш съдебен съвет трябва да използва своите правомощия и механизми, за да реагира при доказани нарушения и да предоставя категорична институционална подкрепа на колегите, подложени на външно влияние.
- Предлагате своеобразна децентрализация с въвеждането на регионален модел на конкурсите за първоначално назначаване и реформа в конкурсните процедури. Как ще облекчи това работата на редовите магистрати?
- Предложението е свързано със законодателни промени. Наличието на убедителни аргументи и конструктивен диалог с министъра на правосъдието биха могли да сложат началото на обсъждания, които да доведат до търсените с цел прозрачност и обективност промени. Въвеждането на регионален модел при първоначалното назначаване, а защо не и при вътрешните конкурси, обвързан с изискване за минимум 5 г. уседналост, има за цел да реши проблема с постоянното кадрово текучество. В момента много колеги се назначават в по-малки населени места и бързо след това биват командировани, което прехвърля огромна работна тежест върху оставащите прокурори. Когато конкурсите се провеждат на регионален принцип, структурите по места ще получат дългосрочна стабилност и предвидимост. Вярвам, че реформата в самите процедури, чрез дигитализация и въвеждане на ясни критерии за оценка, ще съкрати сроковете на конкурсите от няколко години на не повече от година. Така ще се гарантира попълване на щатовете и по-равномерно разпределение на натовареността в колективите.
- Има ли други необходими законодателни промени, според Вас, за да се случи съдебната реформа така, че да гарантира прозрачност и ефективност на системата?
- За да бъде съдебната реформа наистина ефективна, законодателните промени не трябва да се изработват изолирано, а чрез реално взаимодействие с институциите. В този процес ВСС трябва да бъде активен експертен двигател, като подготвя обмислени законови предложения и становища. Конкретен пример за такива спешни промени са текстовете в Закона за съдебната власт, регламентиращи конкурсните процедури и атестирането, където е нужно нормативно съкращаване на сроковете, децентрализация и премахване на излишната бюрокрация. Така може да се отговори на специфичните кадрови дефицити по региони бързо. Трябва да се преодолее и различното третиране на съдии и прокурори по отношение на института на командироването. Моята основна цел е чрез официалните експертни становища на съвета ясно да се чува гласът на работещия магистрат пред законодателя. Крайната цел на всяка промяна трябва да бъде именно гарантиране на прозрачност и ефективност на системата и оптимизирането на ежедневната ни работа.
- Намаляването на разликата във възнагражденията между районни и върховни магистрати е елемент от концепцията Ви. Как може да стане това и защо сте против обвързването на заплатата на най-ниската прокурорска длъжност с тази на народен представител?
- Въпросът за разликата във възнагражденията на различните нива в системата трябва да се реши чрез открит диалог в самата колегия и в пленума. Най-справедливият подход е заплатите на младшите и първоинстанционните колеги да растат с по-бързо темпо, но при строго съобразяване с правата на всички останали магистрати, за да се изключи всякакъв риск от оспорване или съдебни искове за различно третиране на труда. Въпросът с обвързването на заплатата на най-ниската магистратска длъжност с тази на народен представител е от законодателно естество и много актуален, но и чувствителен за всеки магистрат. По този въпрос мога да погледна през двата ми професионални профила - като юрист и като икономист. Като юрист споделям напълно опасенията на гилдията, че обвързването на магистратските доходи с депутатските крие риск за независимостта на съдебната власт. Риск, че финансовият статус на магистратите може да зависи от политически решения, законодателни промени или дори от обществените нагласи към парламента в даден момент, което е недопустимо за стабилността на правосъдието. От друга страна, като икономист, разглеждам този модел като неефективен от гледна точка на финансовата логика. Истинската пазарна и бюджетна прогнозируемост идва тогава, когато доходите са обвързани с обективни макроикономически показатели (като средната заплата за страната или за бюджетния сектор), а не с изкуствено фиксирани политически величини, които често са обект на популизъм и предизборни замразявания. Точно заради това съчетание на юридически и икономически поглед, моята кауза е ВСС да защитава финансовата си автономност аргументирано, експертно и с реални икономически разчети пред Министерството на финансите.
- Сградният фонд от години е огромен проблем за магистратите във Варна. Заседателна зала има дори в мазето на Съдебната палата, а строежът на нова още не е започнал. Ще бъде ли една от каузите ви този проект, ако бъдете избрана за член на ВСС?
- Проблемът със сградния фонд на съдебната власт във Варна е хроничен и неговото решаване е свързано с осигуряването на нормални, безопасни и достойни условия на труд за всички колеги. Като прокурор аз ежедневно се сблъсквам с тези материални дефицити и затова изграждането на новата Съдебна палата ще бъде моя лична и приоритетна кауза в съвета. ВСС, в рамките на своите правомощия, трябва да действа много по-активно и последователно, за да задвижи строителството без повече отлагане. Осигуряването на подходяща материална база не е въпрос на лукс, а е задължително условие за нормалното функциониране на правосъдието и за запазване на професионалното достойнство на магистратите и служителите. Ще вложа цялата си енергия в диалог с компетентните институции, за да превърнем този дългогодишен проект в реалност.
- Как дигитализацията може да помогне за оптимизиране на работата на прокуратурата?
- За нас, като магистрати, дигитализацията не е самоцел, а средство да спрем да губим ценно време в разнасяне на хартиени дела в чували между инстанциите. Моята идея е чрез информационната система преписките да се придвижват с един клик, което ще облекчи технически работата ни и ще ускори самите производства. Електронната система е много полезна и за прозрачността, защото е напълно сигурна, оставя ясна следа за всяко действие и изключва възможността за субективна намеса. Нашата цел не е да ставаме софтуерни специалисти, а да използваме технологиите така, че те да ни осигурят бързина, защита на информацията и най-вече - реално и справедливо отчитане на натовареността.
Милена Гамозова е магистър по стопански и финансов контрол от Стопанската академия “Д. А. Ценов”-Свищов и магистър по право от Русенския университет “Ангел Кънчев”. Работила е като юрист в Регионалната служба по заетостта в Русе и като държавен съдебен изпълнител в Районен съд-Русе. През 2014 г. печели външен конкурс и става прокурор в Апелативна прокуратура -Варна, където работи до днес. Два мандата е била председател на Постоянната атестационна комисия, а от 2025 г. е председател на Комисията по професионална етика към АП-Варна. Владее английски, немски и руски език.
Труд
