На склона на една отдалечена планина в Урал се намира един проход. Военни го охраняват денонощно от купол с картечен пистолет. Това е входът към един от най-секретните обекти в Русия.
Оттук президентът Путин възроди програма от времето на Студената война за нанасяне на ответни ядрени удари срещу Запада. Базата представлява гигантски подземен команден център, способен да устои на атака с американски бомби за пробиване на бункери.
Това е стратегия за „края на света“, предназначена да гарантира взаимно гарантирано унищожение, ако Русия претърпи ядрен удар.
Нейното съществуване е разкрито в разследване на The Sunday Times, датската медийна група Danwatch и Dossier Center. Използвайки журналистика, базирана на отворени източници, ние се сдобихме с първите снимки на обекта и военната операция зад него, доказателства за мащабните строителни работи, които са се извършвали там, и разузнавателна информация, която разкрива, че програмата за ядрени ракети е напълно оперативна, пише The Sunday Times.
Малко места са по-отдалечени от село Китлим. Разположено на около 1 300 фута над морското равнище, то се намира в подножието на Косвински Камен – гранитна планина в Урал.
Има един път, който води към селото, и един, който излиза от него.
Там живеят около 2 000 души. Има няколко магазина, пощенски клон, училище и паметник на руските „защитници на родината“.
Иглолистни гори и непроходима местност се простират на стотици мили във почти всички посоки. Посетителите се забелязват веднага. Докато не се приближите, тунелите остават незабележими.
Необичайното за този град е военното присъствие, охраняващо тунелите. Войници за първи път бяха разположени тук през 80-те години на миналия век, първоначално в малък брой. Съветският съюз стана толкова параноичен относно ядрена атака, че разработи стратегия за края на света, наречена „Периметър“ — известна на Запад като „Мъртвата ръка“, защото би довела до взаимно гарантирано унищожение.
По цяла Русия бяха разработени бункери, способни да издържат на атомна експлозия. Тази планина тук, Косвински Камен, беше избрана за един от тях и получи кодовото име „Обект 1335“.
Ако в Русия възникне ядрена експлозия и се загуби връзката с ръководството, резервните канали за управление в „Обект 1335“ могат да бъдат активирани. Те биха могли да предават дълговълнови радиосигнали към мобилни ракетни пускови установки, които сами по себе си разполагат с комуникационно оборудване. След изстрелването си тези ракети от своя страна биха могли да предадат шифрована заповед към оцелелите ракетни шахти, за да се изстрелят и те.
Изграден е огромен нов бункер. Високопоставен руски военен описа обект 1335 като мястото, където „стратегическите ракетни сили ще изпълнят своята историческа мисия за ответен удар срещу всеки враг“.
Анализът на около 2,5 милиона руски документа и публични регистри — събрани от Danwatch в началото на 2024 г. и обхващащи търгове, датиращи от 2011 г. — разкрива мащабна строителна програма, струваща еквивалента на стотици милиони лири за изграждането на нови подземни комплекси.
Данните за обществените поръчки показват, че от 2018 г. насам Москва е закупила тежко оборудване за изкопни работи и пробиване на скали, системи за вентилация на мини, филтриращи въздуха устройства, способни да пречистват от химически, биологични и радиоактивни отпадъци, сеизмичноустойчиви климатични инсталации, както и достатъчно количество стомана, тръби, кабели и бетон за изграждането на жилищен блок дълбоко под планината. Бяха направени поръчки за десетки сондажни машини, булдозери, багери и самосвали. На обекта са изразходвани три милиона литра гориво и 823 000 литра газ.
Закупени са около 20 000 тона стомана, което се равнява на теглото на приблизително три Айфелови кули. Търговете споменават поне 24 подземни камери, оборудвани със система за сгъстен въздух. Техническите данни показват, че разстоянието по права линия между главния и аварийния изход на съоръжението е около два и половина километра.
Пер Голтерман, професор в Института по строителство и машиностроене към Датския технически университет, даде консервативна оценка, че използваният бетон би стигнал за изграждането на поне 150 000 квадратни метра площ — достатъчно за многоетажна сграда. „Това е огромна конструкция“, каза той.
Документите за обществените поръчки разкриват също така и работа по разширяването на военния лагер. В документите обектът е известен като „Обект 1335“.
Най-интензивната фаза на обществените поръчки е била между 2020 и 2021 г. Само през 2020 г. данните показват, че изпълнителите са използвали 361,4 км кабел, 5 429 лампи, 30 трансформатора, 160 вентилационни агрегата и 648 сондажни инструмента.
Договорите показват, че на обекта е преминато от прокопаване на тунели към строително инженерство, а след това към вентилация, електроенергийни системи и вътрешно обзавеждане. Спътникови снимки с висока разделителна способност показват интензивна дейност на обекта през този период.
Много експерти смятат, че руснаците вероятно са обявили публични търгове и са допуснали признаци на строителство и споменавания на проекта, в опит да гарантират, че разузнавателните служби ще уловят тези улики като част от политиката за ядрено сдържане.
По същия начин Путин заяви публично, че би бил готов да използва тактическо ядрено оръжие в Украйна, ако конфликтът ескалира.
Първият официален намек за възраждането на „Мъртвата ръка“ дойде през 2020 г., когато Кремъл публикува стенограмата от среща между Путин и висшите му военни.
На тази среща Путин обсъди създаването на система, която да гарантира, че руската инфраструктура за ядрено командване и контрол ще оцелее при атака. „Съзнаваме, че много зависи от оцеляемостта на тези системи и способността им да продължат да функционират в бойна обстановка“, заяви Путин.
„Ми казаха, че създаването на напълно сигурна база за контрол на стратегическите ядрени сили, наред с други неща, е в заключителна фаза и че тя ще разполага с много висок резерв на безопасност.“
Оттогава Путин става все по-параноичен по отношение на американска атака и факта, че САЩ са разработили бомби за пробиване на бункери, способни да поразяват цели, скрити дълбоко под земята, като тези, използвани срещу иранските ядрени съоръжения миналата година.
Том Росет, експерт по руската политика за сигурност в Норвежкия щаб-колеж – военната академия на норвежките въоръжени сили – заяви: „Изглежда, че руснаците укрепват този обект срещу всякакъв вид атака. За да защитят обект 1335 и съоръженията за командване и управление на ядрените сили, те трябва да копаят още по-дълбоко и да укрепят обекта още повече.
„Разширяването на обект 1335 следва мащабна модернизация на руските ядрени сили, на която е отдаден висок приоритет в рамките на руските въоръжени сили. Сега отново ще бъде отдаден приоритет на периметъра, в по-напрегната геополитическа обстановка, в която Русия се възприема като намираща се в конфликт със Запада.“
Тайната около точното функциониране на обект 1335 означава, че не е било възможно да се получат снимки от вътрешността на бункера, който е цел на събиране на разузнавателна информация от САЩ, Франция и Великобритания, наред с други.
Използването на телефони и фотоапарати на място е ограничено. Въпреки това нашето разследване разкри снимки на базата, споделени по-късно в руските социални медии от войници, разположени в новия военен лагер, наречен „Единица 20003“.
Бивши войници от „Единица 20003“ са описали комплекса зад портата като огромен. Един ветеран разкри, че подземната мрежа е била толкова обширна, че автобуси са могли да влизат в планината, за да превозват персонал между секторите.
Смята се, че снимка, намерена в социалните мрежи, показва тунел в Косвински Камен и мъж в униформа, който вероятно е свързан с „Единица 20003“. Не успяхме обаче да потвърдим това.
Тунелът съответства на описанието от строителните документи за тунели с „ширина и височина от четири до десет метра“. Други търгове се отнасят до „тунели с некръгло напречно сечение с площ от 20 до 60 м2“.
Аерофотоснимки и други изображения, публикувани в интернет, показват, че военната база, която някога е била отдалечен аванпост, обслужван от млади военнослужещи, живеещи в скромни жилища, се е превърнала в голям, модернизиран военен комплекс, оборудван за дългосрочно стратегическо командване.