Руските сили започнаха да подсилват военните си постове по границата с Норвегия, използвайки чували с пясък и мрежи против дронове. Това очевидно се вписва в по-широка тенденция: през 2026 г. руснаците започнаха да инсталират мрежи против дронове дори на своите атомни подводни крайцери от проекти 945 „Антей“ и 667БДРМ „Делфин“, пише военното издание Defense Express.
Освен това, през май тази година Русия създаде нов полк, оборудван с редки хеликоптери Ка-29, за да защитава дори Северния флот от украински дронове. Зоната на отговорност на полка очевидно включва авиобазата Оленя, където са разположени бомбардировачи Ту-95МС и е уязвима за украински дълбоки удари.
Укрепването на руски военни постове по норвежката граница беше съобщено от UK Defence Journal, позовавайки се на вицеадмирал Руне Андерсен, началник на Обединения щаб на Норвегия.
Андерсен описа ситуацията в своята зона на отговорност, като каза, че „Русия е във война“ и следователно е принудена да предприеме мерки, за да се защити от удари на далечни разстояния от страна на украинските отбранителни сили. Той използва и метафората, че руснаците са се „оттеглили в укрепен бастион“.
Що се отнася до реакцията на НАТО, командирът на Обединения щаб на Норвегия заяви, че членовете на Алианса са утроили военноморското си и стратегическо авиационно присъствие в региона през последните три години. Възпирането обаче трябва да бъде „калибрирано“, така че Русия внезапно да не възприеме тези мерки като подготовка за атака срещу нея.
Тук има няколко важни момента, които трябва да се вземат предвид. На пръв поглед ситуацията наистина подсказва, че руската армия вече е загубила чувството си за „стратегическа дълбочина“, тъй като възможностите на Украйна за удари на далечни разстояния продължават да растат. Ето защо руските сили се готвят да се защитават от украински дронове дори близо до границата с далечна Норвегия.
Освен това, след промените във военно-административната структура на Русия през 2024 г., полуостров Кола попада в зоната на отговорност на Ленинградския военен окръг. Значителна част от силите и техниката на този окръг в момента са ангажирани във войната срещу Украйна. На този фон, укрепването на военните постове по норвежката граница може да изглежда по-скоро като опит за „създаване на впечатление за активна дейност“, отколкото като значително военно усилие.
От друга страна, западните страни имат основателни опасения, че Кремъл може да открие „втори фронт“ в Северна Европа или срещу балтийските държави. Тези опасения се подсилват например от твърденията на Русия относно Свалбард. Има и индикации, че Русия е започнала да натрупва „излишни“ танкове Т-90М , бойни машини на пехотата БМП-3 и самоходни оръдия „Гиацинт-К“ в складови бази.
Следователно, когато се оценява каквато и да е руска военна дейност дълбоко в рамките на международно признатата ѝ територия, е важно да се вземат предвид не само мерките, предназначени да предпазят от украински удари на далечни разстояния, но и възможността Русия да се готви за пълномащабна война със западните страни.