Труд
Автор:
Труд онлайн
Европейски учени бият тревога: поради рекордното затопляне на Средиземно море, континентът рискува да се изправи пред продължителна поредица от мощни бури и урагани, е заключението на проучване на групата World Weather Attribution, цитирано от Bloomberg .
Експерти са установили, че Средиземно море се затопля два пъти по-бързо от останалите световни океани. През юни температурите на водата край бреговете на Испания и в Атлантическия океан на места надвишиха нормалните с 6 градуса, което даде допълнителна енергия на бурите и ги направи по-продължителни.
Средиземно море се затопля два пъти по-бързо от средното за океаните в останалата част на света, според World Weather Attribution – група от учени, които използват рецензирани методи за провеждане на бързи проучвания относно влиянието на климатичните промени върху метеорологичните модели. Анализът ѝ показва, че в части от Средиземно море и европейското атлантическо крайбрежие са регистрирани повърхностни температури, които са били с повече от 6 °C по-високи от нормалните за юни.
„Когато температурите на морската повърхност са много високи, това осигурява допълнителна енергия на бурите, така че те могат да продължат много по-дълго“, каза Катрин Грегори, изследователка в Университета в Берн, Швейцария, и съавторка на доклада. „Това е сравнително нова област на изследване, но вероятно е едно от най-важните въздействия, когато говорим за това как морските горещи вълни засягат хората“, каза тя.
Изследователите установиха, че предизвиканото от човека глобално затопляне е основната причина за рекордно високите температури на морето, регистрирани около Иберийския полуостров, както и в Западното и Източното Средиземноморие през юли. Европа, континентът с най-бързото затопляне в света, се бори да се адаптира към безмилостните горещи вълни, които вече са довели до около 25 000 смъртни случая това лято. Това се случва, докато покачващите се температури засягат икономиката, като доставките на суровини, критичната инфраструктура и енергийната сигурност са изложени на риск.
„Топлинният купол, който се задържа над по-голямата част от Западна Европа през значителна част от лятото, е причината за горещите вълни както над сушата, така и над океана“, заяви Фридерике Ото, учен в Центъра за екологична политика към Империал Колидж в Лондон и съавтор на доклада. „Те определено са свързани.“
Горещите морета също допринасят за топлината на сушата, създавайки обратна връзка, каза Ото. Морската вода запазва температурите за по-дълги периоди от време, което удължава продължителността на морските горещи вълни, повишава влажността в крайбрежните райони и пречи на охлаждането, особено през нощта.
„По време на горещи вълни на сушата влажността, идваща от океана, може да бъде изключително смъртоносна“, каза Грегори. „Виждали сме това в Югоизточна Азия или в Индия по време на мусонните сезони, но го наблюдаваме и в Южна Европа.“
Изследователите анализираха температурите на морето през последните две седмици на юли и ги сравниха с минали морски горещи вълни и със средните исторически стойности. Те установиха, че температурите в Бискайския залив и в западната част на Иберийския полуостров са се повишили с 1,5 °C, докато източното Средиземноморие се е затоплило с 2,6 °C, а западното – с 3,1 °C. При сегашното темпо на затопляне морските горещи вълни до края на века ще бъдат с 1,3 °C до 1,9 °C по-горещи от наблюдаваните това лято.
Докладът установи, че по-горещите океани засягат по-големи области, отколкото би било без глобалното затопляне. Тази година 90 % от Бискайския залив и крайбрежния район на Иберийския полуостров са били засегнати от морски горещи вълни. Без антропогенните климатични промени този дял би бил едва 40 %. В Източното Средиземноморие настоящото ниво от 70 % би спаднало до 9 %.
Европейските лета вече се свързват с по-екстремни морски горещи вълни, но бързото затопляне също започва по-рано и продължава по-дълго, се посочва в доклада.
