Румен Гълъбинов, финансист, пред „Труд news“: Замразяване на потреблението би било рискован експеримент

Увеличението на минималната работна заплата, на минималната пенсия и на социалните плащания трябва да продължава

Министерство на икономиката предложи методика за определяне на справедлива стойност на храни, работна група обсъжда нова формула за определяне на минималната работна заплата, подготвят и бюджета за 2027 г. С въпроси с какво ще помогне на потребителите определяне на справедлива стойност, трябва ли да продължи да нараства минималната заплата и удачно ли е да бъдат направени промени в ставките на някои данъци се обърнахме към финансиста Румен Гълъбинов.

- Г-н Гълъбинов, Министерство на икономиката разработи методика за определяне на справедлива стойност на основни храни. Тази справедлива стойност ще бъде публикувана от Комисията за защита на потребителите на сайта „Колко струва“. Това ще помогне ли на потребителите?
- Разработване на система от критерии, по които да се оценява доколко цената е справедлива или не, дали имаме ценообразование, което отговаря на зададената методология за справедлива цена за мен е доста сложна материя. Още повече, като световен опит, едва ли можем да намерим подобен аналог, който да използваме изцяло. Една цена може да бъде колкото справедлива, толкова и несправедлива. Това е усещане за справедливост от потребителите, а също и от производителите и търговците. Едва ли бихме могли само с параметрични икономически модели да изчислим справедлива стойност. Тук е много важно преди всичко да се вземе предвид принципът на пазарното търсене и предлагане. В моменти, в които очевидно имаме по-голямо търсене и предлагането е оскъдно, цената върви нагоре. Обратното пък води до задържане на цената и тя върви надолу. Това, което се получи след приемането на еврото в България, по една или друга причина хората започват да го свързват със смяната на валутата от евро в лева, което всъщност не е причината. Станаха доста неща глобално. Двете войни вървят паралелно, и войната в Украйна, и войната в Иран, която не е спряла, а даже напротив. Вдигнаха се много цените на енергоносителите. А има транспорт в почти всичко, което се произвежда и продава. Това оскъпява. Самите цени на дизела и на бензина са по-високи, отколкото бяха миналата година по това време. И то значително, с 30-40%. Така че, обясненията са разнопосочни. Справедлива цена едва ли може да бъде дефинирана като някаква абсолютна стойност. Тя е относителна величина. И ние трябва да приемаме малко по-резервирано тези опити за установяване на такава справедлива цена.

- В момента по информацията на сайта „Колко струва“ е много трудно човек да намери най-евтиния хранителен продукт. Ако на сайта има опция по определена кошница с храни да бъде посочено кой е най-евтиният магазин, хората по-лесно ли ще решават откъде да пазаруват?
- Има голяма база данни с цени. Тази борба с цените се води през последните две години в България и съответно се правиха различни опити, направиха се платформи. На няколко пъти държавата правилно се намеси, като позволи да има по-голяма прозрачност в целия този процес, да може да се вижда в интернет в кои магазини едни и същи или съпоставими продукти имат различни цени, така че потребителите да преценят откъде да пазаруват, а също така и да подават сигнали, което е много важно. Това го има и сега. Всеки може да подаде сигнал към Комисия за защита на потребителите, към Комисия за защита на конкуренцията и при съмнение за непазарно определяне на цената може да алармира и да съзира регулаторите. Така че да, обобщаването на повече данни, повече информация е много хубаво нещо, това е много полезно. Но пак казвам, едва ли това ще може да дефинира справедливостта, като термин на цената. По-скоро може да уведоми всички пазарни участници за това, доколко някой се държи коректно или не на пазара, дали има доминиращо положение или непазарно присъствие, близко до това на монопол, което също е много трудно да бъде доказано, което кара цените да се движат в определена посока.

- Търговците вече могат да обозначават цените само в евро. Дали това ще бъде използвано от част от тях за ново покачване на цените?
- Целият този срок, който продължи досега, с паралелното обозначаване на цените в лева и в евро, мисля, че беше достатъчно дълъг. Той можеше да бъде и по-къс, да кажем три месеца. Но така е преценил законодателят преди година и така го е определил, така че мисля, че имаше време хората да могат да се приспособят и сега цените да бъдат изцяло в евро. След този срок на двойно обозначаване ще продължи закръглянето на цените, ако мога така да кажа, тоест актуализация на цените от лева в евро. И този процес вече дори няма да бъде съобразен с това какъв е бил валутният курс на лева преди една година - фиксирания курс. Тоест бихме могли да очакваме вече съвсем свободно интерпретиране на закръглянията, така че оттам също да дойде още допълнително един натиск върху цените за увеличение.

- Преди няколко дни беше проведено заседание на работната група за определяне на размера на минималната заплата, на което е постигнато споразумение за критериите, които да бъдат използвани. Смятате ли, че лесно ще бъде постигнато съгласие между синдикати и работодатели за формулата за минималната заплата?
- Минималната заплата трябва да продължи да се увеличава. Това е част от социално-икономическата програма на правителството. Увеличението на минималната работна заплата, увеличението на минималната пенсия, на социалните плащания трябва да продължава. Ние не можем просто в един момент да спрем този процес. Да мислим известно време как да преобразуваме методиката за определяне на минималната заплата. Но това не трябва да спира увеличението на доходите на хората. Това не трябва да се случва. Увеличението на доходите трябва да продължи. В България искаме да продължим конвергенцията, искаме да продължим кохезионната политика. Увеличението на доходите е част от това. Държавата определя минималната заплата и така подтиква реалната икономика към увеличение на доходите. Това е някакъв стимул на целия пазар на труда. В противен случай, ако просто замръзнат доходите, така както някои колеги го препоръчват, ние се лишаваме от един от основните си двигатели на икономическия растеж, а именно от потреблението. Защото благодарение на потреблението икономиката ни расте. Това е тенденция през последните десетина години. Тоест едно рязко дръпване на ръчната спирачка на доходите означава намаление на потреблението и дори в някои сектори неговото силно ограничение. Ние вече виждаме, че има такива симптоми за ограничаване на потреблението в сектора на инвестиционни стоки, каквито са имоти, автомобили и други по-скъпи неща. При положение, че банковото кредитиране продължава и то по чисто пазарни причини. Така че в един такъв момент, рязкото натискане на педала на спирачката може да доведе до много неприятен момент, който да резултира в драстичен спад на ръста на брутния ни вътрешен продукт, на икономическия ни растеж и в значителни проблеми по цялата верига на добавената стойност на пазарните участници. Не го препоръчвам това нещо.

- Минималната заплата трябва ли да расте по-бързо от инфлацията?
- Това винаги е някаква гонитба във времето. Дефинитивно се смята, че не би трябвало минималната работна заплата значително да изпреварва инфлацията, защото според по-старомодните разбирания, това поражда автоматично нова инфлация. Но вече не е точно така. Днешните икономически реалности са съвсем различни от тези, когато са писали класиците за фундаменталната икономика преди 200 години. Днес нещата се развиват по съвсем различен начин. Дори най-големите икономики в света разчитат на потреблението. Икономиката на САЩ без потребителските разходи просто не може да съществува. Затова се измерват много важни показатели, като нивото на потребителското доверие. Защото без него, без потребителското доверие пазарът не върви, икономиката не се движи. Така че тук имаме някои различия с мои колеги, които проповядват затягане на коланите и спиране на доходите. Затягане на разходите, добре. Но къде? Във държавната сфера, във общо административните държавни разходи. Затягане на контрола на обществените поръчки, за да не се пилее обществен ресурс. Ограничаване на влиянието на корупцията, на административния произвол. Свиване на сивата икономика, откъдето да дойдат повече приходи в бюджета и да се контролират по-добре разходите на държавата. Но само замразяване на заплати, пенсии няма да допринесе с нищо за икономическия растеж. България изпреварва по икономически растеж държави, които са по стари членки на Европейския съюз. Това означава, че икономиката работи, икономиката се развива. Би могла да бъде по-малко потребителска и повече инвестиционна икономика, каквато ни се иска на всички. Да има повече инвеститори, повече инвестиции, да има повече износ в резултат на това. И откъдето съответно да има ръст на брутния вътрешен продукт. За сметка на намалена зависимост от потребление. Но реалностите в момента са такива. Имаме определено зависимост от потреблението и тази зависимост може да се ограничава във времето, да намалява. Но бавно, постепенно и много внимателно. Защото това е гръбнакът, върху който ние оцеляваме. Другото ще бъде един голям риск, експеримент, който да се провежда в България.

- Задържане на ръста на минималната заплата може ли да е свързано с фискалните проблеми на страната ни?
- Нямаме съотношение на дълга на държавно управление към брутния вътрешен продукт над 100%, за да затягаме коланите, чак пък толкова. Съотношението при нас е около 30%. Имаме един от най-ниските нива на дълга. Нямаме и този бюджетен дефицит, който беше обявен. Не е чак толкова голям. Тук беше търсен ефект на висок дефицит, да може да бъде съобщен, за да се отвори фискално пространство за повече маневри с външния ни дълъг. Иначе нямаме чак толкова голям дефицит. Инфлацията ни в определени моменти може да избухва нагоре, но средногодишно не е най-високата инфлация нито в ЕС, нито в еврозоната. Малко по-кротко с радикалните предложения на моите колети. Просто трябва да си гледаме интереса и, когато една машина работи, винаги може да се настрои да работи по-добре, по-икономично, по-мощно. Но не да се спира и да се почва основен ремонт и после пак да се пуска да работи, само и само да се търси ефекта на подобряването.

- Максималният осигурителен доход беше повишен на 2300 евро от 1 август. Удачно ли е да има ново повишение от началото на следващата година?
- Винаги ще увеличават и минималния, и максималния осигурителен доход. Това е неизбежно. Доходите като цяло се увеличават, вероятно и праговете ще се увеличават. Ще се увеличават вероятно и данъците. Нека хората да приемат това малко по-сдържано и да го осмислят. Няма друга държава в еврозоната, която да има такива ниски данъци като нас в размер на 10% и в същото време да е много богата. Защото богатство на една държава се гради и на повече държавни приходи, които пък се градят на по-високи ставки на данъците. Осигурителните системи се градят на повече вноски в тях от осигурените лица. По-високи вноски означава по-високи осигурителни ставки. Значи и те ще се увеличават. Това не е нещо, на което може да му се дръпне ръчното спирачка, а и не трябва. Защото всички бюджетни системи имат нужда от текущи приходи, от актуализация на базата, върху която се финансират.

- Ако от началото на 2027 г. има увеличение на налози, за кои трябва да бъде - за гражданите или за бизнеса?
- Не мога да преценя. Според средносрочната прогноза, с която работи Министерството на финансите за следващите три години, в края на този период ние ще рапортуваме пълен успех с дефицита, тест ще бъде вкаран в рамката на 3%. Дали това ще включва повишаване на данъци ми е трудно да преценя отсега. Всичко е въпрос на политическа воля. Със започването от септември на новия политически сезон на Народното събрание ще видим нови предложения, които се надявам да бъдат валидни не само за бюджета за 2027 г., а за трите години напред. Трябва да има виждане до 2030 г. за всички макроикономически показатели как ще се развиват. Трябва да се върнем към макроикономическа стабилност, каквато имахме преди началото на тази година.

- Добре ли е да бъдат направени промени в облагането на доходите на гражданите, в ставките на ДДС?
- Говорили сме си много за прогресивен данък, който би могло да бъде въведен. Аз винаги съм бил привърженик на хибридни решения - пропорционално облагане на ниските и високите доходи, а по средата прогресия. По отношение на ДДС аз винаги съм бил привърженик на намаление на ставката на данъка за храни и лекарства наполовина. По отношение на данък печалба - прогресия не е много разпространена практика в корпоративните данъци, но все пак би могло да има някакво диференциране между по-големите данъкоплатци с по-голяма печалба и многото фирмички, които работят на ръба и не отчитат колосални печалби. Ние, за съжаление, нямаме големи компании, които да са листнати на борса, които да са много големи акционерни дружества, да имат голяма печалба, която да облагаме по някакви скали. Такива компании почти нямаме.

Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.