Труд
Автор:
Труд онлайн
Русия може да започне операция по разполагане на произведеното в страната ядрено торпедо „Посейдон“ върху подводницата „Хабаровск“. Това ще промени баланса на силите в подводната отбрана, пише Asia Times.
Според статията, Москва вече се готви да разположи „Посейдон“. Журналистите предполагат, че това оръжие би могло да служи като възпиращ фактор за контрола върху въоръженията.
С приближаването на Русия към разполагането на ядрената торпила „Посейдон“ на борда на специално предназначената за целта атомна подводница „Хабаровск“, това оръжие все повече се очертава като тест за възпиращия ефект, контрола над въоръженията и подводната война.
Този месец Naval News съобщи, че Русия напредва в разработването на своето стратегическо подводно оръжие „Посейдон“ чрез строителството на „Хабаровск“ – специално проектирана атомна подводница, която в момента се оборудва в Северодвинск в руската Арктика, според новопоявили се подробности, събрани от сателитни изображения и анализ на отворени източници.
Подводницата е част от „непобедимите“ стратегически оръжия на президента Владимир Путин, представени през 2018 г., и е проектирана изключително за превоз на „Посейдон“ – междуконтинентална торпила с ядрено задвижване и ядрено въоръжение, предназначена да заобикаля конвенционалните противоракетни защити и да заплашва крайбрежни градове, стратегическа инфраструктура и потенциално ударни групи от самолетоносачи.
Дългата около 135 метра „Хабаровск“ съчетава елементи от дизайна на руските подводници
с балистични ракети от клас „Борей“ (SSBN) и „Белгород“, първият носител на „Посейдон“. Смята се, че тя пренася до шест торпеда „Посейдон“ в наводнени странични хангари, наред с ограничено въоръжение от конвенционални торпеда, което подчертава нейната специализирана стратегическа роля.
Корабът вероятно се задвижва от един ядрен реактор ОК-650В, произведен по подобрената конструкция „Борей-А“, и се очаква да набляга на стелт способностите и оцеляемостта, тъй като Русия инвестира значително в неконвенционални системи за ядрено сдържане.
Разработването от Русия на торпедото „Посейдон“ и подводницата-носител „Хабаровск“ тества границите на подводната отбрана на САЩ, като същевременно повдига по-широки въпроси относно възпирането, стабилността при ескалация, контрола над въоръженията и бъдещето на подводната ядрена възпираща сила.
Доклад на Chatham House от септември 2021 г. описва „Посейдон“ като голяма автономна ядрена торпила, способна да развива скорост от около 70 възела. В него се посочва, че оръжието се задвижва от миниатюрен ядрен реактор, което му осигурява практически неограничен обсег и му позволява да се потапя на дълбочина до един километър, поставяйки го извън обсега на съществуващите пилотирани подводници.
В доклада се посочва, че руските официални лица представят „Посейдон“ като „многофункционално“ оръжие, способно да носи както конвенционални, така и ядрени бойни глави за атака срещу групи самолетоносачи, крайбрежни укрепления и инфраструктурни цели.
По отношение на това колко торпеда „Посейдон“ и специални подводници за тях може да построи Русия, Норман Полмар отбелязва в статия от януари 2026 г. за списанието „Proceedings“, че Русия има за цел да построи 30 торпеда „Посейдон“, които да бъдат разположени на четири подводници – две единици за Северния флот и две за Тихоокеанския флот.
Относно възможните оперативни сценарии Томас Сиу отбелязва в статия в Proceedings от януари 2022 г., че „Посейдон“ може да се превърне в полуавтономно оръжие за втори удар, когато бъде интегриран с руската система за ядрено командване и контрол „Периметър“.
Според Сиу „Периметър“ осигурява способност за втори удар, дори ако руските системи за ядрено командване и контрол бъдат унищожени. Той отбелязва, че чрез комбинация от загуба на сигнал от Москва и данни от мрежа от сеизмични, радиационни и сензори за атмосферно налягане, „Периметър“ би могъл да изпрати сигнали за изстрелване към всички останали ядрени оръжия на Русия.
Това представлява предизвикателство за противоподводните способности на САЩ, тъй като ВМС на САЩ може да не разполагат с оръжие за противодействие на такава заплаха, след като през 1992 г. изтеглиха от употреба противоподводната ракета UUM-44 „Subroc“.
„Subroc“ беше противоподводна ракета, изстрелвана от подводница, с обсег 55 километра, въоръжена с ядрена бойна глава W-55. Изстрелвана от стандартен торпеден апарат, тя изстрелваше ядрена дълбочинна бомба срещу вражески подводници от разстояние, като не оставяше на целите почти никакво време за реакция преди удара.
Краят на Студената война обаче доведе до отмяната на Subroc – и на планирания й наследник Sea Lance, който беше способен да носи конвенционално торпедо Mark 50 или ядрена бойна глава W89.
С отмяната на Subroc и Sea Lance, ВМС на САЩ вече не разполагат с оръжие за борба с подводници на далечно разстояние – пропуск в способностите, който може да стане още по-опасен с въвеждането на „Хабаровск“.
Погледнато как „Посейдон“ се вписва в руската ядрена доктрина, доклад от август 2025 г. на Кралския институт за обединени услуги (RUSI) позиционира „Посейдон“ като част от усилията на Русия да запази надеждна ядрена способност за втори удар срещу това, което тя възприема като нарастващи заплахи от страна на САЩ за противодействие и противоракетна отбрана.
Докладът описва системи като „Посейдон“ като предпазни мерки срещу уязвимостта при първи удар на фона на руските опасения, че прецизните удари, противоракетната отбрана и ядрените системи с ниска мощност на САЩ биха могли да подкопаят стратегическата стабилност.
В него се посочва, че тестовете на „Посейдон“ са се ускорили през периода, когато Русия все повече е възприемала способностите на САЩ като заплаха за своята позиция на възпиране. Докладът също така представя „Посейдон“ като подкрепящ по-широкия акцент на Русия върху осигуряването на способни да оцелеят сили за ответен удар и поддържането на достоверност за ескалация в рамките на нейната развиваща се ядрена доктрина.
Освен че компенсира възприеманата уязвимост на Русия при първи удар и заобикаля системите за противоракетна отбрана, Максим Старчак споменава в статия в „Карнеги Политика“ от януари 2026 г., че „Посейдон“ дава на Русия асиметрично стратегическо предимство извън съществуващите рамки за контрол над въоръженията.
Старчак отбелязва, че тестовете и разгръщането на „Посейдон“ увеличават рисковете от ескалация, тъй като Русия не е задължена да уведомява САЩ за тестовете на „Посейдон“, което потенциално държи САЩ в постоянна готовност.
Въпреки тези стратегически последствия, остават значителни въпроси относно жизнеспособността на концепцията за торпедото „Посейдон“. Лукас Тракимавичус, в доклад от октомври 2021 г. за Центъра за високи постижения по енергийна сигурност на НАТО, твърди, че военната полезност на „Посейдон“ е ограничена от скоростта му от 70 възела, което би отнело ден или повече, за да достигне бреговете на противника от западните крайбрежни води.
За сравнение, Тракимавичус отбелязва, че междуконтинентална балистична ракета (МБР) „Минитмен III“, изстреляна от континенталната част на САЩ, би могла да достигне стратегически цели за около час. Той добавя също, че увеличаването на скоростта на „Посейдон“ вероятно би генерирало повече шум, което би направило торпедото по-лесно за откриване от сонарните системи.
Въпреки това, в статия от август 2025 г. за рецензираното списание „Space & Defense“, Джули Декарпентри отбелязва, че е трудно да се оцени с някаква степен на точност съобщаваните възможности на „Посейдон“. Декарпентри казва, че докато някои отхвърлят „Посейдон“ като пропаганда, повечето експерти смятат, че системата е истинска и се финансира масивно от Русия.
В тези дебати относно автентичността на „Посейдон“ тя твърди, че тайната и двусмислието около оръжието, независимо дали са реални или само възприемани, въвеждат несигурност в западните оценки на заплахите и допълнително укрепват възпиращата позиция на Русия.
Независимо дали „Посейдон“ се окаже революционно оръжие, или скъпа нишова способност, неговото разработване вече променя изчисленията за възпиране и принуждава САЩ и техните съюзници да преосмислят подводната ядрена конкуренция.
