Труд
Автор:
Тодор Токин
„Алтернатива за Германия“ иска спиране на оръжия и финанси за Украйна
Днес Германия е в сериозна криза - икономическа и политическа. Това няма как да не се отрази по някакъв начин на българо-германските отношения, твърди проф. Здравко Попов. България е важен партньор на Германия за реализиране на нейните интереси в Югоизточна Европа, а Германия е същностен партньор на България при осъществяване на нейните политики в ЕС. Основните политически сили в двете страни също се намират в полезно междупартийно сътрудничество и взаимодействие, както в двустранно отношение, така и в политическите европейски семейства и във фракциите в Европейския парламент. Няма друга страна в света, с която България да е така тясно свързана днес, както с ФРГ, категоричен е професорът.
- Защо според вас обществото в България трябва да бъде по-пълно информирано какво става в Германия, професор Попов?
- Не би трябвало да сме незаинтересовани от това, което се случва в Германия днес. От времето на правителството на Иван Костов, през тези на Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, особено на Бойко Борисов и дори днес на Румен Радев, България и Германия полагат, утвърждават и задълбочават постоянно своето стратегическо партньорство в почти всички сфери – финансова, търговска, инвестиционна, енергийна, индустриална, отбранителна, културна. България е важен партньор на Германия за реализиране на нейните интереси в Югоизточна Европа, а Германия е същностен партньор на България при осъществяване на нейните политики в ЕС. Основните политически сили в двете страни също се намират в полезно междупартийно сътрудничество и взаимодействие, както в двустранно отношение, така и в политическите европейски семейства и във фракциите в Европейския парламент. Няма друга страна в света, с която България да е така тясно свързана днес, както с ФРГ. Поне така изглеждаше до скоро.
- Какво е положението в Германия днес?
- Днес Германия е в сериозна криза – икономическа и политическа. Това няма как да не се отрази по някакъв начин на българо-германските отношения. Не знаем как ще се отрази, защото нямаме достъп до самата германска реалност. Българските официални медии не отразяват пълноценно актуалната немска действителност - състоянията, събитията, процесите, фактите, действащите личности, общественото мнение, всекидневието, позициите на политици, експерти, анализатори – ние нямаме цялата картина, а само откъслечни новини и рехави анализи, все едно, че става дума за Того или Фиджи. Поради специалния характер на българо-германските връзки, публиката ни се нуждае постоянно от информация и анализи „какво, как и защо“ нещо се случва там. Освен това, очевидно е, че по познанието и разбирането на процесите и събитията в Германия, бихме могли да станем наясно и какво ще става с Европа в бъдеще.
- Името, което най-много се спряга в Германия днес, е това на „Алтернатива за Германия“- AfD . Защо?
- Тази сравнително нова дясна политическа сила спечели през септември т. г. провинциалните избори с убедително мнозинство в Саксония-Анхалт и в Мекленбург-Предна Померания, а в Берлин, макар и трета в класацията, удвои гласоподавателите си в сравнение с предишните избори. Растежът й е повече от очевиден, тя се очертава като най-значимата политическа опозиция на сегашното управляващо политическо статукво на федерално равнище, тя сериозно присъства в Бундестага от 2017 година насам, водеща сила е във фракцията „Европа на суверенните нации“ в Европейския Парламент. За първи път, откакто съществува, „Алтернатива за Германия“ наскоро стана самостоятелно водеща политическа сила в страната с 30% подкрепа в национално проучване, проведено от социологическия институт ИНСА по поръчка на германската медия „Билд“ в края на септември т.г. Още отсега в предстоящите избори през следващия април в много западния Северен Рейн-Вестфалия, родното място на канцлера Фридрих Мерц, избирателите вече предпочитат „Алтернативата“ пред „Християндемокрацията“.
- Възход обаче отбелязват и две други формации...
- Да, това е новата коалиция „Левица“, (Die Linke), която спечели зашеметяващо изборите в Берлин, начело с 45-годишната Елиф Ералп, германска гражданка от турски произход, с кампания, насочена към всекидневните грижи на берличани. Тук трябва да прибавим и влиянието, което оказва на общественото мнение с радикалната си критика и идеи, още по-левият Алианс на Сара Вагенкнехт. Някой ще каже как е възможно в страна с толкова устойчива партийна система, оформена след Втората световна война, и станала структурно определяща и за политическия спектър на Обединена Германия - християндемократи, социалдемократи, либерални демократи, и гравитиращите към тях баварски консерватори и постмодерни зелени – да се появят такива политически образувания, които проблематизират самата система и нейните управленски политики и възгледи.
- И как се стигна дотук?
- Очевидно е, че AfD не е паднала от небето, а е произведение на процеси – политически и икономически - в самата Германия, подсилени и ускорени и от световните геополитически промени. Първо, едно от условията за появата на „Алтернатива за Германия“ през 2013 година беше идеологическото преформатиране на традиционните немски партии, вследствие на формулата за управление на Германия, предложена от Ангела Меркел през 2005 г. чрез т.нар. Голяма Коалиция – практически идеологическите съперници ХДС/ХСС и ГСДП да съставят едно общо правителство за управление на Германия и косвено на Европа (към него понякога се включваха ССД и Зелените). Меркел беше избирана за федерален канцлер начело на тази коалиция, четири пъти от 2005 до 2021 г., когато през декември 2021 г., в четвъртия си мандат, тя сама се оттегли от властта. И досега у много германци има носталгия по нейното управление, особено когато го сравняват със сегашното на Мерц, макар че то е произведено по същата коалиционна формула.
- До какво доведе Голямата коалиция на Меркел между християндемократи и социалдемократи?
- За да управляват заедно, „съперниците“ християндемократи и социалдемократи трябваше да притъпят и заоблят идеологическите си релефи, да минимизират „дясното“ и „лявото“ и да споделят една обща управленческа платформа, която да им позволи да провеждат центристки политики. И тази платформа се оказа глобалният „либерализъм“. Този либерализъм (неолиберализъм, хиперлиберализъм, постлиберализъм, прогресизъм) се оказа много комфортен и за „леви“ и за „десни“, в него се откриваха много властови удобства и финансови изгоди, той прилягаше добре и на теорията на т.нар. космополитен „нов публичен мениджмънт“, който защитаваше тезата, че няма съществена разлика в методите на управление на една корпорация и една държава, доколкото водещите цели и на двете са ефективност и скорост. Но не така мислеха избирателите и дори някои от редовите членове на познатите идеологически партии ХДС/ХСС и ГСДП. Получи се разрив, криза, отчуждение и вакум между елити и граждани. Алтернатива за Германия“ реши да възстанови реалното „дясно“ за сметка на загубеното от ХДС/ХСС. През 2017 г. AfD за първи път влезе в Бундестага и се позиционира ясно и категорично именно в реалното вдясно.
- Вече май всички са на мнение, че важно условие за появата на АfD беше също политиката Меркел за отворени врати към бежанците?
- Мощната германска икономика имаше голяма нужда от свежа работна ръка и заради демографски причини – застарялото немско население. Спомням си, че в този период Конфедерацията на индустриалците настояваше за внос на работна ръка, но това което се случи надмина и потребността, и хуманитарността. Вместо хиляди - милиони души. На 31 август 2015 г. Ангела Меркел изрече ентусиазирано „Можем да го направим“ и потоците мигранти от Сирия, Афганистан, Ирак, Пакистан, Тунис нахлуха в германските провинции. Нещо повече, утвърждавайки тази бежанска политика, Меркел повлия и върху другите държави на ЕС да приемат имигранти, с което проблематизира Шенгенското споразумение и постави под въпрос някои от ценностите и политиките на Съюза. Съвпадение или не, но на следващата година Великобритания напусна Европейския Съюз. Същественото беше, че правителството на Германия не успя да контролира и да интегрира тези етнически общности в германския начин на живот - социален, културен, икономически – дори представители на тези общности започнаха да се държат агресивно и нагло, генерираха безредици, налагаха своя начин на мислене и поведение, застрашаваха личната сигурност на германските граждани. Това произведе реална бежанска криза в страната. В последните години към нея се прибавиха и близо един милион и половина украинци. Антиемигрантската публична политика на „Алтернатива за Германия“ започна да печели бързо поддръжници. Алис Вайдел предлага всички бежанци, които не работят, които създават проблеми и финансови затруднения на Германия, да напуснат страната. Украинците също би трябвало да се върнат в Украйна, за да воюват и да помагат на страната си.
- А икономическата политика на Голямата коалиция беше ли фактор за появата на трите нови формации?
- Да, деиндустриализацията и декарбонизацията на Германия, включително отказът от развитие на ядрената енергетика, в полза на климатичните, зелените и дигиталните политики, във времето доведе до криза на класическия икономически и социален модел на Германия, служещ за пример на новите страни-членки на ЕС. Сериозен удар върху икономическото развитие на Германия беше прекъсването на доставките на евтини суровини и особено на енергийни ресурси от Русия, вследствие на войната в Украйна и наложените санкции от страна на ЕС и САЩ. По данни на специалисти близо 60% от природните суровини за икономиката на Германия са идвали от Русия. В продължение на 7 години, с начало 2018 г., германската икономика е в стагнация, без реален растеж, малко иновации, загуба в света на конкурентноспособност, липса на външни инвестиции поради прекомерна регулация и бюрокрация, високи данъци, загуба на пазари, зависимости от големите геополитически играчи като САЩ и Китай.
- Но Германия продължава да бъде все още в челните класации на най-развитите икономики в света?
- Разбира се, поради огромния си потенциал и резерви, но с всяка измината година тя губи своите предимства и атрактивност. Това се вижда с просто око в сферите на традиционните й бизнеси – автомобилният, химическият, строителният, фармацевтичният, обувният, хранителният и др. Големите компании в тези сфери съкращават работни места, намаляват или местят на други континенти своите производства, продават активи. В тази ситуация гражданите и бизнесът естествено търсят нови политически представители. AfD стана един от тях, който предлага спиране на оръжия и финанси за Украйна, пренасочване на обещаните от канцлера Мерц нови милиарди евро военна помощ за Украйна към пенсионни фондове и здравно осигуряване на германците, възстановяване на търговските отношения с Русия, пускане в експлоатация на „Северен поток“, нови взаимоизгодни споразумения със САЩ и Китай.
- А до какво доведе т. нар. мултикултурализъм?
- Управленческият хибриден модел на Меркел прие като своя практика хиперлибералната културна идеология – мултикултурализмът – канцлерът обяви държавна защита на културните, етническите, религиозните различия, без да се допуска надмощие и превъзходство на традиционната германска култура и етнос над останалите, особено на мигрантските. Инструктирани бяха органите на реда и съда да следят за провеждането на тази политика. Хиперлиберализмът включва правото на провеждане на гейпаради, правото на човешкото същество на самоопределяне на половата си идентичност, правото на еднополови бракове, свободата на изразяване с неконвенционални модни средства. И разбира се, езиковата политическа коректност. Всичко това силно разтресе традиционните германци, особено възрастните (да не забравяме, че близо 25% от германското население е в пенсионна възраст). Беше ясно, че след като ХДС абдикира от консервативните християнски ценности, „Алтернатива за Германия“ ще ги поеме и ще се идентифицира политически с тях.
- Излиза, че появата и утвърждаването на политическия феномен AfD се дължи на множество вътрешни процеси?
- Националните германски интереси и ценности над всичко, това е зовът на времето и това е желанието на гражданите, според изказвания на AfD. Изборните успехи в двете провинции и водещите резултати на национално ниво очертават в близко бъдеще партията на съпредседателите Алис Вайдел и Тино Хрупала да бъде не само незаобиколим фактор в немската политика, но и реален претендент за федералната власт. Вече получиха подкрепа по един или друг начин от Вашингтон, Москва и Пекин. Но както изглежда битката с политическото статукво в страната и с елитите в Брюксел тепърва предстои. Едно е сигурно – радикалните промени в Германия ще променят цяла Европа.
Здравко Попов е магистър по философия и психология от СУ „Св. Климент Охридски“, специализирал е философия и история на религиите в Университета „Ла Сапиенца“ в Рим, Италия. Доктор по философия от СУ „Св. Климент Охридски“. Има специализация по външна политика и дипломация в САЩ, по политика за сигурност в Канада и по публична политика в Англия. Бил е външнополитически съветник на Президента Желю Желев. Вицепрезидент и член на УС на Атлантическия Клуб в България, президент на УНИЦЕФ-България. Той е основател и първи директор на Дипломатическия Институт на МВнР. Член е на Борда на Директорите на Института за изследване на сигурността на Европейския Съюз (Париж, Франция). Бил е и посланик на Република България в Чехия. Сега е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, главен редактор на сп. „Дипломация“ на ДИ на МВнР и президент на Института за публична политика.
