Цяла общност от комплексари

Целият народ ви се подиграва, като ви лепи саркастичното прозвище „умнокрасиви“

Имате ли познат, който на всяка тема задължително трябва да се направи на интересен, на критик, на различен? Всички познаваме поне един такъв човек и ни е до болка ясно, че това е просто комплексар и го прави за внимание. У нас има и цяла общност на този принцип.
Не си историк от „демократичната общност“, ако не се правиш на интересен на гърба на всяка консенсусна тема за нацията: от национални празници, през исторически личности, та до връщане костите на Самуил....
Всъщност, не си никакъв от „демократичната общност“: било то историк, активист, политик, журналист, ако не вдигаш пръстче при всеки общонароден повод за капчица гордост и радост, за да кажеш: „амиии, то всъщност, еди кое си не е точно така; ма то костите такова; ма той дали е роден тогава; ма за тва сигурни ли сме; ма що го правим по тоя начин; ма то знаете ли, че всъщност...“
Да, глупако, знаем. Знаем ги всичките тия работи, съображения и детайли. Не си особено оригинален. Просто не търсим причина да се правим на интересни, като вгорчаваме всеки рядък момент на мъничка радост в тая страна.
И задължително трябва да изпитваш някаква страшна гордост, че си казал нещо наопаки, намерил си от 10 кладенеца кусур, че си уточнил работата, с лека ехидна усмивчица, щото ги разбираш нещата, не си като масата.
Страшно жалки комплексари сте и затова целият народ ви се подиграва, като ви лепи саркастичното прозвище „умнокрасиви“. А вие не пропускате повод, за да го заслужите.