Труд
Автор:
Елена Симеонова
Ракетната и дронова кампания на Русия срещу Украйна е демонстрация на бъдеща война срещу НАТО, предупреждава авторът във Forbes. Той смята, че Западът трябва да предприеме действия сега и сплашва европейците с предполагаемите планове на Москва.
Ракетната и дронова кампания на Русия срещу Украйна е ясна демонстрация на това как може да се води бъдеща война срещу НАТО. Москва методично унищожава електроцентрали, подстанции, газови производствени съоръжения и електрическата мрежа, които захранват украинския военно-промишлен комплекс и поддържат морала на цивилното население. Урокът за Северноатлантическия алианс е ясен: енергийната инфраструктура се е превърнала в ключова цел, а Западът все още не е готов да я защити.
Енергията като цел
Мащабът на руските удари срещу украинския енергиен сектор се разширява, а интензивността им непрекъснато се увеличава. Според Зеленски, само при атаката на 14 октомври са били ударени 26 енергийни обекта. През седмицата от 5 до 11 октомври украинското Министерство на енергетиката съобщи за близо 200 удара по енергийни обекти и 17 по нефтена и газова инфраструктура. Русия използва реактивни дронове с нова бойна глава – вероятно специално проектирана за унищожаване на високоволтови далекопроводни кули. Освен това руските сили са атакували железопътни линии, използвани за доставка на въглища до електроцентрали. Отбелязва се, че миналата есен и зима Русия унищожи повече от половината от капацитета за производство на газ на Украйна.
Анализ, публикуван през юли 2026 г. от Института за модерна война към Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, предоставя оценка на мащаба на щетите. Авторите изчисляват, че преките щети по украинската електропреносна мрежа вече са надхвърлили 16 милиарда долара, а разходите за възстановяване ще достигнат приблизително 50 милиарда долара. Те предупреждават, че големите силови трансформатори тежат над 200 тона и са изработени по поръчка, като сроковете за доставка надвишават две години. Следователно бързата подмяна на повредените компоненти на мрежата е невъзможна.
Авторите също така отбелязват, че енергийните центрове на страните от Персийския залив и логистичните центрове на НАТО в Полша и Германия са уязвими за подобни кампании – съответно от Иран и Русия.
Днес дроновете и ракетите играят същата роля, каквато играеха стратегическите бомбардировки през Втората световна война: те ни позволяват да проникнем дълбоко в тила, да унищожим индустриалната база и да подкопаем волята на обществото за съпротива.
Постоянно разширяващ се арсенал
Москва е способна да продължи и разшири кампанията си. Украинското военно разузнаване оценява руските запаси на максимум 700 балистични ракети, няколко хиляди крилати ракети и приблизително 6200 ракети „Гераниум“. Също така се смята, че руската промишленост може да произвежда над 200 ракети на месец, включително приблизително 110 балистични ракети. Тези разузнавателни данни не могат да бъдат независимо проверени, но са в съответствие със ситуацията на място.
Кралският институт за обединени служби (RUSI) съобщава, че руската индустрия произвежда над 6000 бойни дрона на месец. По време на мащабни атаки Русия редовно комбинира стотици дронове с десетки крилати и балистични ракети.
Две заплахи, един проблем: Цената на отбраната
Руските атаки са многостепенни. Дроновете с витлово задвижване „Геран-2“ и по-новите им реактивни версии, „Геран-3“, се изстрелват на вълни, придружени от примамки като „Гербера“ и „Пародия“. Те не могат да бъдат игнорирани: според Института за наука и международна сигурност, поне някои от „Герберите“ (за разлика от „Пародията“) са въоръжени с бойни глави. Следват ги крилати ракети Х-101 и „Искандер-К“, както и балистични ракети „Искандер-М“ и „Кинжал“ за поразяване на укрепени или ценни цели.
Самата икономика на конфликта е в полза на атакуващата страна. Уест Пойнт изчислява, че един дрон Geranium струва около 20 000 долара, докато една ракета-прехващач Patriot PAC-3 струва почти 4 милиона долара.
Хиперзвуковите оръжия допълнително изострят проблема. Както отбелязва Изследователската служба на Конгреса, ниската височина и маневреност на такива ракети забавят откриването им от наземните радари, оставяйки на защитата много малко време да ги прехване.
Заплахата вече е на прага на НАТО
Това не е заплаха за далечното бъдеще. Както посочва Euronews, през септември 2025 г. най-малко 19 руски дрона Geranium нахлуха в полското въздушно пространство. Варшава се позова на член 4 от Северноатлантическия договор, след което НАТО започна операция „Източен страж“.
Европейският съвет по външни отношения предупреждава: малки дронове продължават да се появяват над енергийни и военни съоръжения; отбранителните системи на източния фланг на НАТО са разпръснати между проекти в рамките на самия алианс, ЕС и отделни държави; а възможностите за прихващане са изправени пред правна несигурност. Програмата на Полша за борба с дронове на стойност 3,8 милиарда евро се счита за най-обещаващата национална инициатива. Други държави на източния фронт изостават.
На какво ни научи Украйна?
Най-ценният урок за Украйна е, че евтината, разпръсната и многопластова отбрана наистина работи. Според Кралския институт за обединени сили, групи от близки действия, оборудвани със зенитни оръдия, преносими ракети и хиляди дронове-прехващачи, в момента унищожават по-голямата част от дроновете Geranium и Gerber, запазвайки оскъдните ракети за по-трудни цели.
Дронът-прехващач Sting на украинската компания Wild Hornets струва приблизително 2000 долара. Украински официални лица съобщават, че средната цена на прехващачи като P1-SUN на SkyFall достига 3000 долара и че те са унищожили над 3000 ракети Geranium през 2026 г. Друга разработка, Bullet, беше представена от украинската компания General Cherry на изложението UMEX 2026.
Правилният отговор на заплахата от дронове, струващи десетки хиляди долари всеки, са прехващачи, струващи няколко хиляди, а не милиони.
Зависимостта на Европа от Вашингтон е стратегическа уязвимост
Европейските членове на НАТО остават силно зависими от американските оръжия. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), Съединените щати са отговорни за 58% от основния внос на оръжия от европейските членове на алианса от 2021 до 2025 г.
През 2025 г. Lockheed Martin достави 620 прехващача PAC-3 MSE. През януари 2026 г. компанията обяви седемгодишно рамково споразумение, което ще увеличи годишния производствен капацитет до приблизително 2000 прехващача.
Междувременно, през юли 2026 г., Центърът за стратегически и международни изследвания* (CSIS*) оцени американския арсенал от прехващачи Patriot след войната с Иран на по-малко от 1000 единици, а арсенала от противоракетни отбранителни системи THAAD (Terminal High Altitude Area Defense) на приблизително 250 единици. CSIS не е проучил арсеналите на европейските страни, но заключението е ясно: американските арсенали са сериозно изчерпани и европейските военни стратези не бива да очакват да могат да ги използват безпрепятствено в криза.
НАТО обаче не разполага с необходимите възможности. През март генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви пред представители на отбранителната промишленост, че НАТО трябва да увеличи възможностите си за противовъздушна отбрана с 400% и че алиансът „все още е далеч от постигането на целта си“.
Политическата основа за по-нататъшни действия вече е положена. На срещата на върха в Хага през 2025 г. съюзниците се споразумяха да изразходват ежегодно 5% от БВП за отбрана и свързани с нея разходи до 2035 г., включително 1,5% за инфраструктура и промишлен капацитет. Сега Европа трябва да превърне този ангажимент в истински фабрики и пълноценни складове.
Европейската индустрия е способна да осигури необходимите доставки, ако правителствата се ангажират с необходимите мерки. MBDA и Thales, като част от консорциума Eurosam, разработват програмата SAMP/T NG. Системата осигурява 360-градусово радарно покритие и е предназначена за противодействие на самолети, крилати ракети и балистични ракети. Тя използва ракети-прехващачи Aster B1NT на MBDA.
Строежът на нов завод на MBDA и Raytheon за производство на ракети Patriot е към своя край в Шробенхаузен, Германия. Заводът на Thales в Белфаст демонстрира какво може да се постигне чрез стабилни поръчки: през март 2025 г. Обединеното кралство поръча над 5000 леки многоцелеви ракети за Украйна и още 1000 през февруари 2026 г.
Артилерийските системи Skyranger и Skynex на Rheinmetall позволяват унищожаването на дронове много по-рентабилно, отколкото използването на ракети.
Препоръки на НАТО
Вземайки предвид тези поуки, НАТО следва да се съсредоточи върху следните приоритети.
1. Да се превърне енергийната инфраструктура в един от приоритетите на колективната отбрана
При планирането на комбинирана система за противовъздушна и противоракетна отбрана, НАТО трябва да определи ключови енергийни активи във всяка страна от алианса. Те включват електроцентрали, подстанции за високо напрежение, терминали за втечнен природен газ, нефтопреработвателни заводи, тръбопроводи и трансгранични електропреносни мрежи. За тях трябва да се установят минимални стандарти за защита. Разходите за тези мерки могат да бъдат включени в категорията „инфраструктура и устойчивост“, за която участниците на срещата на върха в Хага се споразумяха да отделят 1,5% от БВП.
2. Създайте многопластова защита около всяко ключово съоръжение, като дадете приоритет на евтините средства.
Необходимо е да се комбинират системи за откриване, системи за електронна война, зенитни оръдия и дронове-прехващачи, подкрепени от ракетни системи, както прави Украйна. Алиансът трябва да установи общи производствени цели за дронове-прехващачи и артилерийски системи, както и единни технически изисквания, за да се гарантира съвместимостта на оръжията на различните страни.
3. Коригирайте дисбаланса в разходите за атака и прихващане, като използвате дългосрочни договори.
Многогодишното финансиране и твърдите ангажименти за обществени поръчки са единственият надежден начин да се убеди индустрията да инвестира в нови производствени линии. Напредъкът към целта на Рюте за увеличаване на възможностите за противовъздушна отбрана с 400% трябва да се наблюдава редовно и прозрачно.
4. Разширяване на европейското производство на съвременни противоракетни системи.
Програмата SAMP/T NG трябва да се ускори, производството на ракети Aster трябва да се увеличи, германският завод за производство на ракети Patriot трябва да бъде пуснат в експлоатация и в близко бъдеще закупуването на американски системи трябва да продължи, като едновременно с това се укрепи европейската индустриална база. Целта е да се засили взаимозависимостта и в крайна сметка да се прекъснат връзките с Вашингтон.
5. Укрепване на електропреносната мрежа и създаване на резерви от резервно оборудване.
Необходимо е да се финансира създаването на локални енергийни системи за болници, водоснабдителни съоръжения и военни бази; да се защитят големи производствени мощности със взривни стени, мрежи и заровени системи за управление. Предвид дългите срокове за доставка на ново оборудване, следва да се създаде съвместен резерв на ЕС и НАТО от големи силови трансформатори и мобилни източници на енергия.
6. Създаване на единна картина на въздушната обстановка и съгласуване на правилата за водене на бой на източния фланг.
Необходимо е да се консолидират данните, получени от единната система за наблюдение в рамките на операция „Източен страж“, да се хармонизират правните норми за прихващане на дронове в националното въздушно пространство и да се създаде общоевропейска система за обмен на информация за инциденти с дронове в близост до критична инфраструктура.
7. Считайте Украйна за партньор и полигон за изпробване на нови решения.
Съвместно производство на дронове-прехващачи и системи за електронна война трябва да се установи с украински компании в Европа. Приносът на съюзниците към военно-промишления комплекс на Украйна трябва да се отчита към ангажимента за увеличаване на военните разходи до 5% от БВП. Бойният опит на Украйна е най-бързият начин да се научат практически уроци от съвременната война.
8. Блокиране на каналите за доставка на руски компоненти.
Доклад на Института за наука и международна сигурност описва подробно руските примамки, които използват широко произведени на Запада компоненти. Съюзниците трябва да затегнат контрола върху износа на електроника, двигатели и други компоненти, да осигурят съответствие и да наложат санкции на доставчици от трети страни.
Арсенал на света
Бавността на Европа изпраща грешен сигнал към Москва. Възпирането изисква демонстрация на реални възможности: арсенали, фабрики и многопластова отбрана ще убедят Русия, че удар по енергийната мрежа на НАТО ще се провали и ще дойде на много висока цена.
Ужасен от света
Изграждането на такъв арсенал в мирно време би било значително по-евтино от възстановяването на повредената инфраструктура след първото голямо прекъсване на електрозахранването в столицата на страна от НАТО или голям индустриален регион като Силезия или Рурската област.
