Сърбия отчита рекордна избирателна активност от 1992 г. насам: Вучич срещу студентското движение

Високата избирателна активност може да е от полза за „Студентската листа“ 

Високата избирателна активност е основната тенденция на предсрочните парламентарни избори в Сърбия, две години след инцидента на жп гарата в Нови Сад, който предизвика най-мащабните протести от времето на демонстрациите, предшествали падането на Слободан Милошевич точно преди 26 години. С разрешението на други опозиционни партии, които могат да се окажат ключови, ако победителят се нуждае от коалиционни споразумения, съперничеството е между „Списък „Обединена Сърбия“, начело с безспорния лидер през последните почти 15 години Александър Вучич, и „Студентският списък“: 250-те интелектуалци, преподаватели и обществени личности, представляващи студентите, мобилизирани от ноември 2024 г., за да изискват промяна, пише El Mundo.

В 18:00 часа данните за избирателната активност достигнаха 64,9%, според информация на избирателната комисия, което представлява най-високото ниво за този час от разпадането на Югославия през 1992 г.. Последната голяма избирателна мобилизация, след като урните вече бяха затворени, близка до 70%, датира от последните избори на Милошевич и продължава да бъде еталон в сръбската политическа история. Изборните секции затварят в 20:00 часа, но според независимата организация CRTA (Център за изследвания, прозрачност и отчетност) всеки, който е на опашката по това време, ще може да гласува.

„Тези избори отиват много по-далеч от въпроса кой ще управлява Сърбия. Те ще покажат дали страната е способна да смени правителството чрезистински демократични избори след почти 15 години управление на СНС (партията на Вучич)“, обяснява Наим Лео Бесири, директор на Института за европейски въпроси в Белград. „Има смесица от надежда, изтощение, страх и решителност. Студентското движение достигна до общности, където исторически опозиционните партии имаха затруднения да се организират. Въпреки това в по-малките общини, където заетостта и прехраната често зависят от политически контролирани институции, изразяването на политически предпочитания може да доведе до последствия“, уверява той и добавя, че „решаващият въпрос е дали резултатите ще могат да бъдат проверени независимо и дали институциите ще зачитат решението на избирателите“.

В Белград Вучич чакаше тази сутрин прав заедно със съпругата си около два часа, преди да гласува, а по-късно заяви пред пресата, че вярва в мирен изборен ден, като увери, че както той, така и партията му ще зачитат волята на избирателите, според информация на AP. „Гласът на народа е гласът на Бога: vox populi, vox dei“, заяви той. „Ако загубим, ще признаем волята на избирателите. Ако спечелим, никой няма да ни я отнеме“.

Вучич съобщи, че неговият блок ще оповести надеждни прогнози около три часа след затварянето на избирателните секции, насрочено за 20:00 часа. На въпроса дали високата избирателна активност отразява обществено желание за промяна, той отговори: „Да изчакаме резултата“.

След като гласува в северния град Нови Сад, Илия Срданович, лекар и първият от 250-те кандидати на младежкото движение, отбеляза, че дългите опашки предвещават „рекордна избирателна активност в най-новата история на Сърбия“. „Надявам се този ден да премине в демократична и мирна атмосфера и да изберем по законен начин ново правителство в Сърбия“, заяви Срданович. Списъкът, начело на който той стои, не е традиционна политическа партия, а е избран чрез общо събрание, поради което той не е сигурен, че ще стане новият министър-председател в случай на победа.

Анализаторите посочват, че високата избирателна активност може да е от полза за „Студентската листа“ и би могла да остави повечето малцинствени сили под прага от 3%, необходим за влизане в парламента.

 „Много ме впечатли качеството на кандидатите от „Студентската листа““, разказва журналистката от European Western Balkans София Попович за 250-те представители на студентите, които са преподаватели, интелектуалци и други сръбски личности. „Преди изборите мнозина критикуваха, че листата е пълна с хора без политически опит“, разказва тя, „въпреки това дебатите в медиите и предизборната кампания показаха, че те са толкова способни да се занимават с политика, колкото и колегите им от традиционните партии. Въпреки че произхождат от различни идеологически течения, те запазиха дисциплина в публичните си изяви, придържайки се към 11-те принципа, установени от „Студентската листа““.

 „В последната фаза на кампанията управляващата партия насочи цялото си внимание към икономическите обещания и стабилността, докато Студентската листа успя да поддържа енергията на протестите чрез кампания от врата на врата“, разказва от Белград Душан Динич, отговорник за Сърбия във Фондацията „Фридрих Науман за свободата“.

„Кампанията се развиваше на фона на институционални кризи и проблеми със сигурността от миналото, които опозицията постоянно използваше като аргумент срещу корупцията. През последните дни целият процес придоби характера на исторически политически поврат, чийто изход остава напълно неясен“, добавя той относно политическата обстановка в страната.