Средиземно море се затопля бързо: Инвазивни видове се разпространяват с ускорени темпове

Консумацията се отхвърля категорично

Учените предупреждават, че Средиземно море се затопля бързо, което ускорява разпространението на инвазивни видове, като същевременно създава нови екологични натоварвания и неочаквани възможности

Една от най-обсъжданите морски „звезди“ в гръцките медии тези дни е, неочаквано, риба: рибата-жаба със сребристи бузи. Тя е в центъра на вниманието през летния сезон в гръцките води, като например в Сароническия залив. Това е неместен вид, мигрант от Червено море, който обитава солените екосистеми на Гърция от около 20 години. Отчасти поради „тропикализацията“ на морските води, причинена от климатичната криза, тя не само оцелява, но и процъфтява, пише гръцкото издание To Vima.

Това е инвазивен вид, чиято нарастваща популация оказва значителен натиск върху местните рибни популации. Освен това тя е силно отровна при консумация, тъй като месото и вътрешните ѝ органи съдържат мощен невротоксин, опасен за човешкия живот.

Въпреки това рибата „сребристобуза жаба“ далеч не е единственият чужд вид, който променя гръцките морета. Учени заявиха, че морето не става враждебно, освен ако ние не го третираме като такова.

1. Защо в момента се обръща толкова голямо внимание на рибата „сребристобуза“?

Рибата „сребристобуза“ (Lagocephalus sceleratus) вече се е установила в гръцките морета. Въпреки това, както обяснява доцентът по рибарство в Катедрата по ихтиология и водна среда към Университета на Тесалия Димитрис Клаудатос, най-тревожният фактор е не само продължаващото ѝ разпространение – вече потвърдено в Сароническия залив и Северното Егейско море – но и нарастващото ѝ присъствие в плитки води и в близост до плажове, както и откриването на млади екземпляри, което сочи успешно размножаване и трайно установяване.

Повишеното внимание се дължи както на това разпространение, благоприятствано от повишаващите се температури на морето, така и на летния сезон, когато присъствието на хора във водата се увеличава значително, което повишава вероятността от срещи с рибата.

Според Клаудатос опасността е двойна: токсикологична, поради тетродотоксина (TTX) – изключително силен невротоксин, който не се унищожава при готвене и за който няма антидот; и механична, тъй като силните му челюсти, наподобяващи клюн, могат да причинят сериозни наранявания от ухапване. Неотдавнашно проучване в Източното Средиземноморие отчита 27 смъртни случая вследствие на консумация и 28 инцидента с ухапване между 2004 и 2023 г. В Гърция обаче досега не са регистрирани смъртни случаи.

От друга страна, Параскеви Карачле, научен директор в Института по морски биологични ресурси и вътрешни води към Гръцкия център за морски изследвания (HCMR), счита, че паниката сред обществото по отношение на този вид е преувеличена. Тя отбелязва, че видът е наблюдаван за първи път в гръцки води през 2005 г. в Родос и Крит и оттогава се е разпространил, като най-голяма гъстота на популацията се наблюдава в момента в Крит и Додеканезите. Тя подчертава, че вероятността от нараняване е много ниска и че основният проблем е екологичното увреждане и въздействието върху риболова. Консумацията се отхвърля категорично.

2. Колко други инвазивни вида съществуват в гръцките морета и кои от тях са опасни?

Според най-новите научни данни в гръцките води са регистрирани над 240-250 неместни морски вида. В Средиземноморието общият брой надхвърля 1 000 неместни вида, ако се включат всички таксономични групи – от микроводорасли и безгръбначни до риби.

Клаудатос изтъква няколко вида, които будят тревога. Освен рибата „сребристобуза“, внимание изискват и рибата „лъв“ (Pterois miles) с отровните си бодли, както и номадската медуза (Rhopilema nomadica), която причинява болезнени ужилвания. Синият рак (Callinectes sapidus) не е отровен, но може да причини наранявания със силните си щипки. Междувременно видовете от семейство Siganidae, като мраморната риба-игла (Siganus rivulatus) и тъмната риба-игла (Siganus luridus), са ядливи, но притежават отровни бодли, което налага внимателно боравене с тях.

3. По какви пътища навлизат инвазивните видове?

Експертите определят Суецкия канал като основния вход към гръцките и източносредиземноморските води чрез процес, известен като „лесепсова миграция“. Това се отнася за тропически и субтропически видове от Червено море и Индо-Тихоокеанския регион, които се придвижват през канала към Средиземно море.

Този път е отговорен за по-голямата част от въвежданията: от над 1 000 неместни вида в Средиземно море около 50% са лесепсиански (а в Източното Средиземно море този дял достига 57%).

Втори основен път е баластната вода на корабите и обрастването на корпусите, което е отговорно за около 45 % от въвежданията. Аквакултурата е друг източник – чрез целенасочен внос или случайно избягване от ферми. Накрая, към това допринасят и освобождаванията от частни аквариуми, често когато собствениците вече не могат да отглеждат бързо растящи риби.

4. Допринася ли климатичната промяна за увеличаването на инвазивните видове в Средиземно море?

Увеличението е добре документирано, а климатичната криза ускорява както установяването, така и разпространението, отбелязва Клаудатос. Проучване, публикувано в Mediterranean Marine Science, установи, че установените неместни видове в Средиземно море са се увеличили с около 40% само за 11 години.

Повишаващите се температури на морето правят гръцките води все по-подходящи за тропически видове, които преди не са могли да оцелеят на тези географски ширини, като същевременно преобразуват екосистемите и създават нови екологични ниши. Моделите сочат продължаващо разпространение на север и на запад към Егейско, Йонийско и Адриатическо море. Като полузатворено море Средиземно море има склонност да натрупва инвазивни видове, което засилва натиска върху местните екосистеми.