Срещу евтини дронове Русия използва оръжия от миналото

Такъв подход би запазил и по-модерни оръжия за мисии срещу заплахи с по-висока стойност

Нарастващото използване на дронове с голям обсег за еднопосочно нападение в руско-украинската война постави нови предизвикателства пред планирането на противовъздушната отбрана, което накара военните в голяма част от света да оценят как най-добре да прехващат икономически сравнително евтини безпилотни летателни апарати, без да изчерпват запасите от скъпи модерни ракети, пише Military Watch Magazine. Докато Русия все повече разчита на изтребители за прехващане на украински дронове, приближаващи се до стратегически цели, бяха повдигнати въпроси относно високата цена на използването на усъвършенствани ракети „въздух-въздух“ срещу цели, чието производство често струва под 10 000 долара. Вниманието към въпроса беше насочено след публикуването на скорошни кадри, показващи многобройни опити на изтребители Су-35 на руските Въздушно-космически сили да прехванат украински еднократен щурмов дрон FP-1.

Едно потенциално рентабилно средство за руските авиационни активи да прехващат атаки с украински дронове е да използват огромните наследени от страната запаси от ракети „въздух-въздух“ от съветската епоха, много от които наближават края на експлоатационния си живот. През последните десетилетия на Студената война, съветските военновъздушни сили произведоха много голям брой ракети „въздух-въздух“ в подготовка за потенциален мащабен конфликт с НАТО. Те включваха ракети със среден обсег Р-27 с радарно насочване, ракети с малък обсег Р-73 с инфрачервено насочване и по-стари ракети Р-60, с които бяха оборудвани няколко поколения съветски изтребители. Смята се, че над 10 000 от тези три типа ракети сега се намират на склад.

Въпреки че тези ракети Р-27, Р-60 и Р-73 до голяма степен са заменени от по-модерни конструкции,

много от тях остават подходящи за поразяване на сравнително бавни и неманевриращи въздушни цели, като например дронове. Тяхното използване може да се окаже значително по-икономично от разходването на най-новите типове ракети на Русия, като същевременно намали дългосрочните разходи, свързани със съхранението и евентуалното извеждане от експлоатация на остарели боеприпаси. Р-27 е разработена за изтребители от четвърто поколение МиГ-29 и Су-27 и е влязла в експлоатация през 1982 г. Предлагана както във варианти с радарно насочване, така и с инфрачервено насочване, по-модерните варианти до средата на 2020-те години на миналия век са били основно въоръжение на руски изтребители като Су-30СМ и Су-35. Всички варианти вероятно ще бъдат много способни срещу евтини дронове.

Р-73 е особено подходяща за бойни действия на по-близки разстояния. Широко смятана за най-способната ракета „въздух-въздух“ с визуален обхват от ерата на Студената война, тя съчетава отлична маневреност с изключително пъргава инфрачервена търсачка. Срещу дронове, на които липсват сложни контрамерки или маневри за избягване, нейните характеристики остават повече от достатъчни въпреки възрастта ѝ. Прекият предшественик на R-73, R-60, също беше водещ световен дизайн за времето си и макар и по-ограничен по отношение на обхвата, маневреността и характеристиките на самонасочващата се система в сравнение с R-73, той е и силно разходваем, тъй като не е бил интегриран в руските изтребители на фронтовата линия от десетилетия.

Вместо да се позволи на остарелите ракети да останат на склад, докато не се наложат скъпи програми за унищожаване, оперативното им използване срещу относително непретенциозни цели би могло да извлече допълнителна военна стойност от запасите, които вече са платени десетилетия по-рано. Такъв подход би запазил и по-модерни оръжия за мисии срещу заплахи с по-висока стойност, включително съвременни бойни самолети, крилати ракети и боеприпаси с прецизно насочване с голям обсег. Тази философия на многопластово използване на оръжията става все по-важна, тъй като военновъздушните сили по целия свят се стремят да балансират оперативната ефективност с нарастващата цена на съвременните прецизни оръжия.