Москва възражда програмата за разрушители: строи нов океански боен кораб

Кадър: Military Watch Magazine

Новият проект ще притежава необходимата издръжливост за продължителни операции

Руският военноморски флот напредва с плановете си да пусне в експлоатация първия си нов надводен боен кораб с размерите на разрушител, разработен след разпадането на Съветския съюз, като главнокомандващият адмирал Александър Моисеев потвърди, че службата се нуждае от нов 9500-тонен океански военен кораб, за да възстанови загубените през последните три десетилетия възможности за плаване в спокойни води. Съобщението представлява един от най-ясните индикации досега, че руското Министерство на отбраната възнамерява да възстанови големия си флот за надводни бойни кораби след години, в които се е фокусирал предимно върху подводници, фрегати и по-малки ракетни кораби, пише Military Watch Magazine. Адмиралът заяви, че бъдещият кораб ще има водоизместимост приблизително 9500 тона, което го прави приблизително два пъти по-голям от най-големия постсъветски надводен боен кораб на Русия - фрегатите от клас „Адмирал Горшков“.

Адмирал Моисеев уточни, че новият проект ще притежава необходимата издръжливост за продължителни операции в световните океани, отбелязвайки, че „Русия се нуждае от кораби от този тип“ и че изискването е отразено както в документите за стратегическо планиране, така и в проекта за бъдещата корабостроителна програма на страната. Съобщението идва след десетилетия спекулации относно това колко дълго руският флот ще бъде принуден да продължи да отговаря на застаряващия флот от разрушители, наследен от Съветския съюз. В края на Студената война съветският флот експлоатира десетки големи разрушители и крайцери от няколко класа, включително противолодъчния клас „Удалой“ и многоцелевия клас „Съвременен“. Почти колапсът в индустрията на страната за изграждане на големи бойни надводни кораби, съчетан с недостиг на финансиране, попречи на наследниците на тези кораби да влязат в експлоатация.

Необходимостта за нов разрушител се появи, тъй като руският флот все повече разчита на разполагането на военни кораби за ескортиране на граждански кораби срещу опити за въоръжени завземания от членове на НАТО. Това се случи, тъй като държавите от Западния блок ескалираха усилията си за атаки срещу руски граждански кораби, и в по-широк смисъл тези от Иран и Венецуела. Това следва и съобщения от множество руски източници, че унищожаването на руски товарен кораб край бреговете на Испания през декември 2024 г., който е превозвал подводни ядрени реактори, се счита за много вероятно резултат от западен саботаж.

През февруари 2026 г. влиятелният помощник на Кремъл и председател на Руския морски съвет Николай Патрушев оцени, че постоянното военноморско присъствие е от съществено значение, за да се предотврати възпрепятстването на европейските страни на достъпа на руските граждански кораби до международните води, като подчерта, че ВМС са готови да използват сила, за да защитят търговските кораби от западни атаки. Той добави, че Русия обмисля установяването на по-голямо постоянно присъствие на военноморски средства по международните корабни пътища. 

Най-амбициозната постсъветска програма за разрушители на Русия се появи в началото на 2010-те години с проект 23560 „Лидер“. Това беше предложен ядрен разрушител или боен крайцер, предназначен да измества между 14 000 и 19 000 тона. Проектът обещаваше изключителни възможности, включително обширни вертикални клетки за изстрелване, усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана, оръжия за удар с голям обсег и ядрено задвижване, което би позволило практически неограничена издръжливост. Проектът отразяваше руските амбиции да разполагат с един от най-мощните надводни бойни кораби в света. Програмата обаче никога не е стигнала отвъд етапа на проектиране, като екстремните ѝ спецификации повдигат въпроси дали някога е била сериозно обмисляна или дали от самото начало е била предназначена за целите на връзките с обществеността.

Новообявената 9500-тонова бойна машина изглежда заема средно положение между отменения „Лидер“ и уголемения „Горшков“. Въпреки че са разкрити малко технически подробности, водоизместимостта ѝ предполага кораб, сравним по размер с японския клас „Мая“ или южнокорейския клас „Седжон Велики“.