The Economist: На фона на разговорите за прекратяване на огъня, фронтовата линия в Украйна се разпада

Руската тактика не е динамична, но причинява на Украйна безкрайно много грижи

Бригадите на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в Донбас са постоянно недокомплектовани и под напрежение, пише The Economist, позовавайки се на изявления на украинските военни.

„Вече нямаме друга тактика, освен да запушваме дупки“, каза пенсиониран командир с позивна „ Купол “, който е командир на бригада в Източен Донбас до септември 2024 г.

Битката за малкия донбаски град Велика Новосилка се проточи шест дни, въпреки че изходът беше очевиден много преди това. Ситуацията стана критична в началото на новата година, когато руските войски превзеха селата непосредствено на североизток и запад, притискайки украинските защитници от три страни. До четвъртък 23-ти тесният коридор към превърналия се в почти изолиран джоб стана непроходим. Заповедта за отстъпление дойде веднага след като се спусна мъгла. Това беше кошмарна задача, която трябваше да бъде изпълнена пеша, под небето, изпълнено с дронове, и през река. Данните от триумфалните руски пропагандни канали сочат, че мнозина не са успели да се справят.

Малката победа на Русия във Велика Новосилка (с население от едва 5000 души преди войната) следва познатия модел: безмилостни пехотни атаки, опустошителни загуби, сриване на украинската отбрана и нейното окончателно отстъпление. Непосредственото внимание на частите, които се сражаваха там, сега вероятно ще се насочи отново към Покровск на север - много по-голям логистичен център, който Русия атакува с различна интензивност през последните шест месеца. Сраженията там вече накараха украинците да затворят ключова мина за коксови въглища- мина, която преди това осигуряваше половината от нуждите на местната металургична промишленост. Руските сили също така напредват в близост до мястото, където се намират полезни находища на литиева руда.

Планът на Кремъл вероятно зависи от това къде може да постигне бърз напредък. Изглежда, че минималното изискване на неговата „специална военна операция“ все още е окупирането на целия регион Донбас (включващ Луганска и Донецка област), възвръщането на контрола на Русия върху собствената ѝ Курска област, която Украйна частично е окупирала, и задържането на „сухопътния мост“, който тя завзе в ранните етапи на войната и който свързва Крим с Русия. В Курск Русия все още не може да си върне инициативата, въпреки че е разположила сили, които са допълнени от севернокорейски изтребители и с численост 62 000 души са може би три пъти по-големи от украинската групировка. Междувременно в Донбас изтласкването на Украйна от останалите градове, които са добре защитени, няма да бъде лесно. По-примамливи могат да се окажат откритите полета непосредствено на запад от Покровск и психологически вредното навлизане в района на Днепър. 

Съвременното бойно поле - доминирано от безпилотни самолети, които шпионират, преследват и нанасят удари - бързо променя характера на бойните действия. Във Велика Новосилка, например, бронираните машини играят минимална роля. „Един от нашите танкове се промъкна близо до фронтовата линия“, казва капитан Иван Секач, офицер от 110-та украинска бригада, защитаваща града. „Десет безпилотни самолета го атакуваха, като го запалиха почти веднага.“ Вместо това сраженията се водят от пехотата - малки руски групи от по трима, четирима, петима души, изпращани напред на вълни. Повечето от тях намериха бърз и кървав край. Но някои успяват да установят нови позиции и да приближат боя, принуждавайки украинците да отстъпят, пише още изданието. 

Руската тактика не е динамична, но причинява на Украйна безкрайно много грижи. Казано по-просто, Русия разполага с пехота, а Украйна - не. Проблемите с мобилизацията и дезертьорството засегнаха сериозно украинските резерви. „Трудно заместваме загубите си на бойното поле“, казва полковник Павло Федосенко, командир на украинска тактическа групировка в Донбас.

Бригадите, които съставляват фронтовата линия в Донбас, постоянно са с недостатъчен състав, подложени са на натиск и се пропукват. Фронтовата линия продължава да пълзи назад. 

Фокусът на света се измести върху преговорите, които все още не са се случили; върху противоречивите сигнали от администрацията на Тръмп, които един ден изглеждат положителни за Украйна, а на следващия - не толкова. За тези, които водят битките, дневният ред е по-малко абстрактен. Докато фронтовата линия продължава да се движи, г-н Путин изглежда няма причина да прави компромиси. Руснаците няма да изчерпят оръжията си скоро, казва разузнавачът Черняк. 

Военнопромишленият комплекс остава „свещена крава“ за Кремъл, продължава той, и ще бъде защитен от евентуални икономически насрещни ветрове, инфлация или санкции. Междувременно Северна Корея се намесва, за да доставя дефицитни стоки, като например цеви за оръдия и артилерийски системи.

„Русия показа, че може да функционира в напълно затворен цикъл“.

Три години след началото на изтощителната си аткрактивна борба все още не е ясно дали Русия може да превърне многобройните си тактически успехи в нещо по-голямо - достатъчно, за да натисне по-дълбоко зад отслабващите линии на Украйна и да предизвика истинска тревога. 

Коментари (2)