Въпреки украинските удари: Русия бързо компенсира загубите на С-400

Украинската армия обяви, че са нанесли удари по две пускови установки на руската система С-400, смятана за една от най-модерните в арсенала на Москва, пише Military Watch.

Според украинските Сили за безпилотни системи едната пускова установка е била поразена на руска територия в Брянска област, а другата – на предварително укрита позиция в Крим. При операцията са нанесени щети и на елементи от радиолокационната система за далечно предупреждение „Небо-У“, която играе важна роля при откриването на въздушни цели.

Унищожаването на две пускови установки се определя като сериозен тактически успех, тъй като С-400 е основният компонент на руската противовъздушна отбрана. През последните две десетилетия Русия е инвестирала значително повече средства в изграждането на тази система, отколкото в закупуването на всички нови бойни самолети, взети заедно.

Комплексът вече е натрупал сериозен боен опит както по време на войната в Украйна, така и при напрежението между Индия и Пакистан, където също е бил използван. В началото на юли системата за първи път е участвала в прехващане на стратегическа ракетна атака в района на Москва.

Въпреки това загубата на две пускови установки сама по себе си не представлява критичен удар за руската противовъздушна отбрана. Един полк, въоръжен със С-400, разполага с многократно повече пускови установки и допълнителен запас от ракети извън вече заредените в пусковите контейнери.

Украинската армия не за първи път насочва усилията си към елементи на системата С-400. През ноември 2024 г. ракети ATACMS унищожиха две пускови установки в Курска област, а два месеца по-късно беше поразен и радиолокатор 92Н6 край Белгород. През юни 2025 г. друга операция срещу позиции в Крим доведе до унищожаването на няколко радиолокационни станции и една зенитно-ракетна батарея, според публикувани от украинското военно разузнаване кадри.

Въпреки тези успехи украинските удари срещу руската противовъздушна отбрана остават ограничени от редица фактори. Сред тях е широкото използване на руски средства за радиоелектронна борба, които често затрудняват работата на високоточни оръжия, включително балистичните ракети ATACMS.

Последните атаки показват и една от основните тенденции в съвременните конфликти – дори най-съвременните системи за противовъздушна отбрана стават все по-уязвими срещу противник, разполагащ с далекобойни високоточни оръжия. Постоянните атаки с дронове, крилати и балистични ракети принуждават разчетите да поддържат радарите и системите си в активен режим за дълги периоди, което увеличава вероятността позициите им да бъдат открити и впоследствие атакувани.

Поразяването на комплекси С-400 има значение не само за непосредствените бойни действия, но и за способността на Русия да защитава стратегически важни райони. Именно тези системи са ключов елемент в противодействието на въздушните способности на НАТО, поради което тяхното отслабване представлява интерес и за западните партньори на Украйна.

Военни експерти обаче смятат, че подобни удари едва ли ще окажат съществено влияние върху общия ход на войната. Русия разполага със значителен брой комплекси С-400 и продължава да ги произвежда в големи количества.

Макар в началото производството на системата да е срещало сериозни затруднения, още през 2000 г. Кремъл започва мащабна програма за модернизиране на ракетната индустрия. В рамките ѝ са изградени нови производствени мощности в Санкт Петербург, модернизиран е заводът „АвиТек“ в Киров, а предприятието НМП в Нижни Новгород също преминава през цялостно обновяване. След завършването на програмата през средата на миналото десетилетие тези предприятия осигуряват производството на няколко полка С-400 всяка година.

Този производствен капацитет позволява на Русия едновременно да компенсира бойните загуби, да увеличава собствените си запаси и да изпълнява експортни договори, което значително намалява ефекта от отделни успешни украински удари срещу системата.