Вътре в трезора на Страшния съд: 1,4 милиона проби от семена пазят бъдещето на човечеството

"Краят на света“ настъпва, поне на регионално ниво

От време на време тежестта на отговорността да управлява „Хранилището за края на света“ се отразява на Фуад Гаси. Може би в момента той е зает с етикетирането на пакети със семена, като използва етикети, проектирани да издържат векове. Той прави това дълбоко в сърцевината на замръзнала планина, недалеч от Северния полюс. Някъде на един от рафтовете около него може би се намира средството за предотвратяване на бъдещ глад. Неговата задача е да гарантира, че то ще оцелее.

„Около теб е почти цялата история на човешкото земеделие“, каза той. Тази мисъл, добави той, може да стане „малко смазваща“. Но тези моменти отминават. „Винаги има още кутии за етикетиране.“

Като координатор на Глобалното хранилище за семена в Свалбард, Гаси отговаря за една от най-невероятните „застраховки“ на човечеството. Това е нещо като ботанически „Ноев ковчег“, заровен под вечната замръзналост на един арктически остров, който днес съдържа над 1,4 милиона проби от семена – от пшеница и ориз до непознати сортове зеленчуци, които на практика са изчезнали от култивацията. Благодарение на охладителните системи, които ги поддържат при постоянна температура от минус 18 °C, някои от тях могат да останат жизнеспособни в продължение на хилядолетия. Трите камери на хранилището, изсечени на дълбочина повече от 100 метра в скалата, са предназначени да устоят на войни, природни бедствия, удари от астероиди и, в краен случай, на краха на цивилизацията, пише The Times.

Той е едновременно паметник на далновидността и способността за сътрудничество на човечеството - и на разрушителните тенденции, които правят тази далновидност необходима

На безплоден планински склон над Лонгиърбюен – най-северният град в света и най-голямото селище на архипелага Свалбард – учени от цял свят се събраха при температури под нулата до бетонния монолит, който служи като защитен от апокалипсиса вход към хранилището. Пристигна камион. Стоманена врата се отвори. Кутии и пакети се предаваха от ръка на ръка, за да бъдат отнесени в планината. Учените аплодираха.

Застраховка за храната на света

Вътре в планината, поне, геополитическите противоречия са преустановени. Има семена от Северна и Южна Корея, американски зърнени култури и бобови растения, събрани в Иран. Израелски семена споделят убежището с проби, депозирани от палестинска генна банка. Пробите остават запечатани и само техните собственици могат да ги изтеглят. Надеждата обаче е, че хранилището може да бъде от полза за цялото човечество. То е замислено като резервно копие, нещо като твърд диск за десетките регионални генни банки, разпръснати по целия свят, обясни д-р Стефан Шмиц, ръководител на Global Crop Trust, организация, която помага за управлението му.

Местоположението отчасти отразява готовността на Норвегия, която управлява архипелага Свалбард, да ръководи и финансира проекта. Спицберген, островът, на който се намира хранилището, е геоложки стабилен и е едно от най-отдалечените места на Земята с търговско летище.

Лонгиърбиен, най-северният град в света

Арктическият студ поддържа температурата на околната скала между минус 6°C и минус 8°C. Ако охладителните системи откажат, вечната замръзналост би могла да запази жизнеспособността на много семена в продължение на десетилетия. При работещи охладителни системи и с малко късмет някои от тях биха могли потенциално да оцелеят хиляди години.

По време на етапите на планиране Арктика също изглеждаше безопасно отдалечена от геополитическите напрежения. Но тъй като регионът става все по-оспорван, Шмитц признава, че това предположение изглежда все по-несигурно.

Защо да се полагат толкова големи усилия, за да се съхранят няколко грама зърно?

Представете си стар сорт пшеница, отглеждан от векове в една суха долина в Левант. Добивът му е скромен, а вкусът – незабележим. Съвременното земеделие го е отхвърлило отдавна в полза на по-продуктивни сортове. Но може би той съдържа ген, устойчив на вредител, способен да унищожи бъдещите реколти, или характеристика, която му позволява да издържи климатични условия, които поразяват днешните търговски сортове.

Веднъж изгубени, такива характеристики не могат непременно да бъдат възстановени. Разнообразието на културите по света може да се разглежда като огромна библиотека, събрана в резултат на милиони години еволюция и векове на селекционно развъждане. „Хранилището на съдния ден“ е опит да се съхранят томове, които иначе биха били изхвърлени, преди някой да е разбрал какво съдържат.

А истината, каза Шмиц, е, че „краят на света“ настъпва, поне на регионално ниво, с тревожна честота. По време на водена от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г. разграбването на Националния музей в Багдад привлече световното внимание. По-малко се говореше за унищожаването на иракската национална генна банка в Абу Граиб, където се съхраняваха древни сортове пшеница, леща, нахут и други култури.

През 2006 г. тайфун опустоши националната генна банка на Филипините; наводнения унищожиха незаменими проби от ориз в Тайланд през 2011 г. В Судан бойци ограбиха фризерите, в които се съхраняваха семенните архиви на страната, по време на гражданската война през 2023 г.

Вкусът на викторианската бира

Не всяка история за семена е трагична. Около 1820 г. селскостопански работник от Съфолк на име Джон Андрюс, според сведенията, намерил необичайно хубаво класо ечемик, заседнало в обувката му. Той засадил зърната в градината си, където те привлекли вниманието на неговия хазяин, свещеникът Джон Шевалие. Свещеникът разпознал потенциала им и ги размножил.

Полученият сорт станал сензация. В рамките на няколко десетилетия ечемикът „Шевалие“ бил избран от викторианските пивовари за техните ели и портъри. Богатият му малцов характер помогнал за оформянето на британската бира.

Но високите стъбла на „Шевалие“ били склонни към поваляне и в крайна сметка по-новите сортове давали по-надеждни добиви. Към 30-те години на XX век той почти изчезнал от британските ниви. Един ечемик, който помогнал за „смазването“ на империята, изглеждал обречен на забрава. За щастие, учени от Центъра „Джон Инес“ в Норич запазили семена. Когато десетилетия по-късно възстановили сорта, открили две неща.

Първо, от него се получаваше вкусна бира. Второ, той проявяваше устойчивост към фузариузната гнилост на класовете – гъбична болест, която уврежда зърнените култури и може да направи зърното токсично за хората. Оказа се, че „Шевалие“ не беше станал безполезен. Просто беше излязъл от мода. Миналата седмица той беше поставен в хранилището на Свалбард.

Учените, събрали се в Свалбард, се съгласиха, че залогът става все по-голям. С затоплянето на климата фермерите ще се нуждаят от растения, способни да понасят нови екстремни температури и суша, както и вредители и болести, разпространяващи се в непознати територии.

Залогът за „края на света“ се отплаща

На церемонията по депозирането присъстваше и Рама Джавад, изследователка в Международния център за селскостопански изследвания в сухите райони (ICARDA) със седалище в Ливан. Тя обясни, че преди гражданската война в Сирия организацията поддържаше огромна генна банка в Тел Хадия, малко южно от Алепо. Тя съдържаше изключителна колекция от растителна генетика от Плодородния полумесец – региона, където хората за първи път са опитомили много от културите, от които днес зависи нашата цивилизация: древни сортове пшеница, диви бобови растения, ечемик, нахут – хиляди сортове, много от които приспособени към суша и бедни почви.

Застраховката, предназначена да предпази от някаква далечна катастрофа, се беше изплатила – само за седем години.