При много проекти, свързани с изплащането на европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) имаше голямо забавяне при встъпване в длъжност на правителството, посочи вицепремиерът Атанас Пеканов, отговаряйки на въпроси на депутати от парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на евросредствата.
Пеканов подчерта, че крайният срок за отчитане на изпълнението на проектите и реформите е 31 август тази година и отлагане не може да има. Същевременно вицепремиерът допълни, че разплащането с бенифициентите по изпълнени навреме проекти може са стане и по-късно, след като средствата по тях са одобрени от ЕК.
Като най-критични за реализиране и съответно получаване на свързаните с тях средства, Пеканов открои реформите, по които би могло да има и субективизъм при оценка на изпълнението им ЕК. Въпросните реформи, по думите на Атанас Пеканов, са свързани с консолидацията във ВиК сектора, реформата на Български енергиен холдинг (БЕХ) и антикорупционната реформа. Осъществяването на всяка от тези реформи е свързано с отпускането по ПВУ на около 400 млн. евро.
Така че, максималната загуба (неполучаване на средства) по ПВУ би могла да достигне 1,8 млрд. евро, каза вицепремиерът. Той допълни, че към момента има забавяне и по проекти за обекти на БАН, по проекти за саниране и за индустриален парк в Свищов.
Относно планирана от предишно правителство, но не заложена в бюджета (преди и сега) държавна помощ за въглищните райони на страната, вицепремиерът отбеляза, че въпросните 500 млн. евро първо би трябвало да бъдат разрешени от ЕК – след съответната обосновка от наша страна.
Като недостатъци на настоящата системата за получаване на евросредства от страните от ЕС, Пеканов открои известен субективизъм при оценка на изпълнението на реформите, завишените изисквания във връзка със зеления преход и голямата евробюрокрация.