Идва ли новата катастрофа?
С какво ли ще запомним тази инфарктна седмица? Защо например никой не пита за секса в условията на карантина? Навремето, когато се върнах от обсадения Бейрут ме питаха дали е имало поголовен секс в очакване на смъртта. Така било винаги в условията на крайна опасност. Да де, но в нашия случай какъв секс, след като не трябва да се доближаваме един до друг дори с най-близките си хора?
Иначе ще запомня онази старица, която дари цялата си пенсия за спасяване на заразените. Говори се кой бил най-щедрият дарител. Така е в абсолютни цифри. Но от опита ми, когато в продължение на 5 години събирах пари за църквата в Пампорово, съм запомнил, че най-много бяха дадени от такива анонимни баби, които даряваха десет лева от пенсията си. Ако сметнем тези десет лева какъв процент са от техните пенсии, този процент ще е по-висок от този на големите дарители. Така е справедливо. И е важно, защото неудържимият порив към халтури по повод на всеки удобен случай ни заля и тази седмица с прехвален концерт, изпълнен с некадърни конюнктурни текстове. Така сме ний - народ от скромни герои и фалшиви позьори.
Ще запомня от тази седмица и новата проява на премиера Борисов да обезоръжава нежно дисидентите на своята политика. След професор Костов този път бе спечелен неудържимият критик доцент. Мангъров. Хубаво е да има дебати, но след като сме поели по един път, нека го следваме единни, това е условието, за да успеем.
Към тези примери бих добавил и срещата на Борисов с патриарха Неофит, документирана изразително с една знаменита снимка - премиерът се прекръства, вперил поглед нагоре, към „началника“ на небето, а патриархът го наблюдава с недоверчива усмивчица. Неофит не е лесен- след като Москва не затваря църквите за Великден, за него няма значение, че в съседните ни православни страни, включително и Гърция, те са затворени. Дано компромисът даде резултат.
От дългоочакваното интервю на Антон Хекимян с президента Румен Радев ще ми остане споменът за потресаващия въпрос на водещия :„Вие изменяли ли сте някога на дълга си към Родината?“. Какво очакваше да му отговорят? Никога, разбира се. Този въпрос бе зададен с идеята, че зрителите ще оценят неговата смелост. Получи се точно обратното. Жалко, Тони.
Но големият провал на българската журналистика се случи по-късно...
Тази история с ръководството на ББР ще има развитие с нови разкрития. Но и досега поднесе няколко поразителни изненади, разкриващи неподозирани отношения и позиции. Най-напред Мавродиев се появи при Цвети Ризова, където много обстойно изложи своето мнение, че обвиненията към него и екипа му са несправедливи. Изслушан бе внимателно. По-късно вицепремиерът Томислав Дончев, помолен за коментар, измрънка нещо от рода на „не е хубаво това.“ На брифинга на премиера Борисов се разигра случка, която сигурно щеше да бъде използвана като доказателство за липсата на свобода на медиите. Борисов реагира навреме и изгони пиарката си от залата, тъй като щяха да я обвинят, че пречи на репортера на ТВ“7/8“да зададе втория си въпрос.
И след малко последва погромът. Нито един журналист от „храброто войнство“ ресорни репортери не бе се осмелил през цялото време да попита Борисов за скандала с ББР. Нито един! Никакъв въпрос! Той сам си даде думата и съобщи кратко, че е дал заповед за уволнение на Стоян Мавродиев и цялото ръководство на ББР. Край. Камбаните забиха погребално за провалената журналистическа чест.
В треската по разпределение на помощта на държавата за бизнеса бяха пропуснати медиите. А те изпитват сериозни проблеми. Не говоря само за телевизиите, които вече съкращават програмите си. Печатните медии са пред сериозна заплаха. Вече уволняват журналисти.
Представяте ли си каква катастрофа ще бъде, ако осъмнем без вестници, които да ни съобщават как се развива битката с коронавируса? Тревогата е за общественото мнение, лишено от информация. Един от основните темели на неукрепналата ни демокрация ще се срине. В Австрия в частните медии бяха налети 32 милиона евро. В Гърция - 11 милиона евро. У нас министър Банов се погрижи за извънредни заплати на свободните артисти. За журналистите и медиите - нито дума.
Споделих по телефона тези тревоги с председателя на парламентарната комисия Вежди Рашидов, с колеги от „Труд“. На другия ден въпросът бе поставен обширно в двата централни вестника. Тъй като нямам никакви зависимости, позволявам си да изразя опасението, че идеята може да се изроди. Кой ще определи кои са сериозни вестници и кои не са? Изключват ли се медиите, които не са българска собственост? А тези, които се издържат от НПО, финансирани от чужбина? А партийните медии? И кои са партийни и кои не са? Очевидно предложението трябва да се изработи от независими експерти и надпартийни фактори. Другото ще е хубава работа, но българска.
Москва не вярва на сълзи
От туристическия бизнес предлагат като спасение за сезона да отпаднат визите за Русия. Логично, но Москва на сълзи не вярва. Министърът на външните работи Захариева поздрави Полша, че не е пропуснала руските самолети, отиващи на помощ на Италия. Вероятно и ние сме ги спрели. Пуснаха ги Гърция и Турция. Български евродепутати поискаха да се потърси сметка от Китай за разпространение на вируса и от Русия - за дезинформация. А авторитетен политолог ни изненада с констатацията: „Българинът се е отдалечил от славянските и проруските черти, все повече се доближава до тексаския тип на поведение.“ Какъв беше пък тексаският тип?