Луковмарш – упражнение по снишаване

И Русия, и САЩ осъдиха шествието още през 2015 г.

Миналата събота – 16 февруари 2019 г., по улиците на София преминаха две шествия и имаше организирано от правителството заседание. Темата им беше проведеното за 16-и пореден път факелно шествие на младите следовници на Българските национални легиони в памет на водача ген. Христо Луков – довереното лице на Хитлер в България.

През последните години бяха положени големи усилия за изграждане на мита за ген. Луков, като военен герой, на когото се приписват истински и измислени подвизи. На практика основната му дейност е по-скоро административна – като военен министър от 1935 до 1938 г., когато разтурва Военния съюз, забранява на офицерите да се занимават с политика, превъоръжава армията, което поражда съмнения за злоупотреби и лично облагодетелстване. Свръхамбициите му го вкарват в конфликт с премиера Георги Кьосеиванов и Луков е принуден да подаде оставка, след което получава чин генерал-лейтенант. Оттук започва политическата му дейност, свързана до края на живота му с Българските национални легиони. Връзката му с нацистка Германия е добре документирана, а и тя става причина да бъде застрелян на 13 февруари 1943 г. от комунистическа бойна група. При това убийството му е посрещнато с въздишка на облекчение от цар Борис III, опасяващ се от пронацистки преврат оглавен именно от ген. Христо Луков.

Независимо от споровете около мита „Луков”, по-важно е как той се използва днес. Върху него се гради опитът факелното шествие да се представи като патриотичен акт в почит на военен герой, а не като пронацистка демонстрация. Той можеше и да сполучи, ако младите националисти от Българския национален съюз бяха избрали за свое знаме някой друг от множеството български военни, проявили героизъм във войните на Българското царство. Само че те издигат именно ген. Христо Луков, за да го почетат като водач на легионите с цялата им идеология, следваща примера на националсоциализма.

Злоупотребата с миналото стана повод и за поредния политически спор, свързан с Луков-марш и отношението на българското общество към крайния национализъм. Когато днес се чудим защо западните медии ни сочат като страна, допуснала български и чужди неонацисти спокойно да шестват по улиците, е добре да си припомним защо и как Луковмарш стана българска реалност.

Дълги години маршът се провежда къде с видима подкрепа, къде с мълчаливото съгласие на някои водещи политически сили. Достатъчно е да посоча заявленията на Ангел Джамбазки и Красимир Каракачанов в подкрепа както за Луков-марш, така и за ген. Христо Луков. Да, вярно е, че те са отпреди няколко години, но са достатъчно показателни за убежденията им. Допреди три-четири години подобно беше отношението и на Софийска община, ръководена от партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България). Нарочно изписах пълното име на партията, защото то ме кара да си задам въпроса дали благосклонността към войнстващите националисти е европейската посока за развитие, която ни се предлага.

Вярно е, че през последните години кметът издава забрана за шествието, но впоследствие забраната бързо и лесно пада в съда. И така, облечените в черно и в полувоенни униформи младежи продължават всяка година да шестват из вечерна София с факли и страховити лозунги (от рода на „Ген. Луков – бъдещето ни принадлежи”). Във връзка със забраните трябва да припомня още нещо: те се появиха едва след като през 2015 г. основните държави от някогашната Антихитлеристка коалиция осъдиха шествието. И почти съм сигурна, че ако беше само Русия, нищо нямаше да се промени, но осъждането дойде и от Съединените щати, а това в новата ни геополитическа ситуация няма как да се подмине.

А каква беше реакцията на властите тази година? Само три часа преди началото на шествието в сградата на Министерския съвет е било проведено заседание по темата за Луков-марш. Домакини са били Румяна Бъчварова в качеството си на шеф на кабинета на премиера (а не на вече одобрен посланик в Израел), и зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев в качеството му на национален координатор по антисемитизъм (каквото и да значи това). Както ни съобщава пресцентърът на правителството, на заседанието са присъствали посланиците на САЩ Ерик Рубин и на Израел Ирит Лилиан, представители на евреите в България както и подбрани интелектуалци.

На заседанието Румяна Бъчварова е подчертала, че „България е уникален пример за толерантност към другите култури”. А Георг Георгиев е заявил: „Нямаме нужда нито от факлоносци, които с патриотарските си послания да събуждат национално чувство и самочувствие, нямаме нужда и от псевдопатриоти, които си правят вечеринки в нашия град”. След което е признал, че „в крайна сметка тези хора ги има и на тях трябва да излъчим послание, че няма да им останем длъжни”. И са го направили, подписвайки манифест срещу омразата. И толкоз...

Та питам аз как това съвещание в Министерския съвет е попречило на провеждането на срамния за България Луковмарш? Отговорът го видяхме вечерта по всички телевизии, които се надпреварваха да показват Луков-марш, да дават думата на участниците, които ни обясняваха какъв патриот е бил ген. Христо Луков.

 

Антимаршът не интересува медиите

Все пак в София имаше и противодействие. Това беше пъстрият и разнообразен Анти-Луковмарш, проведен в ранния следобед. Но явно той не беше интересен за медиите и за политиците, колкото марша на черноризците. При това положение трябва ли да се чудим на заглавията в световни медии, от рода на това „Български националисти маршируват в чест на пронацистки генерал”.

Публикувано от Проф. Искра Баева

Този уебсайт използва "бисквитки"