Марулите са добър избор за добро здраве

Зеленчукът е богат на хлорофил и баластни вещества

]
Д-р Емилова e специалист по вътрешни болести, кардиология и ревматология, основател на клиника, работеща по методите на природонаучната медицина.

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Марулята /Lactuca sativa/ е може би най-популярният продукт за приготвяне на салата. В България даже масово наричаме много нейни сортове “салатки”. Тя е едногодишно растение от род Lactuca на популярното семейство Сложноцветни /Asteraceae/.

Култивирането на марулята датира още хилядолетия преди Христа в древен Египет, като най-близкият неин див родственик е Компасната салата /Lactuca serriola/. Пренесена и култивирана в Европа от гърците и римляните, днес тя е част от трапезата на почти всяко семейство. Често листото маруля е единственото здравословно нещо в хамбургера от веригата за бързо хранене, която си обещаваме да заобикаляме по-често, но улисани във всекидневието, посещаваме за пореден път.

Не рядко пренебрегвана, що се отнася до здравословните й качества, всъщност тя успешно стои редом с повечето култивирани зеленолистни. Когато избираме каква маруля да си купим, наред със свежестта, трябва да обръщаме внимание и на цвета на едрите хрупкави листа. Колкото по-наситени и тъмни са на цвят, толкова по-здравословни качества ще притежават. На първо място - хлорофил. Не веднъж сме споменавали за прекрасното му антиоксидантно, пречистващо кръвта и вътрешните органи и подпомагащо работата на кръвотворните органи действие. Марулите са богати и на бета-каротин, който в комбинация с хлорофила може да предотврати успешно оксидацията на холестерола и да ни предпази от формиране на плаки по вътрешната повърхност на кръвоносните съдове. От бета-каротина човешкият организъм синтезира ретинол или витамин А, безценен за човешкото зрение.

В марулите има значително количество фолати - естествена форма на фолиевата киселина и за разлика от синтетичните таблетки усвояването им е пълноценно и без нежелани странични ефекти. Фолатите са известни под общото наименование - витамин В9, но марулята съдържа и още витамини от групата В- В1, В2 и В6. Откриват се още витамини К и С. В марулите са налични дори и Омега-3 мастни киселини. Минералният им състав също е доста богат - калций, калий, магнезий, мед, манган, фосфор и др.

Като всички зеленолистни зеленчуци марулите съдържат голямо количество желязо, което участва активно в лечението на анемия. А високото съдържание на магнезий в тях задължително трябва да се отбележи като подпомагащо по-ефективното възстановяване на тъканите /нервни, мозъчни, мускулни/.

Научно доказано е, че марулите притежават антимикробни качества и имат роля на верни пазачи на тялото от вируси. Честа е препоръката на специалисти от водещи научни институти в Европа и САЩ при вирусни инфекции да се консумират големи количества от зелените листа. Те укрепват имунната система и способстват за ускоряване на метаболитните процеси. Има наблюдения, че могат да потискат различни видове гъбички, сред които и упоритата Candida.

Солидното присъствие на фибри превръща марулите в прекрасен ресурс за справяне с нежеланите излишни килограми и различни нарушения в храносмилането. Фибрите създават чувство на ситост и винаги препоръчвам зеленолистния зеленчук в менюто на пациентите със затлъстяване, както и за запазване на отличните резултати след програма на плодове, чай и мед.

Що се отнася до консумацията им, то опциите са почти неизброими. От традиционните комбинации с репички, пресен лук и чесън, чери доматчета и други зеленолистни, до включването им в различни сандвичи и смутита и т. н. Вече имаме комфорта да са на пазара целогодишно, но традиционно най-интензивен е вкусът им напролет, когато в комбинация с пресния лук и чесън се превръщат в истински съюзник за справяне с т. нар. “пролетна умора”. Доказано е например, че пресният чесън съдържа много повече активни съставки от скилидките стар, така че не се лишавайте от богатите сезонни салати. Единствената препоръка е да ограничите или въобще да премахнете екстрахираните мазнини като слънчогледовото олио и други подобни, а също и солта. Прясно изцеденият лимонов сок сок, авокадото и прясно смлените семена или обезсолени натурални маслини вършат прекрасна работа.

При всички изброени ценни качества и широк спектър на употреба е важно да се уточни, че консумирането на марули не се препоръчва при пациенти с остри и хронични колити. Включването на зеленолистния зеленчук в менюто им трябва да е много внимателно.

Важно е да се знае, че марулите съдържат значително по-малко количество оксалати от спанака и листата на цвеклото например, което ги прави по-подходящи за консумация от хора, предразположени към формиране на оксалатни бъбречни камъни.

В народната ни медицина е бил популярен сокът от маруля. Прясно изцеден той се е давал за лечение на жълтеница, срещу главоболие и повишена раздразнителност, за справяне с безсънието. Редовна консумация се препоръчвала както на злояди малчугани, така и на бабите и дядовците им за облекчаване на артритни болки.

Що се отнася до миенето им, когато не сме сигурни за произхода - накисването за не повече от 20 минути във воден разтвор на сода бикарбонат или оцет дава задоволителни резултати за отстраняване на вредна химия. Не прекалявайте с продължителността, защото ще започнат да се разтварят и полезните минерали.

Съхранението на прясно откъснати марули трябва да става на тъмно и хладно място за кратко време. Ако ги поставим в хладилник, е необходимо да изберем добре затворен съд.

Марулите могат да са и верен съюзник за помощ на малки деца и поотраснали сърдитковци, които стискат зъби пред всяка храна, различна от доказано вредната- бърза и пълна със захари или мазнини. Със сигурност ще събудим интереса им с марулен дюнер - в два зелени листа /на които леко сме начукали средната жила/ завиваме късчета тофу, обезкостени маслини, царевичи зърна и половинки чери доматчета. Впрегнете грижовната родителска фантазия, усилието си заслужава!

 

Салата с ленено семе

Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков

Продукти:

1 бр. крехка маруля,

1 бр. краставица,

4-5 бр. репички,

1 стрък пресен лук,

1 стрък пресен чесън,

1/2 авокадо,

1 суп. лъжица прясно смляно ленено семе,

ябълков или винен оцет на вкус,

щипка самардала

Приготовление: Нарязваме марулята, краставицата, репичките, лука и чесъна. Намачкваме добре авокадото и го прибавяме към салатата. Наръсваме с лененото семе, оцета и самардалата и разбъркваме добре.

От 20 май медицинският център на д-р Емилова ще работи отново при спазване на всички предписания и препоръки на здравните власти.

Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"