О, лениви юроде, защо не ходиш ти на фитнес!

Поставени сме на позорното място в поредната статистика. Българите се оказват най-мързеливите в Европейския съюз, според британско изследване, оповестено от „Дейли мейл”, по случай световния „Ден на мързела”. То вече само на бабината ни хурка не е посветен „световен” ден, че да се подмине мързела - вехтозаветен бич на прогреса.

Че сме редовни фаворити на статистиките като най-бедни и най-нещастни граждани на Европа приехме смирено. Понеже фактите го потвърждават, а пред тях и боговете немеят. Но относно първенството по мързел роптаем.

Статистиките съставят извлеченията си връз древния принцип „Всичко се познава в сравнение.” Наложени спрямо скандинавците например, се оказваме най-отзад, относно показателя „физически упражнения, с които да се поддържа тялото в добра форма.”

Шведите, блазе им, на 90% ходили редовно на фитнес. Докато 78% възрастни българи признали, че не извършват никакви усилия, в името на добрата си телесна форма. Канапът ги връзва да прецапат до фитнеса, да наброят нормата тегели в басейна, N-пъти тенис, а в уикенда - езда и прочее пропускани от ленивия българин възможности да си благоустрои духа в здраво тяло.

Собствено ние тук все още се придържаме към отживялата представа, че мързелив е онзи, който не работи – кибичи и връзва кусур на трудещите си. От емпиричен опит с този тарикатлък народът стигнал до заключението: „Накарай мързеливия да работи да те научи на акъл!”

И като така и така сме класифицирани като най-мързеливи на материка, защо да не понадим малко акъл на британските статистици?

Например тукашната статистическа единица, санитарка в болница, бъхти и като миячка на входовете на 4 блока. „Ей, навъртяла съм от зарана 16 километра!” - хвали се привечер, придържайки с ръка дископатичния си гръб. Синът й, тираджия по трасето Югоизточна - Северозападна Европа й подарил мобилен телефон с екстрата – крачкомер.

Ерго: Физически усилия - налице, тяло в добра форма – няма!

Подминати в статистическото Елдорадо на ленивците са онези в напреднала възраст проценти от населението, които чрез неустановен брой движения постигат земеделската си продукция за „иззимяване”. (Пояснение за господата от фитнеса: Думата означава да избутат зимата без глад.) Без напрегнати физически усилия животоспасяващият резултат е невъзможен.

След благополучното „иззимяване” на споменатата категория идва ред на т. нар. хващане за зеленото. Тук идва ред на малцинствата, които според всеобщото европейско убеждение тук били безобразно занемарени. Не и по отношение на телесната динамика. Пъплят по баирите да берат де що е покарало. Тия не се щадят във физически смисъл – вървят, пълзят, подскачат, катерят се – в в завидна фитнес форма.

А иначе ако някой любознателен британски статистик потърси отговор на въпроса „Кой в България ходи на фитнес?” може да се вдъхнови за проникновена социална поема ала Н. А. Некрасовата „Кой в Русия живее добре”.

Тъдява е по-различно от джогинг из Хайд парк със сокоизстисквачка, стисната под мишница…

Та думата ни е, че „игрите със статистиката с право могат да се нарекат доста плоски.” както установява Станислав Лем в прочутото си есе „Дж. Джонсън и С. Джонсън. Една минута.” То представлява пародийна рецензия на хипотетична книга - апотеоз на статистиката. Книгата излага в цифри какво правят всички хора на земята в една минута. Колко се раждат, сношават, умират и в цифрови измерения всичко възможно, което човечеството върши и изпитва в промеждутъците. Като рецензентът изтъква куриозни моменти от рода колко наброяват страдащите от психически заболявания, при което се оказва, че днес в една минута има повече луди, отколкото жители на Земята преди десетина поколения…

„Можем да се възмущаваме от тази книга, да я приемем като оскърбление по адрес на целия човешки род, отправено толкова ловко, че не може да се обори, но във всички случаи си заслужава да се замислим над нея, макар че изводите няма да бъдат оптимистични.” размишлява авторът.

Нашата цивилизация всичко мери, пресмята, тегли, престъпва всякакви заповеди и забрани, иска всичко да знае, но става все по-многолюдна и поради това все по-малко може сама да се види. Рационалният обективизъм на статистиките със сръчността на патолог разчленява педантично милиарди хора на функционални късове, за да пасват към съответните графи.

А на потърпевшите не остава друго освен да се примирят с предназначението си на материал за аутопсионната маса. И докато аутопсиите, извършвани тайно от ренесансовия гений Леонардо да Винчи, под угрозата от разтерзание, били мотивирани от устрем към познания на ползу човешкия род, разрезите на статистиките в разгласявания им вид са самоцелни. Хайде сега да видим кой, къде, колко. И какво от това?

Цифри, графи, таблици, количества и съотношения без никаква питателна стойност за мозъка. Като някакви билбордове с натрапчив ефект пулсират в публичното пространство и изчезват. Щяха да са безобидни ако не насаждаха заблуди. И после, ха иди се обяснявай…Трай там бе аутсайдер, иди на фитнес!

 

Заблудите на стъкмистиката

Колкото по-широки територии от битието на т.нар. цивилизовани общества превзема статистиката, толкова повече поражда съмнения, че се изражда в лъженаука. Данни, изнасяни под формата на “академично” проучване, все по-често пораждат недоумение, всяват заблуди и оправдават прозвището “стъкмистика”.

Публикувано от Милена Бойчева

Този уебсайт използва "бисквитки"