Томас от „Игри на волята“ пред „Труд“: След предаването станах по-мил и земен

Очаквах, че форматът ще бъде повече спортен

Томас Нацидис е първият участник, отпаднал във финалната седмица на „Игри на волята“. Сърф учителят бе определян като най-комплексният играч, който до последно не влезе в конфликт с никого от съплеменниците си. Освен с по-кротката си натура, той изпъкна и със силното приятелство, което създаде с Веско и Март, запазило се и до днес. Пред „Труд“ Томас разказа с какви очаквания е влязъл в предаването, какво е научил за себе си и каква е била стратегията му за оцеляване.

- Томас, ти си първият отпаднал във финалната седмица на „Игри на волята“. Какво според теб не ти достигна, за да победиш Венцислава?

- Мисля, че отговаряйки на този въпрос, трябва да съм напълно искрен със себе си. Видимо е, че Венцислава ме победи с по-острия си ум и досетливост, пъзелите са нейната сила и тя го е казвала неведнъж. Смятам, че и аз се справям добре с тях, което показах в битките си срещу Амелия-Мира и Роберта, но този път съперникът ми беше по-подготвен от мен. Кубът, който имахме за задача да наредим, беше от една минала елиминационна битка, в която се срещнаха Амелия и Гичка. Още там разбрах, че с този елемент шега не бива! Излизайки на арената, щом видях пъзела, разбрах, че кошмарът ми се е сбъднал.

- В кои игри се чувстваше по-уверен - силовите или стратегическите?

- Това е въпрос, на който тези, които гледат редовно предаването, знаят отговора. Работата е там, че физиката ми не ми позволява да бъда най-добрият в силовите задачи, но ми дава възможността да бъда най-бързият, гъвкавият и издръжливият. Относно стратегическите, показах в предни игри, че не са ми слабост, но не са ми и сила. Заради което паднах в последната си битка.

- Кой е твоят фаворит за финала и какви качества трябва да притежава победителят?

Победителят във финала трябва да притежава две основни качества, за да спечели. Първото е да бъде отлично подготвен физически и психически, а другото, и най-важното, е да има визия за какво ще изхарчи наградата от 200 000 лева. Това е голяма сума пари, която заслужава интелигентен и достоен човек, който няма просто да си купи кола и апартамент, а ще похарчи сумата за добри каузи. Веско и Добрин са сред малкото хора в предаването, които притежават този пакет от качества.

- С каква нагласа влезе в „Игри на волята“ и оправдаха ли се очакванията ти?

- Притеснен и мотивиран. Като всеки нормален човек се страхувах от непознатото, но нямах никакви очаквания, защото досега този формат не е правен в България и не знаех какво се крие зад завесата. Мотивиран, защото съм наясно със способностите си, както и че имам реален шанс да завърша първи в тази надпревара. Може би единствено очаквах, че форматът ще бъде повече спортен, отколкото социален, но се оказа, че и двете са от огромно значение, което ме изненада.

- Какво научи за себе си по време на престоя си в предаването?

- Може би звучи малко изненадващо, но не научих нещо кой знае какво. Аз съм човек, който е запознат със силата и страховете си, но все пак имаше известна промяна. Когато излязох от предаването, забелязах, че се държа много по-мило с хората. Вероятно това се дължи на факта, че в старанието си да се разбирам с всеки от участниците се научих да бъда по-земен и любезен с познати и непознати. Другото, което установих за себе си, е че мога да издържам на голям глад. Вътре бях подложен на неистов глад, толкова голям, колкото никога до сега не бях изпитвал. Не го пожелавам на никого! И въпреки това, ако ме попитате дали бих участвал отново, отговорът ми е да! Бих повторил и дори потретил.

- Ти си един от малкото участници, които никога не влезе в пререкание със съплеменниците си. Целенасочено ли странеше от конфликтите?

- Влязох с нагласата, че отивам на работа, а никой не иска да се кара с колегите си, нали така? Този начин на мислене не ме забърка в проблеми, а и ми спести номинацията в седмицата преди финалния етап. По принцип не си падам по стратегиите, не съм такъв човек.

- Създаде ли приятелства в „Игри на волята“ и с кого поддържаш контакт след края на снимките?

- Чувал съм от по-възрастни приятели, които са ходили в казарма, че точно там те са създали най-устойчивите и силни приятелства! Така се получи с мен, Март и Веско. Престоят ни вътре беше силна емоция, наподобяваща казарма, която сплотява както нищо друго.

- Интересува ли те какво се пише за теб в социалните мрежи?

- Това е толкова забавна и тъжна в същото време тема. Смешно ми е как хората за буквално няколко дни може да сменят мнението си от напълно негативно към напълно позитивно, и обратното. Натъжава ме, когато чета злобни коментари за себе си, но се старая да им отговарям с усмивка и да не допускам да ми повлияят.

- Какво ти казаха близките хора след излизането ти от предаването?

- Разбира се, подкрепиха ме, но имаше и шеговити подмятания: „Как можа Венцеслава да те бие?” Това не ме жегва, но няма да крия, че ми се искаше да остана по-дълго в играта.

- С какво се занимаваш в момента?

- В последните няколко години основното ми занимание е актьорската дейност. Работя по различни проекти, основно реклами за България и чужбина. Но паралелно с това заедно с фитнес модела Ивел Йорданов основахме собствена марка за хранителни добавки. В момента развивам и свой канал в YouTube, а съм активен и в Инстаграм.

Публикувано от Яна Петрова

Този уебсайт използва "бисквитки"