Красота! Веднага си го представих!... Влизаш в ресторанта, по масите – прибори, салфетки, вази, цветя и по един часовник като на шахматистите. Сядаш, сервитьорът долита светкавично, поръчваш му ракия и салата. Той си записва поръчката, обаче не подвиква като едно време: “Веднага, молим!” или “Идва, молим!” Не. Ведро ти казва: “Засичаме, молим!” – и трясва бутона на часовника!... Ако му кажеш, че бързаш, той много учтиво ще те информира, че заведението е с три звезди, тъй че ще чакаш петнайсет минути.
(Добре де, без часовници по масите: салонните управители ще засичат с хронометри...)
Направо е прекрасно, обаче защо е трябвало всичко това да се описва и да се регламентира в специална наредба? То не се ли подразбира? Нали уж от самото министерство признават, че това са “правила за сервиране по учебник, които се преподават във всички училища по туризъм и ресторантьорство”? Ще прощавате, ама те там в това министерство какво – две години са преписвали от едно гимназиално помагало ли, що ли? Или пък да не би никой ресторантьор и хотелиер да не е изучавал тия науки?
От друга страна, се питам: ама и за това ли трябва пак държавата да заповядва – как да си гледаш работата, с която си се захванал?! С наредба? Защо не направо със закон? Или с указ на президента. Така че за една повехнала салата да се самосезира прокуратурата.
Държавата ли трябва да обяснява (със специални наредби), че ако рибата, която ти носят, е “втора прясност”, означава, че рибата просто се е вмирисала?
Държавата ли да постановява (с други, още по-специални наредби, каквито се очаква да се пръкнат), че кофа с вода някак си не означава спа комплекс?
Не знам защо, но тази нова наредба на чиновниците от туристическото министерство ми напомни онзи стар и не особено смешен виц, дето един клиент гледа смаян сметката в ресторанта и вика: “Абе, нещо не разбирам тука. Салата – два лева, основно – пет лева, десерт – един лев, бутилка вино – три лева. Всичко единайсет лева. А сметката е трийсет лева. Как се е получило така?” “Ами, не се получи!” – му отговаря тъжно сервитьорът.
А на чиновниците им се е получило. Пак. На тях винаги им се получава. Две години седят, плюнчат калемите, преписват читанките, кипи безсмислен труд и накрая съчиняват наредби, с които се прогласява, че ракията трябва да е изстудена, а чашите да са без червило, където това е възможно.
ПП: Очаквам всеки момент министерството на информационните технологии да обнародва наредба за работа с компютри. Там точка първа ще гласи: “Ако нищо не помага – прочети инструкциите!”