Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Боянският клуб иска президентска република 22-ма професори създали клуба

Салатата до петнайсет минути и стажът да върви

Салатите и аперитивите трябва да бъдат поднесени до петнайсетата минута от поръчването им в най-разпространения тип заведения за хранене у нас – ресторантите с 3 и 2 звезди. А ако заведението е 5 или 4 звезди – до десет минути. Тъй повелявала новата наредба за категоризиране на туристическите обекти.

Красота! Веднага си го представих!… Влизаш в ресторанта, по масите – прибори, салфетки, вази, цветя и по един часовник като на шахматистите. Сядаш, сервитьорът долита светкавично, поръчваш му ракия и салата. Той си записва поръчката, обаче не подвиква като едно време: “Веднага, молим!” или “Идва, молим!” Не. Ведро ти казва: “Засичаме, молим!” – и трясва бутона на часовника!… Ако му кажеш, че бързаш, той много учтиво ще те информира, че заведението е с три звезди, тъй че ще чакаш петнайсет минути.

(Добре де, без часовници по масите: салонните управители ще засичат с хронометри…)
Направо е прекрасно, обаче защо е трябвало всичко това да се описва и да се регламентира в специална наредба? То не се ли подразбира? Нали уж от самото министерство признават, че това са “правила за сервиране по учебник, които се преподават във всички училища по туризъм и ресторантьорство”? Ще прощавате, ама те там в това министерство какво – две години са преписвали от едно гимназиално помагало ли, що ли? Или пък да не би никой ресторантьор и хотелиер да не е изучавал тия науки?

От друга страна, се питам: ама и за това ли трябва пак държавата да заповядва – как да си гледаш работата, с която си се захванал?! С наредба? Защо не направо със закон? Или с указ на президента. Така че за една повехнала салата да се самосезира прокуратурата.

Държавата ли трябва да обяснява (със специални наредби), че ако рибата, която ти носят, е “втора прясност”, означава, че рибата просто се е вмирисала?
Държавата ли да постановява (с други, още по-специални наредби, каквито се очаква да се пръкнат), че кофа с вода някак си не означава спа комплекс?

Не знам защо, но тази нова наредба на чиновниците от туристическото министерство ми напомни онзи стар и не особено смешен виц, дето един клиент гледа смаян сметката в ресторанта и вика: “Абе, нещо не разбирам тука. Салата – два лева, основно – пет лева, десерт – един лев, бутилка вино – три лева. Всичко единайсет лева. А сметката е трийсет лева. Как се е получило така?” “Ами, не се получи!” – му отговаря тъжно сервитьорът.
А на чиновниците им се е получило. Пак. На тях винаги им се получава. Две години седят, плюнчат калемите, преписват читанките, кипи безсмислен труд и накрая съчиняват наредби, с които се прогласява, че ракията трябва да е изстудена, а чашите да са без червило, където това е възможно.

ПП: Очаквам всеки момент министерството на информационните технологии да обнародва наредба за работа с компютри. Там точка първа ще гласи: “Ако нищо не помага – прочети инструкциите!”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.