Умопомрачителната сума от над 300 милиона лева искат „Зелените” от държавата за обгрижване на червеногушите гъски до 2022 година. За това сигнализираха в редакцията български земеделци и собственици на гори, след като “Труд” разкри, че еколозите са входирали план за опазване на червеногушата гъска в Министерството на околната среда и водите на стойност над 50 милиона лева. Схемата за гъските обаче се оказва, че засяга директно и Министерството на земеделието.
Историята започва още през 2003 година, когато “Зелени Балкани” с председател на управителния съвет Тома Белев закупува 1034 декара на брега на морето в Добруджа, за да можела точно там да зимувала популацията на червеногушите гъски. Само за земята са дадени над 1 милион лева, придобити с грантово финансиране. След това през 2010 година отново еколози от коалиция “За да остане природа в България” печелят 5,3 милиона лева по проекта “Безопасна земя за червеногушите гъски”.
Финансирането се осигурява по две линии - европейската програма LIFE и българския държавен бюджет. Проектът предвижда публично-частно партньорство с едри земевладелци от Североизточна България и изработването на план за дългосрочното обгрижване на гъските.
И докато ефектът от партньорството със земевладелците не е публичен и остава неясен, планът за гъските е качен гордо на сайта на Министерството на околната среда и водите. Чрез плана еколозите изискват финансиране от МОСВ, Министерството на земеделието и БАН да пазят гъските през следващите 8 години срещу “само” още 50 милиона лева.
Абсурдът обаче се изражда в парадокс. По стара българска традиция Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието през цялото време се оказва, че са давали пари за взаимно противоречащи си проекти.
Преди да продължим с дейността на Министерството на земеделието, трябва да споменем, че червеногушата гъска се смята за изключително вреден и инвазивен вид в земеделието, като унищожава масово житните посеви. По категоризацията на IUCN тя дори не е застрашен вид, а уязвим. Основно поради причината, че историческите преброявания на популацията се доказват като изключително неточни и се разминават в десетки хиляди всяка година.
Самите еколози така и нямат представа какво реално оказва влияние върху популациите, като напоследък по-скоро преобладават хипотезите, че нелегалният лов е основен фактор.
И така, след като еколозите от коалиция “За да остане природа в България” печелят огромни пари да развъждат гъските*, борещите се срещу самите гъски земеделци също решават да вземат някой лев. През предходния програмен период на европейските програми земеделското лоби успява да извоюва 182 евро на хектар субсидия, която да компенсира загубите на посеви, нанесени от червеногушата гъска.
Запитване на вестник “Труд” през лятото на 2015 година разкри, че годишните плащания по това направление са били около 50 милиона лева. Пак тогава директорът на фонд “Земеделие” обяви пред “Труд”, че за новия програмен период 2014-2020 субсидията е намалена “до 81 евро на хектар”.
Обаче през есента на 2015 г. зърнопроизводители са дали на съд решението на фонд “Земеделие” за намаляване на субсидията за червеногушите гъски. Мотивът е, че те вече са кандидатствали за старите размери на субсидията и желаят да получават на година пълните 50 милиона лева като обезщетение за развъжданата от еколозите гъска. Така, ако съдът отреди, българската държава реално може да трябва да налее още 300 милиона лева за компенсация на земеделците до края на програмния период. Всъщност остава отворен и въпросът колко са вече изплатените пари по предходния период, тъй като справката на “Труд” през миналата година откри само едногодишен разход.
Ако съберем всички държавни разходи по направлението “червеногуша гъска” за двата програмни периода по европейски програми с цялото й опазване, развъждане и обезщетения, България има опасност да плати между 350 и 500 милиона лева.
Тоест схемите на еколозите от коалиция “За да остане природа в България”, завъртели след себе си водовъртеж от проекти и далавери на земеделци и чиновници в МОСВ и МЗХ, ще ни струват колкото една магистрала. Или колкото бюджета на фонда за лечение на деца за 50 години напред.
Очевидно живеем в страна, в която гъските са многократно по-ценни, отколкото животът на болните деца.
Както е казал някога Роналд Рейгън, справедливото наказание за глупостта е бедността.
*Въпреки огромните пари, наливани в екологични НПО-та, по данни на IUCN популацията на червеногушата гъска остава стабилна през последните 10 години - нито се увеличава, нито намалява.