„Аз си карам с 250 км/ч, а ти ме засичаш!” Обвинителното изречение е последвано от гнусна псувня. И заплахата, че ей там - в Бургас, “ще те чакам с още 10 души да те пребием”. Сцената се разиграва на магистрала “Тракия” на прав участък след Карнобат. Репликите са на мутра с “Мерцедес”, насочени към шофьор на автобус, позволил си да изпреварва.
Оставяме настрана реакцията на пътниците в автобуса. Да отбележим само, че те пътуват към българското море, за да си харчат левчетата. Не са тръгнали нито за Гърция, нито за Турция. Най-вероятно и с техни пари от предишните лета горепосоченият представител на джунглите около Слънчев бряг си е купил мерцедеса.
Проблемът и по света, и у нас е, че пътищата стават все по-широки и гладки, колите - все по-бързи и удобни, а човекът зад волана остава същата поизправена маймуна. Нещо по-лошо - наблюдаваме всеки ден как революцията на мобилните технологии не само спира, а и връща назад еволюцията видовете.
Един орангутан почти със сигурност може да се научи, че когато натиска педала на газта и стрелката стигне определена цифра на скоростомера, ще бъде нарязан със стъкла и ламарина. Нужни са само няколко опита, при които да бъде убоден, докато свикне. На каквито и опити да бъде подложен неговият братовчед с мерцедеса, той ще продължи да фучи в най-лявата лента на магистралата. Той е сигурен, че както не спазва Закона за движение по пътищата, така може да нарушава и законите на физиката. Убеден е, че неговото анаболно твърдо тяло е неподвластно на инерция, гравитация и деформация.
Ето тези примати трябва да са целевата група на КАТ. Да им махат с палки от сутрин до вечер, че даже и нощем. Да ги проверяват за алкохол и наркотици. Да им бъркат в багажника и да им гледат в аптечките. Да им вдигат колите с паяци. Да ги снимат с камери. Да ги викат с призовки. Да им вземат книжките. Да им спират мерцедесите и БМВ-тата от движение…
Лошото е, че своя арсенал пътната полиция използва срещу обикновените шофьори със среден клас коли. Катаджията не смее да се изпречи на пътя на лимузината. Вътре може да се вози я депутат или министър, я кмет или старши комисар.
България е една от малкото страни по света, в която разрешената скорост по магистралите е 140 км/ч. Тя позволява на всеки да кара с до 150 км/ч без санкции. В същото време у нас има общо 25 стационарни радара, от които има-няма 10 са на магистралите. Мобилните камери, монтирани в патрулни коли, са доста повече - 148. Но обикновено те са пращани да дежурят по улиците, на околовръстните шосета или на опасни двупосочни пътища, където стават челни удари.
Шофьор с мощен автомобил може спокойно да стъпи на скоростната лента на изхода на София и да излезе от нея чак около Бургас, без да е бил засечен в нарушение. Рискува само да бъде застигнат и ударен в гръб от някоя още по-мощна кола, или самият той да се забие в нечия задница. Така в най-лявата лента се събират много маймуни и лесно стават бели.
Като капак на подобна безнаказаност е и нулевата организация на контролните органи по нашите магистрали. Едно са инспекторите от ДАИ, които спират камиони и автобуси, друго са катаджиите от Пътна полиция, която следят за правилата за движение, и трето са дежурните ченгета от Магистрална полиция, които отговарят за криминалните престъпления.
Какво да правим всички ние, когато караме с нормална скорост по “Тракия”, “Хемус”, “Струма”, “Люлин” или “Марица” и засичаме колите на мутрите с техните 250 км/ч? Нищо друго, освен да спрем за малко в аварийната лента и сами да си проверим аптечките. Само след няколко километра може да се наложи да оказваме първа помощ.
60 жертви по магистралите през миналата година
191 тежки катастрофи са станали по българските магистрали през 2015 г. При тях са загинали 60 души, което прави 13,7% от всички жертви за миналата година. През 2014 г. убитите са били 39, или 8,4 на сто от общия брой загинали.
България и Румъния са на първите две места в Европейския съюз по жертвите на катастрофи през 2015 г. - 95 души на 1 милион от населението. Предишната година страната ни е била на четвърто място, изпреварвана от Румъния, Латвия и Литва.