Имам желание да доведа докрай битката за внедряване на нашата схема за лечение на КОВИД-19
Академик Ваньо Митев чества светъл юбилей - 70 години, изпълнени с професионални успехи, блестяща кариера на учен и изследовател, отдаден на хуманния дълг да помага на пациентите. Негова е заслугата за прилагането на една от малкото успешни и евтини терапии, използвани в страната ни по време на пандемията на КОВИД-19 с бромхексин и колхицин. Навръх юбилея му разговаряме с академик Митев за битките му в живота и науката, за успехите и трудните моменти, както и за несправедливите обвинения, завършили със спечелването на съдебни дела.
Академик Митев, който не обича да говори за личния си живот, пред „Труд news“ открехва вратата и към него, разказвайки за съпругата и децата, внуците и родителите си. Бащата на акад. Митев е откривателят на шестия сърдечен тон. Неговото име носи детската болница в София - „Проф. Иван Митев“.
- Академик Митев, първо искам да Ви честитя юбилея от името на в. "Труд news" и да ви пожелая много здраве, нови творчески успехи и късмет. Вие сте били 21 години ръководител Катедра, зам.-декан, зам.-ректор, два мандата Ректор на Медицински университет-София и два мандата председател на съвета на ректорите, а сега Председател на общото събрание на университета. Академик сте на БАН, два пъти учен на годината, Доктор хонорис кауза на български и чуждестранни университети, почетен гражданин на Русе, Враца, Мизия и Горна Малина. С какво най-много се гордеете?
- Най много се гордея с чудесната си съпруга, професор по дерматология, ръководител Катедра и началник Клиника, двете си дъщери и тримата (засега) прекрасни внуци. Зетьовете успешно се вписват в голямото семейство. Гордея се естествено и с майка си и баща ми, откривателят на 6-ия сърдечен тон, на който ще честваме 100 години от рождението му тази година на 4 октомври. Гордея се с родителите на съпругата ми - баща ѝ, Гацо Стоянов е знаменита шестица на ЦСКА и националния отбор по футбол, най-добър на този пост за миналото столетие. Гордея се и със сестра си, професор по педиатрия и трите си племеннички, две от които за завършили медицина. Гордея се и с прекрасната си Катедра, която е гръбнакът на научната дейност в Медицинския университет. Гордея се с Университета, който съм ръководил и който не ме изостави през осемте години на съдебно преследване. Гордея се с приятелите си. Въобще, аз съм един щастлив човек.
Както прозира от въпроса Ви, всички тези позиции се заемат след таен мажоритарен избор. Това не може да не ме ласкае. Няма как да принудиш 400 души делегати на Общото събрание да гласуват против волята си. Цял живот съм избиран мажоритарно и знам каква отговорност е, затова по принцип съм твърд привърженик на мажоритарния вот. Ако този вот бе въведен веднага след 1989 г. сега нямаше да има „Осем джуджета“, „Нотариуси“ и т.н. Но тогава депутатите нямаше да се назначават по метода на редене на листите и щяха да са в голяма степен независими. Щеше да е прекрасно, ако по всяко време на мандата му мажоритарно избраният депутат, ако е „нагазил лука“, да има опция да бъде отстраняван от Парламента след например подписка на 2/3 от избирателите на района, от който е избран. Ще си позволя да направя едно отклонение. През 1992 г., когато в Италия прокурорът Антонио ди Пиетро започна прословутата операция „Чисти ръце“, бях във Франция и мой колега от Италия ми обясни по такъв начин случващото се там, което много ми напомня сегашна България: „Италианският народ е много търпелив, но корупцията е взела такива ужасяващи размери, че почва да засяга почти всеки гражданин. Причината е, че в парламента са едни и същи хора от десетилетия, благодарение на пропорционалната система. Профсъюзите обявяват, че ще обявят обща национална стачка, ако не се избере нов Парламент, но мажоритарно! Политиците са принудени да се съгласят, след изборите новите депутати са 90% и тогава те гласуват извънредните пълномощия на Ди Пиетро, като му осигуряват и стабилна охрана. Така се е почнало. Както хората гласуват за кметове и за ректори, така би трябвало според мен да гласуват и за депутати.
- Назовавате Медицинския университет-София “Медицинския университет“?
- На това ме научи моят приятел и бивш Ректор на СУ проф. Иван Илчев. През 2008 г. с него и тогавашния ректор на Техническия университет проф. Камен Веселинов основахме „Асоциация на изследователските университети“. Това бяха силни личности, които нямаха навика да превиват гръб. Когато говореше за медицинско образование, проф. Илчев признаваше само нас и поради това ни наричаше “Медицинския университет“, въпреки че СУ имаха медицински факултет. Реших „скромно“ да му подражавам.
- Как успяхте да вдигнете един университет, който изпитваше финансови трудности, подобно на другите университети по това време?
- Когато станах Ректор през 2008 г., факултетите имаха 100% финансова независимост или на практика медицинския факултет (МФ) държеше почти всички средства. Ректорът не знаеше какво и за какво се харчи в МФ. Тогавашният декан нулира МФ и до голяма степен университета. Тъй като преди да стана ректор, бях 8 години зам.-декан и зам.-ректор, имах ясен план за повишение на собствените приходи. Това ми беше основната грижа и чрез повишение на държавната поръчка, много агресивна кампания за привличане на чуждестранни студенти, на които вдигнахме и таксите, използване на всяка възможност за проектно финансиране, изнесено обучение в Швейцария и Италия и други икономически механизми успяхме да тръгнем нагоре. Но през 2009 г. ни удари световната финансова криза и по средата на годината бюджетите на всички университети бяха орязани с 30% („Малката пица“ на Дянков). Някои обявиха принудителни „дървени ваканции“ през зимата. Тогава извиках главната счетоводителка да направи разчет на средствата, с които разполагахме и да намери начин да повишим заплатите с 10%. Това и стана, а хората се успокоиха. Казах ѝ, че перспективите са добри и през 2010 г. ще наваксаме харчовете и това се случи. По мое време чуждестранните студенти нараснаха от 700 на 3000 души. Трудовите възнаграждения нараснаха 4 пъти, а всичко, което можеше да се ремонтира, бе сторено. Особено рисков и изнервящ бе грандиозният ремонт на овехтялата сграда на Предклиничния университетски център (преименуван в Медико-биологичен комплекс - МБК). Три отделни фирми едновременно трябваше да съгласуват действията си, а учебният процес не трябваше да прекъсва. Сега сградата е в прекрасно състояние, както и всички кабинети и лабораторни, семинарни зали и аудитории. По-време на първия ми мандат, обаче, се случи нещо, с което особено се гордея. Успяхме да направим подробен устройствен план на територията на Университета и по този начин пресякохме опитите да се разпарчетоса този безценен терен, а апетити имаше много. Това се случи за по-малко от 2 години с огромната помощ от страна на тогавашния главен архитект на София г-н Петър Диков и силна политическа подкрепа.
- Имахте много амбициозна инвестиционна програма. Какво се случи с нея?
- С една дума за осем години на практика нищо. След като Общото събрание прекрати мандата на проф. Миланова, всички всевъзможни инстанции се нахвърлиха върху Университета (над 40 проверки), а аз бях даден мълниеносно на съд. Тази история бе много подробно и обективно отразена във Вашия вестник. Това, което мога да допълня, че прокурорът по първото дело се оказа свързан с „Осемте джуджета“. Новият ректор тогава, проф. Златков, трябваше наистина да работи в много тягостна обстановка. Той избра тактиката да се сниши и да не прави нищо, за да не давал повод да бъде обвинен в нещо. Вместо максимално бързо да започне строежа на новия административно-учебен комплекс, той започна мъчителна процедура на проектиране, която трая 4 години и завърши със съдебни разпри. Впоследствие се оказа, че проектът отново трябва да се преработва, понеже сградата била с един етаж повече от допустимото. Златков ликвидира изнесеното обучение, закри зимния и летните студентски лагери и състезания, нещо повече, отказа да подпише договор за строеж на луксозното общежитие с победителя в обществената поръчка, минала по времето на проф. Миланова без никакви обжалвания. Измисли си формален повод, че документацията бе изчезнала от кабинета на Миланова, за което бе уведомена прокуратурата, но тя не прояви интерес. Тези документи бяха възстановени, но той така и не подписа договора. Покри се като мишка, не си спомням да е дал и едно интервю или да се е показал по телевизията, а всички останали инвестиционни планове бяха замразени. Станахме за смях пред колегите от останалите ВУЗ-ове. Посегна дори на празника на Университета, като тихомълком започна да не го чества и за малко да провали честването на стогодишнината на Университета. Златков разтури организационния комитет, защото аз го оглавявах, дезертира от задълженията си да организира празненството и прехвърли отговорността на декана на МФ. Тук искам да почета паметта на покойния бивш декан на МФ, чл. кор. проф. д-р Иван Митов, който тогава въпреки с тежка диагноза стисна зъби и организира грандиозното честване и спаси честта на Университета. През 2014 г. прокарах идеята и академичен съвет (АС) прие да разкрием Научно-изследователски институт към Университета. Тази идея се възприе от другите университети и държавата, всички медицински университети разкриха такива структури, само ние нямаме. Чак сега, след смяната на Трайков, сме в процедура.
Новият ректор, акад. Трайков, дойде с гръмки обещания. За да си извоюва предизборна подкрепа, обеща да размрази инвестиционната програма, да подпише договора и започне строежа на луксозното общежитие, да възстанови изнесеното обучение, да създаде най-после Научно-изследователски институт към университета. Нищо подобно не се случи. Той се обгради с PR-и, даде по негови думи 95 интервюта и телевизионни изяви на фона на почти 4-годишно нищоправене. Както споделяха служители в Ректората, разочарованието от него е много по-голямо, защото от Златков не се очакваше нищо и той не направи нищо, но Трайков дойде с голямата кошница и отново не направи нищо. На АС новият ректор проф. Ланджов, избран да довърши мандата, докладва докъде е стигнала инвестиционната програма. Оказа се, че след още 4 години сме на почти същото място, както по времето на Златков и всичко това на фона на непрекъснати приказки на Трайков, че нещо се правило. Вече не ни се смеят, а се подиграват.
Ще дам един пример, който е много показателен. За да не подпише договора за строеж на луксозното общежитие, Трайков изтъкна като довод на последното отчетно-изборното събрание, че имало незаконно построена сграда на нашия терен. Това е така, на той не направи нищо, за да се премахне. Тогава аз се заех с казуса. Говорих с тогавашния здравен министър д-р Стойчо Кацаров и той с голям ентусиазъм заяви, че ще премахне постройката, за да помогне на Университета. Организирах среща в МЗ между министъра, ректора Трайков и мен. Съвсем изненадващо Трайков се изметна и каза, че не може да строи, защото липсвала документация!? Такъв проблем отдавна нямаше! Министър Кацаров гледаше с недоумение, а Трайков след срещата ми обясни, че ще пусне нова процедура, но и това не направи. Сега при новия ректор се разбра, че фирмата победител ни съди за нанесени ѝ щети на стойност около 1.5 милиона лева и ако спечели Университета, не само, че няма да има общежитие, но и ще загуби значителна сума. Това старателно се премълчаваше от Трайков. Навремето бях изчислил, че за период от 5-7 години общежитието щеше да се изплати и Университетът щеше да е на печалба. От три години деканът на МФ проф. Буланов се опитваше да оправи окончателно входа и терена около МБК, но така и не получи зелена светлина от Трайков. Сега се извършва ремонт и се оказа, че за 3 месеца може да се направи повече, отколкото за 3 години и половина.
- А какво стана с изнесеното обучение, което бе марка за Медицинския университет?
- Това ми е голямата болка. Закрито, първо от тогавашния просветен министър Кунева, ликвидирано напълно от Златков и невъзстановено от Трайков. Бях даден на съд и заради него, съдът ме оправда напълно, но ректорите след това не го възстановиха, въпреки че предизборно се клеха, че ще го направят. В това отношение станахме хит в Европа, логото на Медицинския университет бе в Швейцария и Италия. В Италия тяхното министерство на образованието, на здравеопазването, на вътрешните работи и стоматологичния съюз се опитаха да го забранят, но ние спечелихме делото в италианския съд. Но тук, в България, незаконно ни съсипаха. Организацията на едно такова обучение изисква много време и нерви, а много по-лесно е нищо да не правиш, което се и практикуваше от ректорите след 2016 г.
Сега, след ерата Трайков, се опитахме да го възстановим, съобразно измененията в ЗВО. Много бързо изготвихме разчетите, но проблемът е, че италианските ни партньори, които понесоха големи загуби, се дезинтересираха. Университети от Полша нахлуха в нашата бивша територия и остана само една надежда от предлаганите от нас дисциплини в 3 направления. МОН на Кунева, с помощта на прокуратурата, ДАНС, подкрепяни от вестници и телевизии и какви ли не инстанции и „колеги“ съсипаха най-успешния и разпознаваем в чужбина български университет, всяха страх с изфабрикувани обвинения, а страхливите нищоправещи ректори затвърдиха погрома. Сега проф. Ланджов полага големи усилия да се излезе от това блато.
- Какво стана с гръмко обявеното обвинение от бившия главен прокурор Гешев за прием на джихадисти?
- Искам да припомня, че когато се разбра, че псевдоджихадистите са приемани по времето на проф. Златков, те буквално се изпариха от обвинението на третия ден. За да продължи обаче поръчковото съдебно преследване, отново ми скалъпиха обвинение, за което бях вече оправдан - че тестовият изпит на 35 чуждестранни студенти не бил изпит. Тези студенти са от същата партида, за която ме съдиха и оправдаха, но с други имена, а обвинението е буквално copy-paste от първото. По интересното е, че имах гръмко бланкетно обвинение, че съм образувал организирана престъпна група (ОПГ) в началото на м. декември 2014 г. То се базираше на нищо - никой свидетел не е казвал такова нещо, няма СРС-та, няма засечени телефонни разговори, в този период бях в Гърция за връчване на наградата „Доктор хонорис кауза“ и в Германия. Прикаченото към мен тричленно семейство се оказа, че е било в Лондон, непознат за мен член на ОПГ също не е бил в България, на “чиято територия“ аз съм вербувал „един по един“ членовете на ОПГ. Но сега действащият закон позволява празен лист да влезе в съда, а влезе ли, прокуратурата е цар в протакане на делото с разпити на безсмислени свидетели и други похвати. За първото дело благодарих на прокуратурата, че „не ми е повдигнала обвинение, че дишам“, но второто обвинение е именно за това. Оправдаха ме преди 10 месеца, сега сме на ниво Апелативен съд. Прокуратурата не се отказва и търси начини за ново протакане. От януари 2018 г. до сега са пълни 6 години на десетки разпити и съдебни заседания... С тази схема на разрешаване на бланкетни обвинения да влизат в съда, прокуратурата на практика печели винаги. Интересно е да отбележа, че една от спецследователките по делото ми (СВ) се появи в списъка на тези, които са били на заплата при Петьо-Еврото. В конкретния случай - 4000 лв. месечно. Друг уволнен от службите, обработвал двамата главни свидетели на прокуратурата, след това отива да работи при Еврото. Ще припомня какво казва след няколкочасов разпит в съдебно заседание един от обработваните свидетели Мехмед Мете: “Казах, каквото ми казаха, подписах, каквото ми казаха”. Той се представи като сътрудник на ДАНС от 8 години и в момента е екстрадиран от България.
- Как оценявате състоянието на висшето образование в момента?
- Да припомня, че в началото на 2020 г. ударно, по Стахановски, бяха направени поправки в ЗВО, чиято единствена цел бе да се ограничи университетската автономия. Това стана полулегално и скорострелно, с крепката подкрепа на ГЕРБ и БСП и активното участие на ректора на СУ проф. Герджиков. С моето показно прокурорско преследване на ректорите бе демонстрирано, че това може да се случи на всеки един от тях и те не реагираха дори на такава фундаментална глупост, като мандатност на ръководителите на катедри. Появи се някакъв безсмислен договор за управление на мажоритарно избрания ректор с политически назначен и зависим министър, което е първа стъпка към отнемане автономията на ВУЗ и т.н. Ректорите си го изкараха на проф. Герджиков, като го унижиха и не го преизбраха за председател на съвета на ректорите, въпреки, че бе единствен кандидат. САЩ е страната с най-реномираните университети, с най-много нобелисти. Защо не се поучим от нея? Там има само едно правило - можеш/не можеш. Няма възрастови ограничения, няма мандатност, всичко зависи дали управляваш печелившо, дали имаш научна продукция на световно ниво и непрекъснато си на монитора. Може да си млад, но некадърен - заминаваш си, може да си на възраст, но можещ и допринасящ за просперитета на университета - оставаш. Един пример, най-големият университет в САЩ с 76 000 студенти (UCF) се управлява повече от 20 години от 78-годишна жена с болестта на Паркинсон, но невероятен мениджър. Доста голяма полемика имаше около идеята за окрупняване на университетите. Ами, държавата да стимулира финансово евентуални обединения, да се отпускат повече средства на университетите, намиращи място в международните класации и ректорите сами ще търсят начини за окрупняване. В Япония има 15 императорски университета. Водещият от тях, Токийският, получава половината от отпуснатата сума. По такъв начин се стимулира качеството. Не е тайна за никого, че мълниеносното приемане на възрастовите ограничения бе с цел да не мога да се кандидатирам за ректор, нещо, което бях заявил. Ректорите се шегуваха и наричаха поправката “Анти Ваньо Митев”. Тъй като не подкрепих „правилния“ кандидат за ректор на Медицинския университет, а имах и нахалството да се кандидатирам за председател на общото събрание, една седмица преди изборите по използваната като наказателна телевизия срещу мен БТВ бе гръмко съобщено, че отивам на съд, за ръководене на ОПГ. Мен ме избраха за председател на общото събрание и в академичния съвет, а пишман кандидат-ректорът получи 47 гласа от 400 за академичен съвет и се реализира като здравен министър, по чието време умираха по няколкостотин души на ден от КОВИД-19.
- Успяхте ли да внедрите схемата за лечение на КОВИД-19, за която многократно говорихте на страниците на в. "Труд news"?
- Не! Стената от мълчание е непреодолима. Ще ви цитирам последното официално съобщение от 22 март 2024 г. 12 нови случая - починали 2! Общ брой на починали - 38 746. МЗ изказва съболезнования. Само вестник "Труд news" сигнализира за това. МЗ, Парламентарна комисия по здравеопазване, останалите медии, си мълчат, а огромната част от тези случаи можеха за бъдат спасени. Роднините на починалите от автомобилни катастрофи или болнични грешки се борят за правата си, но тези на починалите от КОВИД-19 приемат смъртта безропотно. След толкова публикации в списания с импакт фактор на нашата схема за лечение, при която върху 785 болни сме доказали че смъртността пада до 7 пъти това безразличие си е направо престъпление.
- Какво бихте си пожелали за юбилея?
- Естествено здраве и късмет на мен и всички мои близки и приятели. На университета възможно най-скорошно обновяване. Имам огромно желание да доведа докрай битката за внедряване нашата схема за лечение на КОВИД-19, още повече, че тя е приложима и при усложнения на други вирози. Годишно по света по подобен начин загиват между 300 и 600 хиляди души от грипни усложнения. Тези хора и КОВИД-19 болните могат да бъдат спасени.
Нашият гост
Академик Ваньо Митев е роден през 1954 г. в Русе. Завършил е Френската езикова гимназия в София, след това Медицинска академия в София. Бил е редовен аспирант. Професор е в Катедрата по биохимия на Медицинския университет в София от 1998 г. - най-младият професор тогава в медицинските среди. Специализирал е във Франция от 1991 до 1994 г. Бил е заместник-декан, заместник-ректор, два мандата ректор на Медицинския университет в София и два мандата председател на Съвета на ректорите в България. В момента е председател на общото събрание на Медицинския университет в София. През май 2015 г. е избран за академик. Почетен гражданин на Русе, Враца, Мизия и Горна Малина.