Когато ви интересува голямата европейска политика по време на българското Възраждане, освободителните борби и Руско-турската война от 1877-78 година, не може да минете без блестящите изследвания на акад. Константин Косев. Научните му интереси са свързани с Възраждането, борбата за национална независимост и дейността на нашите революционери. Особено го вълнува германската политика по Източния въпрос и конкретно ролята на Ото фон Бисмарк по време на Берлинския конгрес. В своите трудове той детайлно изяснява сложните взаимоотношения между Русия, Германия и Австро-Унгария. Днес акад. Косев става на 80 години.
Не е пресилено да се каже, че по-голям познавач на живота, политиката и делата на “Железния канцлер” Ото фон Бисмарк от акад. Константин Косев няма. Преди 40 години той написва докторската си дисертация за Бисмарк и Източния въпрос. Днес обича да се шегува, че никой досега не го опровергал – нито у нас, нито в чужбина.
Косев е роден на 15 август 1937 г. в Дупница. През 1960 г. завършва Софийския университет, специалност “История”. Работил е като докторант в Института по история при БАН. През 1965 г. става кандидат на историческите науки с дисертация на тема “Развитие на капиталистическите отношения в българското градско стопанство през 60-те и 70-те год. на ХIХ в.” с научен ръководител проф. Ал. Бурмов. През 1966-1967 г. специализира в Мюнхен и Бон. Между 1973 и 1978 г. е заместник-директор на Института по история и на Единния център по история на БАН. В периода 1974-1989 г. е преподавател по история в Историческия факултет на Софийския университет. През 1977 г. става доктор на историческите науки, а от 1979 г. и професор. От 1989 г. е член-кореспондент на БАН.
През 1990 г. става за малко министър на народната просвета и заместник-председател на Министерския съвет. Депутат е в Седмото Велико народно събрание (1990-1991). От 1991 до 1997 г. отново е преподавател в Софийския университет, а от 2003 г. е академик. Между 1996 и 2007 г. е заместник-председател на БАН.
През всички тези години яко рови в архивите в чужбина и у нас и издава 8 монографии, както и десетки други научни публикации. Приятен събеседник, винаги готов да намигне към историята и да я съпостави с днешните времена.
Запитан, ако Бисмарк беше жив, каква щеше да е позицията му по отношение на България, която днес се люшка между русофобия и русофилия, Косев се усмихва и отвръща: “Щеше да заеме правилната позиция”. И продължава: “Той е бил голям приятел на Русия и е смятал, че без Русия, няма да се стигне до обединение на Германия. И то по времето, когато Русия е била много зле – след Кримската война. Голямото политическо откритие на Бисмарк е, че макар и Русия да е загубила Кримската война, тя непременно ще се възстанови като велика сила и точно тя ще бъде най-полезна за германското обединение и превръщането на Прусия във велика държава”.
Интересно е, че Бисмарк последователно изпълнява тази политическа линия и успява. Това е наистина огромен успех да създадеш велика държава в Централна Европа при традиционните хищници наоколо, казва академикът. Защото всички тогава гледат със страх и със завист новото творение. През цялото време той държи да се запази съюза с Русия. Когато е отстранен от властта и идва малоумният кайзер Вилхелм Втори, Бисмарк отива на куртоазно посещение при него. Казва му: “Ако наистина държите на благото на нашия народ, никога не почвайте война срещу Русия”, продължава увлекателния си разказ акад. Константин Косев.
Вчера той сподели за първи път пред читателите на “Труд” за един малко известен куриоз от по-новата история. Бисмарк пише своите “Спомени и размисли”, които са неговият завет към поколенията. През 1940 година преди нападението на Хитлер срещу Съветския съюз, Сталин нарежда да се издадат спешно спомените на Бисмарк на руски език. Излизат в три тома. Тогава вече е имало слухове, че Хитлер се готви да напада СССР. За това научих през 1972 година, когато се рових в Московските архиви, спомня си Косев.
Сега той готви нов труд за 140-годишнината от Руско-турската война. Няма още заглавие, но ще бъде продължение на досегашните – “От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин”, казва акад. Константин Косев.
Света Богородица го закриля
Ще отбележа 80-ата си годишнина с оттегляне в провинцията, каза вчера за “Труд” акад. Косев. В Тетевен съм, “скрил” съм се заедно с моята съпруга. Имам едно предимство – роден съм в деня на Света Богородица, която е моя закрилница. Хората са устремени към нея. И аз така минавам по-незабелязано. Възползвам се от това, не обичам да бъда в центъра на вниманието. Не ми е приятно да ме осветяват прожекторите. Още повече, че съм дълбоко убеден, че да навършиш някаква възраст, е нещо, което си става от самосебе си. Нямаш никаква заслуга за това. То минава като един знак да видиш хората доколко те уважават и да си направиш равносметка на живота. Затова като наближи тази дата, гледам някъде да се “укрия”, шегува се академикът.
За него
Постави Освобождението в международен контекст
Потомствен историк, който като други колеги от знаменателния ХХ век е изкушен и от политиката. Следвайки пътя на баща си, съчетава научната кариера с партийната в БКП, което не му пречи още в началото на прехода да еволюира в демократична посока. Най-ценното в историческите му изследвания е, че поставя Българското възраждане и Освобождението в международен контекст.
Проф. Искра Баева, историк
Предпази българската история от залитания
За акад. Косев мога да кажа, че е достоен син на баща си акад. Димитър Косев. И двамата успяха да предпазят българската историческа наука от залитания. Човек с изключителен характер. Ценя неговото дълбокомислие, при бурните събития след 1989 година той успяваше да взема най-верните решения, да запази разума и равновесието, нещо което не успяха да направят някои днешни политолози. Няма да забравя блестящата защита на докторската му дисертация за ролята на Бисмарк за Освобождението на България. Тогава някои надигнаха вой, но Косев доказа позицията си.
Акад. Георги Марков, историк
Ценя много изследванията му
Много ценя изследванията на акад. Косев за Българското възраждане и борбата за националната ни независимост. Особено ценно за мен обаче е онова, което той разработи за Ото фон Бисмарк, на когото посвети важна част от живота си, за да ни покаже как се ражда модерна Германия. И като български учен да ни разкрие и особената роля на “железния канцлер” за нашето Освобождение.
Проф. д-р Владко Мурдаров, езиковед