В Народното събрание загърбиха референдума

Политическата криза след президентските избори и разклатената подкрепа за бюджет 2017 измести вниманието на депутатите от референдума, показа проверка на „Труд“ сред парламентарно представените партии.

Все по-сериозни стават прогнозите, че това Народно събрание няма да има капацитета да приеме законодателство, съобразено с резултатите от допитването.

От ГЕРБ считали, че техният ултиматум към правната комисия на парламента на този етап е достатъчен. Преди четири дни депутатите от формацията Данаил Кирилов, Димитър Главчев и Десислава Атанасова дадоха изявление в кулоарите. Те обявиха, че правната комисия трябва да е готова с доклад за последно второ четене по решенията от референдума до 15 декември. От ГЕРБ обявиха, че внасят проект на решение, с който се подкрепят безусловно резултатите от референдума.

„Това, което е внесено от тях, е нещо като предложение за женитба - не значи нищо“, обясни пред „Труд“ зам.-председателят на правната комисия и депутат от БСП Михаил Миков. Според него няма време тепърва да се създава мажоритарна избирателна система. Миков допълни, че засега няма никаква активност сред колегите му в НС за внасяне на законопроекти, свързани с референдума, въпреки че всеки може да предприеме такива действия. „Законът е ясен - и групите, и отделните депутати могат да го направят“, поясни бившият председател на БСП.

„Още нямаме финална позиция по референдума“, каза пред „Труд“ и Димитър Делчев, депутат от Реформаторския блок и член на правната комисия. Той обясни, че в дясното обединение са обсъдили различни варианти и засега напред излиза становището, че въвеждането на пълна мажоритарна система на вот за НС ще е крайност.

„Така минаваме от едната крайност в другата - от пропорционален към мажоритарен вот. Трябва да се върви постепенно, иначе може да се стигне до манипулации“, каза още народният представител. И допълни, че в рамките на този парламент е възможно от РБ да внесат законопроект за промяна на субсидиите, които да бъдат намалени, но не на нула лева, каквото бе питането на референдума. На въпрос дали този парламент може да приеме ново изборно законодателство, Делчев отговори, че има такъв вариант, ако нещата се забързат.

 

Избраниците решават до 6 февруари

Три месеца от гласуването на референдума (6 ноември) имат народните представители в настоящия парламент, за да кажат какво правят с резултатите от допитването. На този етап е сигурен вариантът, че отговорите на въпросите ще бъдат вплетени в законите, но има десетки варианти под каква форма ще стане това.

Според експертите по конституционно право и членове на Централната избирателна комисия до 6 февруари партиите в НС трябва да уведомят инициативния комитет на „Шоуто на Слави” каква работа са свършили. В случай че парламентът се саморазпусне, часовникът спира и времето започва отново да тече, когато в длъжност встъпи следващото НС. Но то ще е избрано по старите правила, ако сегашните депутати не предприемат нищо.

 

Бургаска област ще излъчва 14 депутати

Започнаха сметките за районирането

Въпреки че въвеждането на мажоритарна избирателна система при провеждането на парламентарни избори още е далеч, вече започнаха сметките кой район колко депутати би излъчил. Сайтът “Флагман” е изчислил какво би станало в Бургаско при новата система. Областта, в която по списък има 415 817 души, най-вероятно ще запази 14-те си мандата в следващото Народно събрание. Единственото условие е дали ще се създадат един или няколко избирателни района (ИР) “Чужбина”, или ще се запази настоящата ситуация. Ако такива бъдат създадени, Бургаска област изглежда ще се прости с единия си мандат, който и без това виси (13,7 мандата - б.а.). Приемаме условието, че 30 000 граждани трябва да имат един представител в парламента. По този начин град Бургас трябва да бъде разделен на няколко района и всеки по-голям комплекс да си има собствен депутат. Това не е прецедент, защото през 1991 г., когато се избираше Великото народно събрание, градът имаше различни избирателни райони.

Има няколко безспорни ИР. Справка в ГРАО показва, че жк “Славейков” със сигурност ще има собствен избирателен район. В комплекса живеят 32 812 души (към месец май 2016).

Друг район лесно може да се състави от жк “Изгрев” и жк “Зорница”, които имат 33 000 души население.

 

Политологът Димитър Аврамов:

Няма политическа криза, има избрани институции

“В страната няма политическа криза, защото има избрани институции.” Това заяви от ефира на Нова телевизия политологът Димитър Аврамов.

“Плевнелиев обясни, че в страната има политическа криза. Това изказване е безотговорно и неподготвено. Много е важно да използваме правилните термини и да пращаме в институциите правилните хора, които знаят тяхното значение”, изтъкна той.

“Плевнелиев казва неща, които един български президент не бива да говори. Има правителствена криза. Политическата криза е нещо съвсем различно”,категорична е и Татяна Буруджиева.

“Въщност нищо необичайно не се е случило и би било добре да се мине на прагматична вълна”, коментира Георги Харизанов от Института за дясна политика.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Георги Бойков

Този уебсайт използва "бисквитки"