Томас Бах: Модернизацията на Витоша е част от проекта за домакинство
Родният проект ще е без улей и олимпийско село
Първата голяма драма беше в Монреал през 1976-а, когато организаторите излязоха на загуба, но трябваше да минат десетилетия преди в МОК да осъзнаят, че е в техен интерес да охлаждат ентусиазма на кандидатите за домакинство. Съоръженията от вторите игри в Атина (през 2004-а) стоят неизползвани, за да напомнят за неразумните разходи по изграждането им в страна, която в момента се чуди как да разсрочи огромните си дългове.
Още по-голям принос за „гигантизирането“ на игрите дават Китай и Русия. Игрите Пекин 2008 трябваше да е легитимирането на Китай сред водещите страни в света, както преди това беше с Токио 64 и Сеул 88. Зимната олимпиада в Сочи пък надмина многократно всички представи за безумно харчене – 51 милиарда долара отидоха за строителството на спортни съоръжения и цялостно преустройство на околностите.
Този процес обаче започна да отказва много кандидати от опитите им да приемат олимпийски събития. В богати страни като Германия, Швейцария и Норвегия преразгледаха плановете си да искат домакинства, а местното население категорично отхвърли кандидатурите на референдуми. В МОК бързо разбраха, че нещо трябва да се промени.
Така днес комитетът поема част от тежестта при организацията на събитията. Това позволи на Рио 2016 да проведе летните игри въпреки огромните проблеми в Бразилия. Олимпийската солидарност е част от проектите и за Токио 2020, Париж 2024 и Лос Анджелис 2028, въпреки че никой не се съмнява във възможностите на градовете-домакини.
Тази промяна в правилата на играта отново дава шанс на по-малки страни да приемат олимпийски събития и възроди българската мечта най-престижният форум да дойде в София. Трите неуспешни кандидатури в края на миналия и началото на новия век изградиха определена репутация на страна пред МОК. Идеята за „голяма“ зимна олимпиада обаче едва ли би имала успех – следващият ни шанс е чак за 2030-а, което е прекалено далеч, а и проектът ще е твърде голям. Но младежки игри са напълно по силите ни.
Именно това отбеляза и президентът на МОК Томас Бах при посещението си у нас миналия месец. В бизнеса със спортните домакинства си има ред и няма как една страна да приеме най-голямото събитие, без преди това да е минала по „всички стъпала“ - юношески, младежки, студентски, за хора с увреждания и т. н. Олимпиадата и световните първенства са само върхът на айсберга, а под него е набраният опит от организационна работа през годините. Именно затова Бах беше толкова впечатлен, че България приема едновременно три световни първенства – по волейбол, гребане и художествена гимнастика.
„Направихте олимпийски рекорд – призна главата на олимпийското движение. - В Германия сме организирали до 11 световни за година, но никога три едновременно.“
Томас Бах беше за първи път у нас в качеството си на президент на МОК, но познава отлично България и най-вече развитието на зимните спортове у нас. Именно той предложи на премиера Бойко Борисов страната да се кандидатира за младежки игри. Разликата с „големите“ е и в процедурата по избирането на домакина – тук няма конкурс между кандидатурите, представяния, инспекции. Изпълкомът на МОК ги разглежда и одобрява една от тях, а обещанието на Бах за подкрепа може да се каже, че до голяма степен е определящо.
Организацията на младежките игри е и многократно по-евтина, още повече, че 50% от разходите се поемат от МОК, включително за пътуване и нощуване на олимпийските делегации. Изискването е градът-домакин да посрещне игрите със съществуващите съоръжения, без да изгражда нови. Това е в съгласие с политиката на комитета олимпиадата да стане част от живота на местната общност. Не всички организатори спазват това правило, тъй като някои смятат, че олимпиадата е добър повод да реновират инфраструктурата си.
Според спортния министър Красен Кралев, общите разходи ще са в рамките на 30-40 милиона евро. По време на посещението си в Буенос Айрес, където се провеждат летните игри за младежи, той се срещна с вицепрезидента на МОК Угюр Ерденер, председател на комисията по оценяване на кандидатурите. Според него българският проект е „мисия възможна“, още повече, че ще бъдем консултирани от организаторите на Лозана 2020.
Държавата на практика няма да се ангажира с никакви бюджетни разходи около събитието, освен изграждане на ски шанца. Това е основното зимно спортно съоръжение, което засега липсва у нас. Улеят за бобслей и шейни, който по традиция е най-скъпата инвестиция на домакините на зимни олимпиади, не е нужен за „малките“ игри, което е съществена разлика.
Няма нужда и от олимпийско село. Организаторът би могъл да изгради жилищен комплекс, но София е най-големият град, който би приел подобно събитие и би могъл да приеме олимпийските делегации в хотелската си база. На зимни игри за младежи спортистите и членовете на екипите са не повече от 5000 души.
Колкото до спортните събития, „Арена Армеец“ и Зимният дворец, който наскоро бе основно ремонтиран, могат да поемат ледените състезания. За тези на открито може да се използват пистите на Витоша и евентуално в курорта Боровец. Самият Бах е голям почитател на планината до столицата.
„Погледнете условията – уникални, София и планината Витоша – всичко си имате – заяви президентът на МОК при посещението си у нас. - Вашата столица разполага с модерна инфраструктура, която гарантира, че можете да бъдете домакини на подобно спортно събитие. Имам предвид както за спортовете на открито, така и за тези в зала. Видях също условия за модерен пресцентър, който да приеме журналисти от целия свят. На Витоша вече има съществуващи съоръжения за ски, но се нуждаете от модернизация, а това е част от подготовката за всяко едно домакинство на голям форум.“
Да, Витоша изглежда прекрасно като силует край София, но около ски съоръженията там все още има много проблеми. Основният е законовата база, която възпрепятства собственика да подмени остарелите лифтове. В голямата олимпийска тема това може да изглежда като техническа подробност, но понякога дяволът е в детайлите...