Прибират милиони евро за опазването на „застрашения вид“
В златна мина за „еколозите“ от коалицията „За да остане природа в България“ се е превърнал уж застрашеният вид червеногуша гъска (Branta ruficollis), показа проверка на „Труд“ в официалните отчети на проектите, финансирани по европейската програма LIFE.
У нас пернатото се „опазва“ от Българското дружество за защита на птиците, което е част от „природозащитното“ обединение.
Преди повече от половин век огромната популация на червеногушата гъска е зимувала в Азербайджан, в района на Каспийско море. Тъй като птицата се храни основно със зърнени култури, реколтата на местните земеделци трудно оцелявала. Затова тамошните власти организирали редуциране на бройката на този вид, като отделно започнали да отглеждат основно памук, който птицата не може да яде.
Вследствие на предприетите мерки популацията на гъската променя миграцията си и от 90-те години на 20 век тя зимува в Североизточна България. Именно тогава у нас започва да се оформя така нареченото „екологично“ движение, чийто организации днес са в „За да остане природа в България“ - уж гражданско обединение, чийто представители всъщност са политици. В момента голяма част от активистите на коалицията са в листата на „Демократична България“ за евроизборите в неделя.
През годините целта на „природозащитниците“ е да докажат колко ценен вид е Branta ruficollis и каква важна роля трябва да играе страната ни в неговото опазване.
„Еколозите“ постигат успех през 2010 година, когато Българското дружество за защита на птиците печели проект от Европейската комисия (ЕК) по програма LIFE за опазване на червеногушата гъска, който трябва да даде резултати след 2015 г. Неговата стойност е € 2 654 180 – колкото годишния бюджет на една малка община. Парадоксът е, че докато „природозащитниците“ харчат парите на европейските данъкоплатци за нещо, от което доказано няма смисъл, официалните власти у нас отпускат десетки милиони лева на земеделците в Добруджанския край. Причината е, че фермерите търпят огромни щети от птицата, чиято популация унищожава посевите им.
Още нещо - спечелването на проекта за опазването на гъската от БДЗП съвпада с назначаването на Силвия Бърова за отговорник за България в Генерална дирекция „Околна среда“ в ЕК. Преди да застане на този пост, тя е шеф именно в Българското дружество за защита на птиците. Малко след като Бърова заема ключовата позиция в Брюксел, съпругът й Борис е взет на работа в програма LIFE.
Както „Труд“ е писал в много от разследванията си по темата, откакто семейство Бърови е на тези постове, спечелените проекти от „зелените“ по европрограми са набъбнали до 40 милиона лева.
Проектът
Проектът за запазване на популацията на червеногушата гъска в България започва на 1 септември 2010 година и приключва на 21 май 2015-а.
Отчетът на Българското дружество за защита на птиците за свършеното за 5-годишния период е 200 страници. Финансовата част в него е една малка таблица, от която изобщо не се разбира за какво са изхрачени близо 5 милиона лева.
Ясно е само, че за перо „персонал“, в който вероятно влизат така наречените експерти, опазвали гъската, са дадени € 779 451 или над 1.5 милиона лева.
Има и графа „Режийни“, в която е записано 150 000 евро или 300 000 лева.
Изниква въпросът как финансовата част на толкова мащабен проект може публично да бъде отчетена по такъв начин.
Например всяка фирма в България описва във финансовите си документи името на човека, на когото е платено, точната сума.
В случая с проекта за опазването на червеногущата гъска основният проблем е това, което се вижда от отчета – а то е, че едни хора просто са прибрали много пари. Какво са направили? Печатали информационни брошури, създали сайт, направили профили на „застрашения“ вид в социалните мрежи и се наснимали на полетата в Североизточна България на фона на ята гъски.
Информацията за извършени реални дейности по опазване на Branta ruficollis е много малко и неясна. Но е отчетено, че страницата във фейсбук е достигнала между 2600 и 5800 потребители, като 800 от тях били много активни. Създаден е канал във видеоплатформата Youtube, където се качвали видеа за гъската. И още – организиран е Фестивал на хвърчилата в Шабла за популяризиране на вида, като страницата на събитието във фейсбук имала 1200 последователи.
При уж извършената полева работа имало големи пречки, оплакват се еколозите. Местните кметове не желаели да съдействат, защото не искали да спрат развитието на инфраструктурни проекти. Всъщност става дума за инвестиции, които са от ключово значение за икономиката на Добруджанския регион. Но „природозащитниците“ обясняват, че такова развитие пречи на популацията на гъската.
Вероятно затова според отчета, на терен за 5 години на „експертите“ не им се събират повече от 12 седмици, през които са уловили няколко десетки гъски и са ги маркирали.
От всички 200 страници се разбира, че „еколозите“ са свършили „много“ работа, за която обаче няма никаква конкретика. Най-важното е, че липсва подробна разбивка на финансовата част. В крайна сметка не е ясно за какво е похарчена огромна сума, като голяма част от нея е безвъзмездна финансова помощ от Брюксел. Редно е в ЕК да се замислят за какви проекти разпределят данъците на европейските граждани и да не се самозаблуждават, че наливането на пари във фалшиви екологични каузи не злепоставя европейските институции.