Находките са сравними само с колекциите в „Лувър“ и „Метрополитън“
Златно е изминаващото лято за бургаските археолози. На два пъти при разкопките на крепостта Русокастро те откриха златни монети. Сред изключителните находки бе и монументално каменно стълбище, водещо от подножието на замъка на крепостта към вътрешността му. Сезонът обаче стартира с истинска сензация- двустранна икона от слонова кост. Подобни находки се съхраняват само в Лувъра или примерно в музея „Метрополитън“. Сега Регионалният исторически музей в Бургас се нарежда до тях, благодарение на уникалната икона.
В същото време надеждите за открития през тази година за археолозите далеч не са приключили. Има още топло време и те продължават да копаят. Това ще продължи до края на септември, разкри пред „Труд“ Милен Николов, който ръководи разкопките на Русокастро.
Иконата от слонова кост е с лицево изображение на архангел Гавраил и на св. Василий Велики. На обратната страна са изобразени два кръста – напрестолен и процесиен. Изображенията са част от сцената „Благовещение“.
Иконата е крило от триптих, който е бил трисъставен и е ползван като походен олтар. Била е изработена през Х век в Константинопол по поръчка на някой от византийските императори или на някой член от императорското семейство.
Икона от слонова кост можел да поръчва само император
Археолозите предполагат, че е принадлежала на император, защото по това време слоновата кост е била много по- скъпа от златото и доставки от нея през Средновековието са били правени само за императори.
В световен план, при археологически разкопки са открити не повече от 15 подобни находки. В България се съхранява само един такъв предмет, открит при разкопките на царската цитадела Трапезица във Велико Търново. Той е намерен от френския археолог Жорж Сьор в началото на ХХ век и представлява фрагмент от икона от слонова кост, изобразяваща сцената „Успение Богородично“.
Крепостта Русокастро е от ранга на Царевец и Трапезица
Археолозите обясниха, че първото изграждане на крепостни стени на скалния хълм при Русокастро е през VI в. Крепостта активно е функционирала до началото на VII в. Тя е била заселена отново от българско население през IX в. През първата половина на XIII в. са построени нови крепостни стени и кули, вероятно при управлението на цар Иван Асен II. Площта й възлиза на 52 декара, което я прави най-голямата средновековна крепост в Южна България, от ранга на Царевец, Трапезица, Червен, Калиакра. Запазените стени са на височина над 5 м. За всичко това свидетелства и последната находка - златната монета открита преди броени дни при разкопките.
Две златни монети и много медни - на Константин Тих и Иван Александър
Що се отнася до златни находки в истинския смисъл на думата, през лятото бяха открити две златни монети. Едната е „перпера“, отсечена в периода 1325-1328 г. На лицето е представена св. Богородица, а на обратната страна – Исус Христос, който благославя византийските императори Андроник II и Андроник III Палеолог.
Втората монета е рядка златна монета-солид на византийския император Фока. Тя е с тежест 4,5 грама, разказа Милен Николов. Анализът на монетните находки от се зон 2017 тепърва предстои.
Освен златните, тази година са открити многобройни медни монети, сред които такива на българските царе Константин Тих и Иван Александър. От сребърните монети са открити такива на цар Иван Александър, на Венеция и на Атинското херцогство. Детайлният анализ на монетите ще бъде изготвен, след като те бъдат почистени и консервирани в ателието за реставрация.
Уникално каменно стълбище водело към замъка
При копаенето край замъка преди по-малко от месец бе открито и уникално каменно стълбище.
Според археолога Милен Николов, находката е изключително рядка, тъй като по това време на Средновековието стълбища не са били строени често.
Стъпалата са изградени от големи каменни блокове-квадри, споени с хоросан. За съжаление, голяма част от тях са извадени в по-ново време за строителен материал от жителите на околните села.
Стълбището е с дължина 12 метра и ширина 2,05 метра, лежи директно върху скалата и води към входа на замъка на крепостта, който също вече е локализиран от археолозите.
Замъкът е бил цитаделата на крепостта, най- укрепената й част, а стълбището е било единственото място, откъдето е можело да се проникне в него, заключава Милен Николов.
Златното съкровище на Приморско
През топлите месеци на 2016-а, златно съкровище бе открито и в Приморско. Находката там е от времето на Александър Македонски. На нея се натъкнаха по време на спасително археологическо проучване на тракийска надгробна могила в местността „Силихляр". Тя беше открита от археолозите доц. д-р Петър Балабанов и Даниел Пантов - директор на музея.
Съкровището всъщност представлява комплект украшения за ремъците от сбруята на кон, използвани от собственика му по време на тържествени шествия и празници. То се състои от осем големи и двадесет и девет малки златни апликации.
Съкровището се намира в трезор, в Историческия музей в Приморско и може да се види от всеки желаещ посетител, обясни Даниел Пантов. През септември месец той и колегите му започват нови разкопки в същата зона, където са били открити златните украшения, така че надеждата за нови находки и интересни събития може да се сбъдне до броени дни.