Български писатели, общественици, хора, които милеят не само за българския език, но и за нашия народ, предлагат по време на европредседателството на страната ни да се опитаме да фокусираме вниманието на европейците и в друга посока. Според тях е добре да бъде чуто, че след гръцката и латинската азбука, има и българска азбука. Конкретното им предложение бе направено към нашия вестник - „Труд” да стане флагман на тази идея. Защо точно сега е времето тя да се осъществи разговаряме с писателя Димитър Томов.
- В новата ви книга с избрани разкази „Зазоряване“ езикът ви е жив, колоритен, не случайно ви наричат „разказвачът на българското“. Не смятате ли обаче, че днес не малка част от авторите, като че ли нямат отношение към езика – словото им е претрупано с чуждици и нови модерни думи. Какво става с хубавото българско слово, г-н Томов?
- Нека се върнем към началото на българския език старобългарският. Той е наричан в науката „лингва сакра“ – т. е. свещен език. Създаден е да се преведат на разбираем за хората език, които го говорят свещените книги – затова е свещен език. И глаголицата, след това усъвършенствана в т. нар. кирилица, отразява езикова култура, която е на повече от 1160 години. Ако видим първите произведения на старобългарската литература, само в „Проглас към евангелието”, например, думата „слово” се повтаря и наслагва непрестанно, за да се извиси в апотеоз. Както в Библията е казано – в началото бе Словото. Затова е оцелял българският език. Затова в годините на бездържавие, благодарение на него е оцелял българският народ. Тогава българският език има държавно организираща функция. Старобългарският език - неговото лексикално богатство, граматични норми и т. н., е като стволова клетка за българската култура. И тя няма да изчезне докато ние имаме тази памет. Език на повече от 1160 години не може да бъде преборен от чуждици.
- Чуват се и обратни на вашата тези, още не е забравено предложението на един австрийски професор Ото Кронщайер от преди 20-ина години, че е добре да преминем към паралелен правопис на латиница.
- Това беше несериозно предложение, предизвика много полемика тогава и беше тотално отхвърлено от българското общество. Но смятам, че е добре да се помисли върху нещо друго. Ще е чудесно, ако по време на европредседателството на страната ни, български писатели, общественици, хора, които милеят не само за българския език, но и за българския народ, се опитаме да фокусираме вниманието на тези европейци в друга посока. Имам предвид, че е добре да бъде чуто, че след гръцката и латинската азбука, има и българска азбука. Тя има два варианта – глаголица и кирилица. Но по същество е създадена за български нужди – за просвещението на българския народ. Ще бъде прекрасно, ако вестник „Труд” подеме една инициатива, за която съм разговарял с университетски учени, с учени от БАН, като академиците Антон Дончев, Иван Радев, Михаил Виденов, проф. Анна-Мария Тотоманова и други.
- За какво става дума?
- Кирилицата, която е в ЕС благодарение на България, трябва да я наричаме българска азбука. Ако успеем по време на нашето председателство да популяризираме делото на Кирил и Методий и техните ученици – т.нар. Свети Седмочисленици, че по българските земи, благодарение на българските държавни владетели през Средновековието има българска азбука, на която след 1100 години на нея пишат (естествено с някои изменения и допълнения, според спецификата на съответния славянски език) 300 милиона души в света. Това е един цивилизационен принос – Европа ще ни види чрез нашата азбука и е крайно време да я оповестим като българска. България има и юридическо основание за такъв акт, защото според големия наш историк проф. В. Златарски, едно от най-важните решения на Народния събор в Преслав (нещо като тогавашно Народно събрание) през 893 г. е било замяната на литургичния гръцки език с българската азбука – най-вероятно т. нар. „кирилица”, която е приемник на „глаголицата”.
- Как ще се справим с евентуалните бъдещи претенции на Русия?
- Вярвам, че чак сега те ще престанат. Защото Русия след покръстването си през X век от византийския император Василий II, когото ние наричаме Българоубиец, приемат българските кирилски букви, а не глаголицата. Всички, които пишат на тези букви, трябва да знаят, че историческият факт е непоклатим. Развитието на глаголицата в кирилица става за нуждите на българската книжовност, с българска държавна протекция по български земи. И протекцията е била много голяма, защото тогава се създават ръкописни книги, за които тя е много важна.
- Но как българската държава би могла да убеди ЕС, че кирилицата вече трябва да се нарича българска азбука, нормативен акт ли трябва да приемем затова?
- Най-важното и най-първото е, че ние трябва да я прогласим. Далече съм от мисълта, че това може да стане с нормативен акт. Ще бъде нелепо и смешно, ако искаме някой да ни го признае юридически. Но ние, като наследници на този език, трябва да прогласим този факт и да го популяризираме. В Европа, в това число и Русия, която е част е Европа.
- Как бихте убедили мнителния европеец, че сме прави?
- Този факт е бил известен още от спора на Константин Кирил Философ, когато печели делото във Ватикана срещу догмата на триезичието - срещу еврейския, гръцкия и латинския. И той казва: „Както слънцето грее еднакво на всяко живо същество, така и народите имат право да говорят и пишат на своя език.” Какво ни пречи да сменим само терминологията и да кажем, че кирилицата е българска азбука. Кирилицата е едно научно понятие, докато българската азбука е книжовен факт и трябва да бъде заявена като такава. А пък дали те ще започнат да я наричат така, е въпрос на коректност към историческата истина, няма насила никого да заставяме. Графичната й система е издържала проверката на времето.
- С какво европредседателството би ни помогнало в тази идея?
- Сега е моментът да го кажем на висок глас и да бъдем чути в цяла Европа. Именно защото България ще е във фокуса на ЕС. Ние ще бъдем осветени от вниманието на просветените и на непросветените западноевропейци. Един американски държавен секретар беше казал преди години за България: „Вие, българите, сте разпознаваеми и трябва да настоявате, че днешна България е наследник, правоприемник на земите, където са се родили Орфей и Спартак. И така, както казваме, че киселото мляко е най-разпознаваемия ни белег, светът трябва да научи, че България е родината на българската азбука, която другите славянски народи възприемат от нас. И че по нашите земи са живели Спартак и Орфей., само това да запомнят – стига...
- Няма ли да прозвучи прекалено националистическо в ушите на западноевропейците?
- Те са достатъчно глухи в собствения си националистически напев – те са като едни глухари в любовен период. Нито французите, нито англичаните, испанците или пък италианците ще станат по-малко националисти. Всеки има своя национализъм. Нашият трябва да е на базата на българската азбука, на българския език. Защото френски крале са се кръстили на старобългарско глаголическо евангелие столетия наред, а не български царе над френски текстове.
- Признаването на българско малцинство в Албания разбуни доста духовете у нас. Какво мислите за това?
- Догодина само след няколко месеца ще честваме 140 години от руско-турската освободителна за България война и от създаването на Третата българска държава. Само преди 10 години България бе приета в ЕС. За мен този факт на признаване означава, че през 2007 г. всъщност е формалният исторически край на руско-турската освободителна война. За първи път всички държави от ЕС безусловно признаха България за равноправен, равнопоставен и пълноправен член на европейската общност. Защото след Санстефанския договор следва Берлинският договор, който създава съвсем друга географска реалност на Балканите, и там, където живеят българи. През целия XX век не по наша вина на Балканите, в следствие на противоборството на европейските велики сили, се водят Първата и Втората световни войни, а България е все на страната на губещите. След Ньойския договор България търпи вкл. и териториални загуби.
- И Парижкият договор от 1947 г. не по наша вина ни нарежда на страната на губещите.
- Така е, но все пак под крилото на Съветския съюз България поне не търпи териториални загуби. Така или иначе заради режима, който се установява в следствие на съветското присъствие, България не е припозната за равноправна държава на западноевропейските и това продължава чак до края на XX век. България се завърна като пълноправна държава на политическата карта на Европа едва с приемането ни в ЕС. Ето как 140 години са достатъчни, за да приключи припознаването на българско малцинство в Албания, правото на самоопределение на наши сънародници в Македония, Сърбия и други места. Да се определят като българи – това е отзвук на израстването и на окончателното утвърждаване на българската държава. По вина на много субективни фактори тези процеси протичат бавно, прекъснати са с много сложни геополитически и географски плетеници.
- Надявам се, нямате предвид да претендираме за връщане на Санстефанска България или пък любимата дъвка на шовинистите – „България на три морета”?
- Разбира се, че съм далеч от такава мисъл и всякакви великонационални идеи. Но представете си тези десетки хиляди наши в Албания – някои дори казват, че са около 200 хиляди българи по народност и самосъзнание, 140 години не са имали право да рекат на висок глас: „Ние сме българи”. Но са пазели в сандъците носиите и шевиците. Това е едно от великите чудеса на нашето присъствие в ЕС. Затова българският народ, ако има колективно самосъзнание, няма как да не усети, че присъствието му в ЕС го изравнява с останалите европейски народи. И сега е моментът България да покаже древната си история, езика си, културата си. Само от нас зависи.
- Кои трябва да бъдат нашите говорители, които с високия си глас да прогласят българската азбука в Европа?
- Ако тази инициатива бъде приета от „Труд”, в нея веднага ще се включат повечето хора, които обществото е припознало за мъдреци и старейшини. Но има и един друг синдром – спомнете си как правителството направи опит за борд на европейското председателство, в който обяви, че ще влязат Симеон Сакскобургготски и други европейски лидери. Веднага се чуха гласове - те ли са най-умните и най-мъдрите. Ние имаме национален нихилистичен синдром да не зачитаме старейшините. Нямам предвид възрастта им. Ако се даде трибуна за такъв разговор, обществото ще получи обективна възможност да посочи кои са неговите истински съвременни духовни водачи.
- Не смятате ли, че големите интелектуалци напоследък са смълчани и сврени в ъгъла? Като че ли изглеждат безпомощни пред това, което се случва - нихилизъм, забрава и омраза, която е разделила нацията ни.
- Съгласен съм само в частта, че трябва да говорят на по-висок глас, за да бъдат чути. Но работата на интелектуалеца или на духовния първенец не е да се бута с лакти за постове, заплати и да ходи пред разни порти да се моли за едно или за друго. Когато тези духовни първенци кажат на света: тук има език, азбука, които са български – не глаголически, не кирилски. Ще ни чуят по света навсякъде. А другото е въпрос на технология.
- А управниците, те ще имат ли уши да чуят това или не?
- Не смятам, че който и да е български управник би се отнесъл злонамерено. Напротив – той ще получи узряла една обществена енергия, идея, която само трябва да използва, за да представлява България по най-подходящия начин. Ако България не заяви своето присъствие като Държава на духа на картата на Европа, това няма да го свършат нито президентът Радев, нито Бойко Борисов, нито министър Лиляна Павлова. България обаче трябва да използва европредседателството си за още една инициатива.
- Какво имате предвид?
- Ще е добре, ако можем да се опитаме поне като идея да издигнем една обществена инициатива – 100% грамотно население. Независимо от етническия произход, социалното положение, материалните възможности - България без неграмотен човек. И нямам предвид само езикова грамотност, а и компютърна.
- Не звучи ли малко по социалистически?
- Не! Но звучи националистически. Когато не сме имали държава, сме имали книжовни и църковни средища, които са възпроизвеждали българската просвета, култура и език. Преди години живях с големия Исак Паси седмица в Ерусалим. Тогава той ми каза нещо много интересно: „Няма нищо изключително в еврейския народ. Има 5000 години наслагвана грамотност. Независимо дали са имали държава, всеки евреин преминава изпит дали е грамотен пред близки, учители и синагога дали е грамотен – писмено и устно на иврит, познания по история, география и т.н. ”. Затова какво ни пречи като във Вазовия роман „Под игото” да направим изпит на всички ученици пред учители и родители дали те са грамотни – в 4-и, 8-и или 12-и клас? 100 процента грамотно население – това е бъдещето на България.
Нашият гост
Писателят Димитър Томов е роден в Павликени. Той е основател и 25 години директор на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Председател на Училищното настоятелство на Лицея в Горна баня. С решение на академичния съвет на СУ е избран като писател за член на юбилейния комитет за честване на 130- годишнината на Алма Матер през 2018 г. В края на миналия месец по повод 60-годишнината му се състоя премиера на новата му книга - сборникът с разкази „Зазоряване“.