Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Арменец извая български каменен буквар

Уникален комплекс в първата ни столица Плиска

Всяка буква е над 2 метра и тежи 400-500 кг

Арменец видя в България втора родина, попи историята ни и я увековечи от камък, така че да се помни столетия напред. Карен Алексанян e съградил монументи на всички букви от кирилицата, издигнал е паметник на светите братя Кирил и Методий и на св. цар Борис I Покръстителя. Уникалният комплекс е в първата българска столица Плиска и за година от създаването си е видян от десетки хиляди посетители. Стопанинът на Двора на кирилицата гордо обяснява, че гостите българи и чужденци вече пълнят трети том с впечатления. И деца, и възрастни възклицават: „Това е България! Родината ни няма да загине с такава история! Искаме и в нашия град…“

Карен признава, че градил всичко с много любов и малко притеснение, че народът може да не хареса неговата историческа интерпретация. „Мислех, че децата ще бъдат резервирани, но напротив. Щом отворят дървената порта, се втурват с радост между буквите. Не знам дали с такъв ентусиазъм са попивали „А“ и „Б“-то на чиновете“, смее се арменецът. Вмята, че негов приятел писател къде на шега, къде наистина му казал: „Всичко е хубаво, но едно не ми харесва – че арменец го е направил.“ Важното е, че го има и ще остане поне 800 г., разсъждава Карен.

Най-малко толкова ще издържи специалният камък туф, от който са ваяни буквите. Пясъчникът изобилства в Армения в три цвята – розов, червен, черен. Карен се спрял на най-яркия, избрал и арменски скулптори да реализират патриотичната му идея. Не за друго, а защото са всепризнати каменоделци. Дузина майстори под ръководството на известния Рубен Налбандян са ваяли на ръка буквите, високи по над 2 метра и тежки всяка по 400-500 кг. Справили се за половин година. Преди да се заемат, Налбандян дошъл лично да види къде ще бъде уникалният буквар. Карен поискал във всяка буква да бъде вграден всеизвестен символ. От „С“ да струи слънце, от „О“ опрощение, от „У“ учение, напукана земя да изпълва „З“, пауни да се вият в „П“, цвете да цъфти от „Ц“…

Без да е историк по образование, арменецът, възпитаник на елитно училище в Ереван, обяснява: „Няма друга азбука в света, в която всяка буква означава дума, а всички букви думи съставят благослов, който говори за ползата от това да бъдеш знаещ и да си служиш със силата на словото“. Освен това подчертава, че кирилицата е азбуката с най-мъченическа историческа съдба. Никоя друга писменост не е била подлагана на такива гонения и страдания като кирилицата.

Арменецът се позовава на „Житието на св. Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски, съветвал се и с наши вещи историци и може с часове да разказва исторически събития с център Плиска. Затова често сам е екскурзовод на гостите в Двора на кирилицата, където беседите и снимането са безплатни.

След смъртта на св. Методий на 6 април 855 г. в Европа започнали мъченията над неговите и на св. Кирил ученици. По-младите били отвлечени в робство, възрастните – изгонени. Климент, Наум и Ангеларий успяват да стигнат до Белград, тогава българска гранична крепост. Там ги посрещнали с радост и ги изпратили с почести в Плиска при цар Борис, защото те „копнеели за България“, а царят „отдавна жадувал за такива учени мъже“. След пристигането им през 866 г. Борис настанил Климент и Наум в дома на боила Есхач, а Ангеларий при друг свой довереник Чеслав.

Карен разказва това и споделя, че под въздействие на прочетеното видял във въображението си дома на Есхач, където учениците на светите братя са преработили глаголицата в кирилица и са съобщили радостната новина на цар Борис. Никой не знае къде точно е бил той в Плиска. Може и да се е намирал на 7-те дка земя, която Карен купил от общината и кооперацията, за да гради история…

Ктиторът много държал в Двора на кирилицата да бъде издигнат и паметник на Борис, седнал на трон, а пред него буквите да са наредени като войници на църковнославянщината. Срещу царската фигура поставил внушителните фигури на светите братя Кирил и Методий. Монументите са дело на шуменския каменоделец Бехчет Данъджъ и Карен не крие колко е спорил с него как да изглеждат фигурите им – да бъдат сиви или бели като светци.

Най-голям проблем се оказал транспортът на 15-тонната азбука от Армения до България – три министeрства трябвало да дадат разрешение, обяснява сега Карен. Изказва специална благодарност на депутата Ашот Сергеевич Агабабян за безкористната помощ по доставката. Впечатлен е, че докато бил в Армения и разказвал пред приятели с какво се занимава, всеки се въодушевявал и питал: „Аз с какво да помогна?“

Когато буквите пристигнали в родината си, ктиторът вече бил решил как ще ги подреди в огромния двор. Първите трябвало да изпишат П Л И С К А и докато ги монтирали, Карен с изненада забелязал в „К“-то дискретно издълбано името си на арменски. „Майсторът е решил да ме сюрпризира“, вдига рамене той и се надява малцина да го разчетат. Негова воля било единствено в буква „Г“ да живее името на майка му Гоар, преподавател по руски език и литература.

Културно-историческият комплекс се допълва от каменен параклис и галерия с 29 живописни платна. Те разказват най-важните исторически моменти от създаването, приемането на кирилицата от славянския свят и покръстването на българите.

Комплексът ще расте още. Карен е планирал да пресъздаде дома на боила Есхач. Новата зала ще бъде пълна с малки писалища, на които децата ще могат да пишат с пера, както са творили учениците на Кирил и Методий. Сигурен е, че така историята ще се преподава още по-лесно.

Под открито небе арменецът е решил да направи и Алея на писателите. В нея ще подреди бюстове на автори от всички народности, които творят на кирилица. Под всеки бюст ще постави пръст от родната земя на твореца. В алеята непременно ще има място за автора на „Арменци“ Пейо Яворов, за Христо Ботев, за Иван Вазов… Дали днешните български управници осъзнават напълно думите на патриарха на българската литература „…и ний сме дали нещо на светът и на вси словени книги да четат“, пита се често създателят на Двора на кирилицата.

Ако са ги прозрели, 2 май, когато честваме успението на св. цар Борис трябва да стане официален празник. Само така ще се отдаде подобаваща чест на владетеля, станал причина за християнското ни просветление и духовно просвещение, настоява Карен. Тази година на 2 май Дворът на кирилицата пак ще е пълен с празнуващи, а Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще освети тържествено 12-метровия кръст, който се извисява над целия исторически комплекс. Той вече е осветен от любовта на народа.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.