Как наемниците на Сорос в България вредят на отношенията между Вашингтон и София

От месеци САЩ и България, макар и стратегически партньори в редица области, нямат посланици в двете столици. Причината – наемници на „дълбоката държава“ на фамилия Сорос в София, вредят на американо-българските отношения. Завръщането на президента Доналд Тръмп в Белия дом доведе до титанични процеси в управлението на САЩ, включително и в Държавния департамент. Ограничаването на финансирането на всевъзможни неправителствени организации и програми за влияние в партньорите на САЩ по света, имаше за цел да изчисти влиянието на демократите в междудържавните отношения. Съкращенията на персонал в различни държавни агенции в американската столица, включително и в Държавния департамент, оказва се имат силно ограничено въздействие. Причината – „дълбоката държава“ от години изгражда свои структури в страните от Европейския съюз, като резервен полигон за политиката на фамилия Сорос по света. И България не прави изключение. Тъкмо напротив, получава се така, че който и да бъде назначен като посланик на САЩ в България, то той лесно ще попадне в капана на местните зависимости и задкулисни влияния на локални лобисти и олигарси.  

В София например, от близо три десетилетия, наследниците на бившата комунистическа партия и репресивния й апарат, които след падането на Берлинската стена, успешно претърпяха трансформация в модерни предприемачи и евроатлантически привърженици, усилено работят по инфилтрирането на свои проксита в сърцето на американските дипломация и бизнес у нас. Много ярки примери в тази посока са политическия съветник в Посолството на САЩ в България Галина Събева и американският й съпруг – бизнесменът Кенет Лефковиц. Идентична е ситуацията с друго семейство – дългогодишната активистка от Българския хелзинкски комитет Яна Бюрер Тавание и нейният нидерландски съпруг – Юри Бюрер Тавание, който над десет години работи в софийското представителство на Европейската комисия, където активно прокарва интересите на задкулисни местни групи дори в докладите за върховенство на правото за страната, издавани формално от Брюксел. От двата примера, несъмнено фамилията Събева-Лефковиц имат по-голяма успеваемост в прокарването на лобистки интереси на местните олигарси, обединени в станалия нарицателен задкулисен кръг „Капитал“ – обединител на политически марионетки, зависими съдии, лобисти-адвокати, манипулативни журналисти, контролирани от няколко икономически играчи, с биографични следи водещи към комунистическия репресивен апарат.  

„Галя от Посолството“, както стана известна преди три години, покрай участието й в инженерстването на олигархичния политически проект „Продължаваме промяната“, например е вече 22-ра година в Посолството на САЩ в София. „Като човек, роден и израснал в Европа, където дипломацията е предимно задкулисна дейност, бях очарована, а понякога и смутена, да наблюдавам как посолството използва смелата публична дипломация като политически инструмент“, коментира работата си в дипломатическата мисия Събева още през 2010 г. Забележително е как самата „Галя от Посолството“ още преди 15-години установява колко съществена роля може да играе в прокарването на задкулисни интереси на местни олигарси през официалната политика на Държавния департамент в региона и най-вече в собствената й държава. Ето какво казва още Галина Събева през 2010 г.: „Много неща се промениха от първия ми ден в посолството. През последните седем години местният персонал на посолството в София се удвои и българските служители, като мен, поеха все по-големи отговорности. Започнах наистина да се наслаждавам на работата си, на нейното разнообразие и динамика.“ 

Едва ли е случайно, но тези откровения на амбициозната българска служителка в строго охранявания дипломатически комплекс на ул. „Козяк“, съвпадат с активизирането на финансирането на мрежата на „дълбоката държава“ в България, изразяващо се в огромни инвестиции в неправителствени организации в почти всички сфери на публичния живот. Какъв е бил замисълът на тези НПО-та може да се съди по негативната реакция на техните активисти в последната година, през която Доналд Тръмп спечели президентските избори и особено след връщането му в Белия дом. В позицията си на съветник по политическите въпроси, Галина Събева има възможност и без съмнение се е възползвала от нея да влияе върху ключови доклади, формално подписвани от посланиците на САЩ в България. Никак не е пресилено да се допусне, че от позицията си, заемана от Събева, тя е изготвяла справки за водещите политически персонажи у нас, като няма съмнение, че брифовете са списвани по опорните точки, получавани от близката до политическия съветник и съпругът й фамилия – Галя и Иво Прокопиеви.  

Малцина вероятно знаят, че редакцията на българската секция на Ройтерс дълги години се помещаваше в стара сграда, строена в комунистическия период, на ъгъла на софийските улици „Шести септември“ и „Иван Вазов“, където се помещава и редакцията на сайта на Прокопиеви – „Дневник“.  

Всичко това може да обясни и как Галина Събева се оказа в компанията на Николай Стайков, обсъждайки поредните подривни действия на групата за улични безредици „Протестна мрежа“, придобила популярност през 2013-2014 г. Все пак двамата се познават от времето когато Стайков е автор в „Капитал“ на Прокопиев. По-късно Николай Стайков ще се окаже в тясна група български протестъри, анализатори и бъдещи провалени политици като Христо Иванов, очевидно подбрани от българския staff в Посолството на САЩ у нас за снимка с Антъни Блинкен, тогава все още заместник държавен секретар. По-късно Стайков ще се окаже учредител на Антикорупционен фонд, солидно финансиран с подкрепата на фондации, свързани с фамилия Сорос. А и награден от Държавния департамент на САЩ, вече в мандата на демократа Антъни Блинкен. Дали това е плод на случайност или влияние има Галина Събева, са реторични въпроси. 

Неформалната власт, която един политически съветник може да има над всеки един посланик, който идва за кратък мандат в страната, наистина може да има трайни и както се оказва негативни последици за двустранните отношения между САЩ и България. Особено, ако се окаже, че семейната му половинка развие бизнес, свързан с производството на електроенергия от вятърни централи и соларни панели, сфера, в която публично известно е, че интереси има Иво Прокопиев. Кенет Лефковиц е представян за американски предприемач в България, а присъствието му в управителното тяло на Института за пазарна икономика, организация създадена от „дълбоката държава“ на Сорос в зората на българската демокрация, има за цел да легендира ролята на американски зет, чиято съпруга има пряк достъп до най-високото ниво на американската дипломация в страната.  

Всичко дотук сочи, че у нас администрацията на президента Тръмп има много по-сериозни проблеми със зависимостите отколкото в сърцето на САЩ – Вашингтон. Посолството на Америка в България отдавна е пълно с агенти на влияние, но не на Държавния департамент или други федерални структури, а на местни, свързани с български олигарси неформални мрежи за влияние и прокарване на лобистки списъци, доклади, грами и обикновени доноси. Няма съмнение, че бъдещето на американо-българските отношения се нуждае от рестарт, който би бил невъзможен, поне докато се разчита на местни служители, с отчайващо нисък интегритет.