С щедро финансиране от „Америка за България“, започнаха да раздуват пропагандния балон за „новите и почтени реформатори“
Потомците вече не носят псевдонимите от старите досиета, но разполагат с капитала, контактите и влиянието, пренесено от миналото
Всъщност, цялата история по създаването на ПП и сглобяването на коалицията ПП-ДБ беше специална корупционна операция по изпирането и официалното овластяване на част от задкулисните мрежи на Държавна сигурност и комунистическата номенклатура чрез техните отрочета, успешно „продадена" и поставена под политическия чадър на старата американска администрация. С историческия триумф на президента Доналд Тръмп, който се върна в Белия дом през януари, този политически чадър беше хвърлен в „кръглата папка" на историята и „къщата от карти" на ПП-ДБ започна да се разпада. Това е скритата от публичните очи част от политическите и съдебно-криминални казуси около затъналата в клепоткратични сюжети самозвана „демократична общност".
Предупреждавали сме за нея нееднократно от месец ноември миналата година насам.
Но тепърва ще трябва да се връщаме на тази тема. Длъжни сме да припомняме и анализираме всеки неин детайл, за да не допуснем да се повтори. Защото заради тези хора и среди, бяха пропилени цели десет години от живота на България. От нашия живот. В безвремие, лъжи и овластена некадърност.
Когато самозваната „демократична общност” изостави поредния бранд, който дискредитира, „Реформаторски блок”, и за пореден път се пребоядиса – този път като ПП-ДБ, те съчетаха своята налудничава претенция, че са монополен изразител на либералната демокрация и антикорупционната политика, с още по-нелепата претенция, че били приносители на нов морал в управлението. Истината обаче, както сме констатирали неведнъж, беше далеч по-прозаична – ПП-ДБ не беше носител на морал, а на циничен клиентелизъм; не беше реформаторски фактор, а генератор на реставрация.
Порочното зачатие на тази котерия е продукт на мрежите на стария режим, преформатирани в нова опаковка – мрежи на олигархичен капитал, зависимости от чужди донори и от преопаковани структури на бившата Държавна сигурност. Те смениха езика, но запазиха същността – едно капсулирано и дори фанатизирано политическо малцинство, което чрез контрол върху редица възлови медийни канали, върху НПО-сектора и чрез активната намеса на ancien regime на неолибералните глобалисти - Обама и Байдън, се окопаха в управлението. Превърнаха своя псевдоморализъм в параван за нов грабеж и за фрапантно източване на държавните ресурси в частна полза.
Абсурдът е, че ПП-ДБ се представяха като гарант на евроатлантическата принадлежност, докато в техните редици и в сенките около тях застанаха именно потомци на комунистическата номенклатура и на Държавна сигурност – децата и внуците на онези, които държаха идеологическия, икономическия, политически и кадрови контрол по времето на тоталитарния режим. Списъкът на потомците, овластени чрез ПП-ДБ, е дълъг и започва от внуците на Политбюро и ЦК на БКП, минава през окръжната и общинска номенклатура на комунистите, активните борци срещу капитализма и всевъзможните управления на тоталитарния репресивен апарат на МВР и ДС, който по онова време се кълнеше във вярност първо на СССР, а после - на НРБ. Потомците вече не носят псевдонимите от старите досиета, но разполагат с капитала, контактите и влиянието, пренесено от миналото и облечено в една нова, „либерална“ естетика. Така, с помощта на администрациите на Обама и Байдън, старите мрежи на комунистическия режим изпраха миналото и го вписаха в новия демократичен ред. Облякоха го в езика на правата на човека, на грантовите проекти, на „отговорното управление“. Синовете, дъщерите и марионетките на структурите от миналото бяха излъскани със западни стипендии, НПО-та и международни програми. Трябваше да получат и политическата власт. И нещо повече – по соросоидния модел, експериментиран в САЩ – да овладеят съдебната власт със свои активисти, за да управляват чрез съда, а не чрез парламента, защото знаят, че са обречени да бъдат малцинство, което не може да спечели мнозинство в демократични избори
В този процес ключова роля изигра президентът Румен Радев. Самият той – продукт на тези мрежи – неслучайно даде институционален старт на техния нов политически проект. Именно служебните правителства на Радев бяха инкубатор за „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, легитимираха техните върхушки, инсталираха техни кадри на ключови места. Оттам тръгна кадровият подбор, през тях преминаха първите действия за овладяването на администрацията.
Паралелно с това, техни активисти, работещи на прикритие като журналисти с щедро финансиране от “Америка за България”, започнаха да раздуват пропагандния балон за „новите и почтени реформатори“. Дузина чужди чиновници обикаляха жълтите павета, за да обясняват доверително как това са „техните хора” и да гледат укорително всеки, който дръзва да критикува питомниците им. Натискаха безхарактерни български управленци и партии да прокарват нефелни „реформи“, замислени от ПП-ДБ, с цел овладяване на държавни институции и най-вече – на съдебната власт.
Така ПП-ДБ получи непропорционално на общественото доверие в тях овластяване, което неизбежно се изроди в клиентелистки мрежи и откровен произвол. Външният фактор не просто подкрепяше нелепите персонажи на „промяната" – те бяха налагани като единствено легитимен фактор, който трябва да диктува дневния ред на България. Така администрациите на Обама и Байдън, всъщност, нанесоха не само дългосрочна щета на България, но и на репутацията на САЩ у нас, защото легитимираха отрочетата на тоталитарния режим.
Това обаче приключи. С втория мандат на Доналд Тръмп, тази порочна политическа реалност на подменени ценности се разпада и то дългосрочно. Тръмп не вярва в соросоидни пирамиди, а в национални интереси и локални елити, които са способни да ги защитават. В новата парадигма на Белия дом ПП-ДБ са напълно излишни, защото са атавистичен остатък от една глобалистка система, която умира пред очите ни. Политическият чадър над ПП-ДБ е премахнат. И започна да изплува реалността - безогледна корупция и фрапантна некадърност. Тези разкрития са само началото. Под повърхността стоят много схеми – с европари, с контрабанда, с назначения, с подкупи. И когато всичко излезе наяве, може да се окаже че не е достатъчно да говорим за „грешки“ и „неможачи", а трябва да говорим за организирана клиентелистка и клепоткратична структура, която се опита да превземе държавата под фалшивия флаг на „промяната".
Най-страшното обаче, не е самата корупция. По-страшно е лицемерието, с което тази корупция бе облечена в езика на „ценностите“ и „морала". Защото те не просто лъжеха. Те сочеха с пръст, те обругаваха и клеймяха всеки, който им пречи, като „враг на демокрацията“ и "мафия". Дискредитираха понятия като „реформи" и „промяна".
Днес България има нужда не от нови герои, а от развенчаване на фалшивите. Тези, които се преструваха на морални, докато пълнеха "кеш в торби". Тези, които се заканваха на ДС, докато назначаваха децата ? в министерства, общини и бордовете на държавните дружества. Тези, които проповядваха за демокрация, а създадоха най-плътната мрежа на задкулисието от началото на прехода.
Арестите по висшите етажи на властта по подозрения за мащабна корупция анихилираха лъжата за „братството на почтените" и „демократичната общност". ПП-ДБ вече няма да минат с тривиални лозунги и настойчив натиск от чужди ментори . Нито с обругаване на опонента по грантовите „радиоточки". Защото обществото вече проглежда какво стои зад мистификацията на „промяната". Въобще, с аncien regime в САЩ си отива и крепената от него фалшива „промяна", генерирана от мрежите на българския ancien regime. Благодаря ви за вниманието по този въпрос!
Труд
