Труд
Автор:
Адв. Мария Шаркова
Така както лекарите се сблъскват основно с патология, така и аз като адвокат срещам най-тежките, обременяващи, драматични истории, свързани с оказване на медицинска помощ.
И постоянно ми се налага да си повтарям, че това не е нормата, а изключението, патологията. Затова избягвам да обобщавам от една история, даже и от повече.
Няма да го направя и сега, след като няколко дни следя разказите на няколко жени и техните преживявания по време на раждането, както и позицията и реакциите на медицинското съсловие.
Вместо да сме фейсбук арбитри на това кой е крив или прав в конкретния случай, разговорът трява да е друг.
Форма на насилие към пациент не е само физическо посегателство, но и вербална агресия, манипулиране с невярна информация, предприемане на процедури без съгласие или против волята на пациента, омаловажаване на усещанията и състоянието на пациента.
Тези форми на насилие трябва да се познават и да не се възприемат за норма и да не се оправдават - с натовареност, лоши условия за работа, неграмотни или дразнещи пациенти.
Същото важи и в обратния случай - пациент не може да упражнява насилие над медицински специалист без оглед от ситуацията, в която е попаднал.
Здравеопазването на трябва да се превръща в Дивия Запад.
Никой не учи медицинските специалисти на това как адекватно да комуникират с пациентите. Особено при раждане, когато една жена наистина може да е неподготвена, да не чува, да не изпълнява указания и да се държи неразбираемо. И тогава е възможно в безсилие и паника да се случат неща, които нямат извинение.
Публичния линч към медицински специалист и заклеймяването на цялото съсловие е точно толкова неправилно и опасно, колкото и професионалните позиции на съсловието "наизуст" - щом е колега, значи ще го защитим без значение какво е направил.
Именно съсловието трябва да е особено чувствително към подозрения за насилие или неетично поведение.
И да не се капсулира обидено, отричайки изцяло другата гледна точка, а да помисли какъв е градивният начин за възстановяването на доверието на пациентите.
Не можем да оставаме безучастни, когато дори една жена се чувства унижена и обидена по време на раждането и трябва да търсим причините за това.
А те невинаги се дължат на поведението на някой "лош лекар". Защото за други точно този "лош лекар" е най-добрият специалист, на който дължат едно позитивно преживяване в живота си.
