Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Има хора с двуцифрен брой кредити
Все повече хора под 30 години не могат да връщат заемите си
Все повече млади хора на възраст под 30 години не могат да изплащат кредитите си, а сред възможните причини за това са реклами в социални мрежи, като например в “ТикТок”, каза Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания.
“Възрастовата граница на хората, които изпадат в просрочие, става все по-ниска - масово това са хора под 30 години, а много често дори под 25-годишна възраст”, заяви тя. Често причината младежите да не могат да връщат заемите си са импулсивни покупки, които са повлияни от реклами в “ТикТок”. Има все повече случаи, при които един човек има няколко кредита - от няколко и дори от една финансова институция. Има хора с двуцифрен брой кредити, каза Лилия Димитрова. В тези случаи най-често човек първо взима няколко заема от банки, идва момент, в който банките отказват да му дават повече заеми, но той се прехвърля към дружествата за бързи кредити.
Най-често не могат да изплащат кредитите си не хора без работа, а такива, които са взели неразумни решения, каза Лилия Димитрова. Например първо купуват апартамент с кредит, после кола, а след това взимат и заем за почивка, за да покажат някакъв статус, повлияни от инфлуенсъри, които пускат клипчета в социалните мрежи. В крайна сметка често родителите изплащат кредитите, които са взели децата им. Затова съветите на експертите са родителите да помагат на младежите да взимат разумни решения при взимането на кредити.
“Изменя се и друга характеристика в профила на длъжника - той вече не е от малък областен град. Заради миграцията към София, Пловдив, Варна и Бургас, основният дял от заемите се теглят в четирите най-големи града, съответно и задлъжнелите хора най-често са оттам”, каза Лилия Димитрова.
През последните години има тенденция средният размер на необслужвания кредит да намалява. Причината е, че в просрочие изпадат предимно потребителски необезпечени кредити, които са с малка дължима сума. При ипотечните кредити плащанията са изключително добри, има малко случаи, при които събирането на парите е предадено на фирми за управление на вземания и тези случаи са предимно на дружества с кредити, а не на отделни граждани. В резултат за 2024 г. средният размер на продадените потребителски кредити на фирми за управление на вземания е 909 лв., при 1324 лв. за предходната 2023 г.
Българите плащат задълженията си взе по-съвестно. През първата половина на настоящата година коректните плащания по кредитите са нараснали с 38% спрямо същия период на миналата година, показват данни на Асоциацията за управление на вземания. Хората разбират финансовите си ангажименти, но имат и по-добри доходи, с които да изплащат кредитите, каза Лилия Димитрова. Но тъй като броят на отпуснатите кредити значително нараства, се увеличават и случаите, при които събирането на вноските е прехвърлено на фирми за управление на вземания.
“Наблюдаваме трайно изменение на поведението на потребителите у нас. Растящото кредитиране през последните години, предизвикано от ниските лихви и сериозния икономически подем в страната, подтикна дори най-консервативните групи хора да се замислят за външно финансиране. По този начин се измества нагласата към кредитния продукт - той вече не се асоциира с просрочие в степента, в която това беше преди 5-10 години. Българите привикват да живеят с кредит, да го разглеждат като инструмент за подобряване на качеството на живот и да го използват разумно, като го погасяват редовно”, коментира Лилия Димитрова.
Бизнесът защитава по-добре интересите си
Продадените дългове на фирми за управление на вземания са в размер на 545 млн. лв. за година.
Изкупиха 545 млн. лв. за година
Фирмите все по-добре защитават интересите си в случаи, при които клиенти не плащат договореното. През миналата година вземания на фирми за 122 млн. лв. от техни бизнес партньори са предадени за събиране от компании за управление на вземания, при само 15 млн. лв. за предходната година. Причината за това е, че фирмите знаят по-добре как да защитят интересите си. Преди 10 години е имало много по-малко документи, с които фирма да докаже, че е доставила дадена стока или е извършила някаква услуга. Сега бизнесът е по-добре информиран и разчита повече на фирми за обслужване на вземания.
Фирмите за управление на вземания са два типа - на едните възлагат събирането на дългове, а други изкупуват дългове и ги събират за собствена сметка.
През миналата година възложеният за събиране дълг е намалял с 46% до 165 млн. лв., при 308 млн. лв. за предходната година. Същевременно размерът на изкупения дълг остава почни без промяна през последните години и за 2024 г. е 545 млн. лв.
Банките и фирмите за бързи кредити имат равен дял - по 35%, от дълговете, които са дадени на фирми за управление на вземания. На трета позиция са телекомите с 18%. Много малък е делъг на събираните от фирми за управление на вземания дългове към застрахователи, лизингови компании и комунални дружества.
Може да бъде договорено разсрочване
За повечето длъжници е добре да договорят разсрочено изплащане на борчовете.
Има наказателна лихва
Не е добре събирането на дълговете да стигне до съд, категорични са експерти. “В разговорите с потребителите се стремим да ги насърчим да не стигат до събиране на задълженията по съдебен ред. Това единствено усложнява и забавя процеса, а накрая го оскъпява, при това за самия клиент”, каза Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания.
Когато един дълг бъде прехвърлен на фирма за управление на вземания, на длъжника начисляват само законната наказателна лихва, която е 10% над основния лихвен процент на БНБ. Но ако се стигне до съд и длъжникът бъде осъден, той трябва да плати и съдебните разноски, както и за частния съдебен изпълнител, който пристъпва към принудително събиране на задължението. Затова до съд е добре да стигат само длъжници, които вярват, че ще спечелят делото и няма да платят нищо. За останалите е по-добре да договорят с фирмата за събиране на вземания някакво разсрочване, схема, по която да изплащат дълговете си.
Правят Регистър по несъстоятелността
До девет месеца ще започне реалното прилагане на закона за личния фалит.
Крайните мнения не са верни
Прилагането на закона за личния фалит на граждани трябва да стартира до девет месеца, обясни Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Законът вече окончателно е приет от парламента и е обнародван на 4 юли в “Държавен вестник”. Но за да може човек да поиска фалит и да стартира процедурата по закона, трябва да бъде направен Регистър по несъстоятелността.
В приетия от парламента закон е даден 9-месечен срок от влизането му в сила да бъдат създадени необходимите условия за въвеждане в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност на граждани. В 9-месечен срок от влизането в сила на закона Висшият съдебен съвет трябва да организира автоматично предаване на данни и документи от Единната информационна система на съдилищата към Регистъра по несъстоятелност. След като всичко това бъде направено реалното приложение на закона може да започне.
Според Лилия Димитрова крайните мнение по отношение на закона за личния фалит не са верни. Някои казват, че веднага след реалния старт на приложението на закона 100 хил. човека ще подадат заявления за обявяване във фалит. Други пък казват, че законът така е написан, че никой няма да поиска фалит. Но тези крайности няма да отговарят на действителността.
В България единственият официален източник на информация по отношение на възможността на хората да изплащат заемите си е Централният кредитен регистър. Там има данни за отпуснатите заеми от банки и небанкови кредитни институции, както и информация дали кредитите се изплащат коректно. Но по света има и допълнителни възможности, които подпомагат кредитните институции в преценката дали да отпуснат заем на конкретен човек.
В някои държави има черни списъци на хора, които често взимат заеми без да ги връщат, които се правят от браншови организации. Най-често в тези списъци влизат измамници, които взимат кредити с ясното намерение да не ги връщат.
В много страни пък има кредитни бюра. В тях има пълна информация не само за кредитите, а за всички задължения на гражданите - към телекоми, за сметки за вода и т. н. В САЩ например, ако кредитният райтинг на човек не е добър, няма да му дадат дори да вземе жилище под наем.
*Интервю по темата за закона за личния фалит с адвокат Мартин Костов четете на стр. 10-11
Има значение какъв е размерът на доходите
Хората трябва да правят по-добра преценка за финансовите си възможности, каза Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания.
Хората трябва да правят добра преценка
Вноските по кредитите на хора с ниски заплати не трябва да се по-големи от една трета от месечните им доходи, каза председателят на Асоциацията за управление на вземания Лилия Димитрова. Какъв процент от месечните доходи на човек може да отива за погасяване на кредити зависи от размера на доходите. Има разлика дали човек получава 1000 лв. или 10 000 лв. на месец, допълни тя.
Ако човек получава 10 000 лв. на месец, може да дава половината за изплащането на кредити и пак ще му останат достатъчно пари за текущите разходи. Ако човек получава заплата от 1500 лв., ако половината от нея отива за вноски по заеми, остават 750 лв. на месец. С такава сума в София е почти невъзможно човек да плаща битовите си сметки, да купува храна, дрехи и да покрива всички други необходими разходи, като например за транспорт. Затова хората трябва да правят по-добра преценка за финансовите си възможности, каза Лилия Димитрова. Необходима е по-добра култура при взимането на кредити, допълни тя.
От началото на годината общото поскъпване е 2.4%, показват последните данни на НСИ
За 5 години инфлацията у нас е твърдо над 30 процента, като различните индекси я измерват между 33.8 и 39.5 на сто.
Увеличение има в цените на храни и услуги
Биляна Веселинова, Труд news
Инфлацията в България за последните пет години (юни 2020 - юни 2025 г.) достига 39.5% според официалния национален измерител - Индекса на потребителските цени (ИПЦ). По хармонизираната европейска методика (ХИПЦ), която позволява сравнение между страните от ЕС, натрупаното поскъпване е 33.8%. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ).
Разликата между двата показателя идва от това, че ИПЦ отразява потреблението само на българските домакинства, докато ХИПЦ включва и разходите на чужденци и институционални домакинства у нас - като общежития, социални заведения и други. ИПЦ е официалният измерител на инфлацията в страната, а ХИПЦ се използва за оценка на ценовата стабилност при подготовката за членство в Еврозоната.
През юни 2025 г. потребителските цени в страната са се повишили с 0.4% спрямо май. На годишна база (спрямо юни 2024 г.) инфлацията е 4.4%. От началото на годината общото поскъпване е 2.4%, а средногодишната инфлация за последните 12 месеца е 2.9%.
Още преди месец “Труд news” изнесе данни за риск от изпускане на инфлацията, която според икономисти “в България се влияе от цялостната икономическа обстановка в страната и икономическата политика на правителството, която през последните години беше доста експанзивна и доста разпусната от гледна точка на разходите”. Тези фактори продължават да оказват въздействие до голяма степен върху цените и това се вижда от показателите, публикувани от НСИ.
Още преди месец “Труд news” прогнозира, че инфлацията ще продължи да расте, а най-сериозен ръст се вижда при хранителните стоки и услугите.
Най-голямо месечно увеличение на цените е отчетено в категориите “Развлечения и култура” (2.8%), “Ресторанти и хотели” (1.3%), “Алкохол и тютюневи изделия” (0.8%) и “Транспорт” (0.7%). Същевременно има поевтиняване на “Облекло и обувки” (-0.6%), “Съобщения” (-0.2%) и “Разнообразни стоки и услуги” (-0.1%).
Сред хранителните стоки най-сериозно поскъпват ябълките (8.6%), цитрусовите плодове (7.1%) и кореноплодните зеленчуци (6.9%). Увеличения има и при пилешкото месо, прясната риба, кафето и млечните продукти. В обратна посока се движат цените на зеле (-23.0%), пипер (-17.9%), краставици (-15.8%) и картофи (-15.6%).
Сред нехранителните стоки и услуги най-сериозно поскъпват билетите за влак (19.9%), хотелите в курортите (12.5%) и курсовете за шофьори (4.6%). Горивата също отчитат ръст, както и фризьорските услуги и почистващите препарати. От друга страна, има понижение в цените на пропан-бутана за автомобили, международни полети, банкови такси, телевизорите и козметиката.
Медицинските услуги не правят изключение от тенденцията - лабораторните изследвания поскъпват с 1.4%, лекарските услуги с 0.5%, стоматологичните - с 0.4%, а лекарствата - с 0.3%.
По данни за Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), месечната инфлация през юни също е 0.4%, но годишната е 3.1%. От началото на 2025 г. цените са се повишили с 1.8%, а средногодишното поскъпване е 2.8%.
Най-сериозно увеличение през юни се наблюдава при “Ресторанти и хотели” (2.7%), а най-голям спад - при “Облекло и обувки” (-0.8%).
За най-нискодоходните 20% от домакинствата цените на базовите стоки и услуги от т. нар. малка кошница са се повишили с 0.1% спрямо май и с 4.2% от началото на годината. Увеличения има при храните и услугите, докато цените на нехранителните стоки остават без промяна.
